Дейвид Балдачи
Невинните (94)

93

Семейната трапезария бе една от най-уютните зали на основния етаж в Белия дом. Тя се намираше непосредствено до офиса на главния иконом, но с достъп и до далеч по-обширната Официална трапезария. Президентът и неговият заместник често се усамотяваха тук по време на неофициалните обеди. Тя не бе толкова впечатляваща като далеч по-просторната Източна стая или богато орнаментираната Зелена, Синя и Червена стая. Но ако Роби и компания не успееха да предотвратят удара, именно това място щеше да се сдобие с мрачната слава на първото в историята помещение в Белия дом, в което американски президент губи живота си.

Групата премина покрай външната врата на Официалната трапезария.

— Налага се да предупредим агентите, които са вътре — обади се директорът. — Но между тях със сигурност ще бъде и стрелецът. Те вече са изградили плътен кордон около президента и чакат моята заповед да го изведат.

— Ако направят това или започнат да претърсват присъстващите за оръжие, убиецът най-вероятно ще стреля веднага — каза Синия. — От толкова близко разстояние има голям шанс да улучи въпреки живата стена около президента.

— Не можем да чакаме, за да видим как ще постъпи — възрази директорът. — Инструкциите са категорични: да се действа с максимална бързина. Вече съм издал заповед затова.

— Общо колко души се намират в това помещение? — попита Роби.

— Около петдесет — отвърна един от агентите.

— Може да стане кървава баня — мрачно рече Синия.

— Никой не иска подобно нещо — отсече директорът. — Но моята главна и единствена цел е президентът. Ще го изкараме през офиса на главния иконом и от там през Входната зала.

— Колкото повече се бавим, толкова по-малки стават шансовете ни да го изведем без инциденти — добави друг от агентите.

— Ами ако вътре има повече от един стрелец? — каза Синия. — В такъв случай ще го изложим на многократно по-голяма опасност.

— Това е човек, който работи тук — заяви Роби.

— Невъзможно! — рязко отвърна директорът.

— Този човек е в заговор с някой, който знаем, че работи тук. Това не подлежи на съмнение. Не може да бъде външен човек. Повечето хора в залата са част от екипите на президента и на принца, нали?

Директорът видимо се сепна.

— Може би е някой от сътрудниците на принца — промърмори той. — Беше голяма грешка, като ги допуснахме в помещението. По дяволите!

— Открихме Ван Бойрън в Западното крило — каза Роби. — Нима някой от сътрудниците на принца е получил достъп до Западното крило? Питам, защото раната на главата на Ван Бойрън беше съвсем прясна.

Директорът се завъртя към един от хората си.

— Имаш ли отговор на този въпрос?

— Никой от сътрудниците на принца не е имал достъп до Западното крило! — отсече човекът.

— Мамка му! — простена директорът.

— Много хора са взели пари в хода на подготовката на тази операция, сър — рече Роби. — Организаторът й разполага с милиарди и не се спира пред нищо. По всичко личи, че вътре в залата се намира агент на Сикрет Сървис, който е купен от него.

— Не мога да повярвам! — отсече директорът. — Сред моите агенти няма предатели!

— Същото би трябвало да важи и за униформеното подразделение — отбеляза Синия. — Но очевидно се е случило. Сред агентите, които правят стена около президента, спокойно може да се окаже и резервният стрелец, ако приемем, че основният ще използва пистолета на Ван Бойрън.

— Но защо му е да използва оръжието на Ван Бойрън, след като може да разчита на услугите на купен агент на Сикрет Сървис?

— Това е нещо като вашия резервен план, сър — отвърна Роби. — Залогът е прекалено висок. Не твърдя, че в трапезарията има двама стрелци, но не бива да изключваме подобна възможност.

— Какво ще правим тогава?

— Позволете ми да вляза вътре. Сътрудниците със сигурност познават агентите, които отговарят за вътрешната сигурност, но не и мен. Ще се облека като сервитьор, който се появява да поднесе нещо на гостите, може би кафе…

— А после какво? — пожела да узнае директорът.

— После идентифицирам стрелеца или стрелците и ги неутрализирам.

— Как ще различиш един убиец между толкова много хора вътре? — остро попита директорът.

— Агент Роби притежава изключителни умения в тази област, сър — обади се Синия, после пристъпи към директора и добави: — Той е сред най-добрите, които работят за правителството. Всъщност най-добрият. Няма по-подходящ от него, когато става въпрос за отстраняване на убийци в пълно с хора помещение.

Директорът се втренчи в Роби.

— Но това е в разрез с всякакви правилници и протоколи на Сикрет Сървис!

— Да, сър, така е — кимна Роби.

— Ако се провалиш, президентът ще умре.

— Да, сър. Но аз съм готов да се пожертвам, за да оцелее той.

— В случай че не успеем да предупредим агентите, които са там, те ще те ликвидират още преди да извадиш оръжието си!

— Всичко зависи от момента, сър.

Двамата впериха очи един в друг и дълго мълчаха. После директорът се обърна и рязко разпореди:

— Намерете му сервитьорска униформа и му осигурете количка с кафе!