Дейвид Балдачи
Невинните (91)

90

Часовете за посещения отдавна бяха отминали, но настойчивото чукане по стъклената врата все пак успя да привлече вниманието на някаква сестра. Роби й показа значката си и тя му отвори.

— Трябва да видя Елизабет ван Бойрън — обясни той. — И то веднага!

— Това е невъзможно — отговори сестрата, жена на трийсет и няколко с късо подстригана руса коса.

— Нали не са я преместили другаде?

— Не.

— Тогава защо?

Жената понечи да отговори, но в същия миг Роби зърна сестрата, с която беше разговарял в болничната стая.

— Пак ли сте тук? — попита с видимо раздразнение тя.

— Къде е Ван Бойрън? Трябва да я видя!

— Тя не може да ви види.

— Но защо? — възкликна Роби и заби подозрителен поглед в лицето й.

— Защото преди три часа госпожа Ван Бойрън почина.

— Какво се случи?

— Просто изключиха респиратора.

— По чие нареждане?

— На лекаря й.

— Как така? Нали трябва да вземат съгласието на семейството й?

— Не мога да ви кажа нищо повече.

— А кой може?

— Лекарят й, предполагам.

— Име и телефон. Веднага!

Роби набра номера, който получи от сестрата. Докторът не пожела да обсъжда детайлите около смъртта на Ван Бойрън и това го принуди да смени тона.

— Аз съм федерален агент — каза той. — Опитвам се да разбера какво става тук. Моля, разкажете ми всичко, което ви е известно. Нямаше да се обръщам към вас, ако не беше важно.

— Не бих изключил апарата без официалното разрешение на семейството — каза докторът.

— Кой ви го даде?

— Господин Ван Бойрън — отвърна след кратка пауза човекът насреща. — Единствено той има това право.

— И ви каза да отстраните тръбата, така ли? Защо е променил мнението си?

— Нямам представа. Просто изпълних това, което искаше.

— По телефона ли разговаряхте, или той дойде тук?

— По телефона.

— А не е ли странно, че не е пожелал да присъства на последните мигове от живота на съпругата си?

— Ако трябва да бъда откровен, и аз си зададох този въпрос, агент Роби. Може би е имал по-важна работа… Лично аз обаче не мога да си представя подобно нещо.

— Знаете ли къде работи?

— Нямам представа.

— А виждали ли сте го лично?

— Да, много пъти. Изглеждаше съвсем нормално. Беше силно привързан към жена си, полагаше огромни грижи за нея. Честно казано, аз го харесвах.

— Но въпреки всичко не е пожелал да се сбогува с нея — каза Роби.

— Пак повтарям, че за мен това е необяснимо.

Роби прекъсна връзката и се обърна към сестрата.

— Тук ли е още тялото?

— Не. Взеха го от погребалната агенция.

— А съпругът й изобщо не се появи, така ли? Дъщеря й знае ли?

— Нямам представа. Предполагам, че господин Ван Бойрън се е свързал с нея. Той не ни помоли да й съобщим, от което следва, че сам го е направил.

Роби набра Ванс, но насреща отново се включи гласовата поща. Опита се да се свърже със Синия, но и той не вдигна.

Обърна се и хукна по коридора, който водеше към стаята на Ван Бойрън. Блъсна вратата и видя оголеното легло. Пристъпи навътре, взе снимката и се взря в лицето на Джордж ван Бойрън. Къса коса, мускулеста фигура. Приличаше на бивш или настоящ военен.

На прага се изправи сестрата, която го беше последвала по коридора.

— Нужно ли е всичко това? — попита тя.

— Да, за съжаление — кимна Роби и рязко се обърна. — Казахте, че сте виждали Джордж ван Бойрън. Носеше ли униформа?

— Каква униформа? — учуди се жената.

— Ами най-обикновена. Като на военните.

— Не съм го виждала в униформа — отвърна жената и пристъпи крачка напред. — Трябва да приберем личните вещи на госпожа Ван Бойрън и да ги изпратим на домашния й адрес.

— Искам този адрес!

— Нямаме право да споделяме лична информация за своите пациенти.

Два скока му бяха достатъчни, за да се изправи на сантиметри от нея.

— Не обичам да бъда гаден, но сега май ще се наложи — изръмжа той. — Става въпрос за националната сигурност. Предупреждавам ви, че ако въпреки настояванията на федерален служител откажете да споделите информация, заплашваща страната ни с терористична атака, ще бъдете осъдена на продължителен затвор!

Жената се сепна, помисли малко и кимна.

— Последвайте ме.

Минута по-късно Роби вече летеше надолу по пътя, натиснал до дупка педала на газта.