Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уил Роби (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Innocent, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 34 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
danchog (2013 г.)

Издание:

Дейвид Балдачи. Невинните

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2013

Худ. оформление: Николай Пекарев

Редактор: Димитрина Кондева

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978–954–769–315–9

История

  1. — Добавяне

65

По пътя Роби се обади на Синия и поиска подкрепления. Разбраха се да се срещнат направо в бара. После стъпи на газта и погледна жената до себе си. Тя дишаше на пресекулки, а по лицето й се стичаха сълзи. При други обстоятелства сигурно щеше да му стане мъчно за нея.

— Той е мъртъв, нали? — отчаяно прошепна тя.

— Не знам, Мишел. Дано стигнем навреме, за да му помогнем.

— Едва сега осъзнавам каква глупост направихме. Разбира се, че няма да го пуснат да си тръгне. Но това беше единственият ни шанс. Бяхме отчаяни.

— Именно затова са ви избрали.

Роби зави наляво, после веднага надясно и спря до бордюра.

— Това ли е мястото? — попита той и посочи близкото заведение, над което светеше реклама с надпис „Лъки“.

— Да.

Той се огледа за подкрепления и изпрати кратък есемес на Синия.

До шейсет секунди, гласеше незабавният отговор.

— Това там е колата на Марк — задавено рече Коен и махна към сивия лексъс, паркиран малко по-надолу.

Няколко секунди по-късно зад Роби спря джип и шофьорът вдигна ръка. Роби слезе от волвото и направи знак на Коен да го последва. В джипа имаше трима души. Жената беше настанена на задната седалка.

— Ще чакаш тук — заповяда Роби. — Каквото и да се случи, тези хора ще ти помогнат, ясно?

— Върни ми съпруга, моля те! — проплака тя.

— Ще направя каквото мога.

Роби погледна човека, който седеше до шофьора.

— Искаш ли да дойдеш с мен?

Мъжът кимна, провери пистолета си и го пъхна обратно в кобура. Двамата поеха по тротоара, озъртайки се във всички посоки. Барът се оказа затворен.

Роби погледна часовника си и промърмори:

— Тези май отварят късно.

— Прав си — каза мъжът. — Как мислиш да действаме?

— Дай ми две минути да мина отзад, а след това разбий вратата. Ще се срещнем вътре.

Роби се обърна и пое по алеята, водеща към задната част на скупчените сгради. Бързо откри вратата на бара. Нямаше идея дали има аларма, но това не го интересуваше. В най-лошия случай щяха да се появят и ченгетата. Което така или иначе щеше да се случи в зависимост от това, което откриеше вътре.

Той използва комплекта си за справяне с ключалките, измъкна пистолета и лекичко побутна вратата. Навън вече се мръкваше, а вътре цареше непрогледен мрак. Не посмя да включи фенерчето си. И без него вече беше мишена. Нямаше смисъл да предлага допълнителни улеснения на врага.

Изчака очите му да свикнат с тъмнината и пое напред. Погледна часовника си и напрегна слух. Партньорът му всеки момент щеше да разбие входната врата.

Роби прекоси кухнята. Не видя нищо особено. Тенджери, тигани, редица измити чаши, няколко кърпи. Оттатък трябваше да е салонът за клиенти, където щеше да го чака неговият човек.

Но неговия човек го нямаше. В замяна на това имаше друг, който моментално привлече вниманието му. Приклекна зад бара и започна да оглежда помещението сектор по сектор, търсейки евентуалните позиции за стрелба. Изчака още трийсет секунди и напусна убежището си. Салонът беше празен, с изключение на него и на другия мъж.

Роби предпазливо се приближи към мястото, на което седеше мъжът — едно сепаре вляво от входната врата. Беше се облегнал назад на кожената седалка. Светлината от витрината беше достатъчна.

Роби измъкна телефона си и набра 911. Изключи и бавно се приближи до сепарета.

Рана от единичен изстрел в главата. Докосна ръката му. Беше леденостудена. Човекът беше мъртъв от доста време.

Роби взе една салфетка от масата, уви я около пръстите си и бръкна във вътрешния джоб на мъртвеца. Името върху шофьорската книжка беше Марк Коен. Същият, който го гледаше от снимката, но без дупката от куршум в челото.

Върна портфейла на мястото му и се обърна към изхода. Мамка му!

Хукна към вратата, отключи я и изскочи навън. По тротоара се движеха хора. Огледа всеки един от тях, а после отсрещната страна на улицата. Волвото беше там. Но джипа го нямаше.

В далечината се чу вой на сирени. Той прекоси тичешком платното и седна зад волана. Набра номера на Синия.

— Марк Коен е мъртъв, а твоите хора изчезнаха с Мишел Коен!

— Не разбирам — промълви Синия. — Изпратих ти двама от най-добрите си хора. Имам им пълно доверие. Наредих им да изпълняват всяка твоя заповед.

— В колата бяха трима — рече Роби.

— Не, аз ти изпратих двама.

— Значи третият се е включил на своя глава и вече знам защо.

— Това е безпрецедентно, Роби.

— След двайсет минути съм при теб. Искам незабавно да провериш какво става с Джули. Вземи някой със себе си. Не е възможно да са купили всичките ти сътрудници.

— Нима искаш да кажеш, че…

— Просто го направи!