Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

7.

Февруари

Присила и Сюзан

Присила звънна на вратата на Сюзан и докато чакаше да й отворят, тъпчеше енергично на едно място. Отнасяше се много сериозно към ходенето си пеша. Кварталът бе обвит от паяжина тихи, сенчести улички, далеч от главното шосе. По тях почти не минаваха коли, защото всичките бяха задънени или завършваха в полукръг. Присила си беше набелязала маршрут: една обиколка по него беше около километър и половина, а тя винаги правеше по три. Освен това маршрутът й минаваше покрай къщите на всички членове на литературния клуб и ако те погледнеха навън, всяка сутрин можеха да я видят как прави трите си обиколки. Но Сюзан нямаше нужда да я търси с поглед през прозореца, защото Присила се отбиваше да я вземе за последната обиколка.

Отвори вратата облечена в любимия си спортен бонбоненорозов анцуг.

— Готова ли си? — попита я Присила.

— Може ли…

— Никакви кучета — отсече Присила.

— Но те обожават да се разхождат — замоли се Сюзан.

— Ти непрекъснато ги оставяш да се спират и да душат.

— Иначе няма да им е приятно.

— Това не е забавление. Това е тренировка. — Присила погледна лентата на ръката си. — Хайде, сърдечният ми ритъм спада. Трябва да го поддържам в определени граници.

— О, извинявай. — Сюзан тресна вратата зад себе се, а щом Присила пое с бърза стъпка, тя тръгна да я догони.

— Говори ли вече с Канди? Знаеш ли, че се е върнала? — попита.

— Знам. Получих съобщение от нея. Не съм имала възможност да й отговоря.

— Но това беше преди повече от две седмици — учуди се Сюзан.

— Бях заета.

— О, да — каза Сюзан.

Настъпи мълчание, но Присила не можеше да се прави на напълно безразлична.

— Как е тя? — попита след малко.

— Добре е.

Пак настъпи мълчание. Но Сюзан заговори.

— Е, като оставим настрани факта, че не е спала нощем през изминалите три седмици. Освен това се опитва да спре цигарите.

— Канди спира да пуши? О, боже! — И Присила се разсмя.

— Не е смешно — възрази Сюзан, но едвам сдържаше усмивката си.

— Мислех си, че ще се опита да го направи, преди да доведе бебето вкъщи.

— Знам — каза Сюзан, която също вече се смееше. — Мислех си да отида да я видя, но ще изчакам, докато нещата се поуспокоят.

— И какво друго каза Канди?

— Че много й липсвал истински зрял диалог. И че жените от другия литературен клуб са страхотни и много умни, но не могат да водят смислени разговори, защото децата непрекъснато търчат около тях. Две изречения на кръст не могат да кажат, без да бъдат прекъснати.

— Не оставят ли децата у дома с бавачките?

— Някои смятат, че децата не бива да се отглеждат от бавачки.

— Боже мили! — беше всичко, което Присила успя да каже.

— Аз не бих взела бавачка. Поне не през цялото време.

— Как, за бога, Хари успя да те убеди да нямате деца? — възкликна Присила. — Ти си родена да бъдеш майка.

— Не исках да го насилвам да прави нещо, в което не е убеден.

— Ами твоите желания?

— Добре съм си и без деца — беше категорична Сюзан.

Присила отвори уста да каже нещо, но Сюзан я изпревари.

— О, исках да те питам — чу ли, че някой е купил къщата в стил ранен Тюдор? — Знаеше, че може много лесно да смени темата, ако й съобщи някоя клюка.

Присила почти спря на място.

— Не. Как така всички научават новините преди мен?

— Джулия ми каза. Срещнах я случайно онзи ден и тя го спомена.

— Джулия? Как така Джулия изведнъж знае всичко? Кой я е купил? И разбра ли кога се нанася?

— Едно младо семейство. Може би другия месец.

— Надявам се да е по-скоро. И се моля жената да чете. Имаме нужда от още един член, за компенсация на силиконовите цици.

— Ти я покани — упрекна я Сюзан. — И все още не разбирам как можа да поканиш Ашли след това, което Стюърт причини на Пам. Искам да кажа, че…

— Не искам да говорим за това — сопна се Присила.

— Добре.

Крачиха около една минута в мълчание.

— Ъъъ… — поколеба се Сюзан. — Исках да те питам нещо.

— Стига да няма нищо общо с Ашли и Стюърт.

— Не, няма нищо общо с тях.

Присила дочу нещо в тона на приятелката си, което я накара да обърне очи към нея.

— Какво?

— Става въпрос за Хари.

— Какво за Хари?

— Чудех се дали си забелязала някаква промяна у него.

— Промяна? Да не си е боядисал косата или пък да е отслабнал?

— Не. Имам предвид… Мисля, че се държи странно — каза Сюзан.

— Странно ли? Какво искаш да кажеш?

— Ами странно… Напоследък е много мълчалив. А ти познаваш Хари, той е всичко друго, но не и мълчалив.

Хари имаше силен глас и категорични мнения по всички въпроси, които никога не се колебаеше да заяви.

— Попита ли го? — поинтересува се Присила.

— Да. Няколко пъти. Казва, че е уморен. Предполагам, че работи повече напоследък, сякаш досега не работеше достатъчно.

— Повече ли? Имаш предвид, че често остава до късно вечерта?

— Знам какво си мислиш — каза Сюзан. — Но работи по закупуването на нова компания.

— Каква компания? — попита подозрително Присила.

— Не й знам името. Защо винаги очакваш най-лошото от хората?

— Опит — отвърна кратко Присила. — Но не ме изкарвай мен лошата. Ако си сигурна, че Хари е просто уморен от новата сделка, тогава защо повдигаш въпроса?

Сюзан не отговори.

— Произнасям на глас това, което си мислиш — изтъкна Присила.

— И какво би трябвало да направя?

— Нищо.

— Нищо?

— Нищо — повтори Присила твърдо. — Ако вдигнеш шум, само ще го прогониш. Освен това такива неща се случват непрекъснато.

— Знам… но не на мен и Хари — каза тъжно Сюзан.

— Очевидно и на вас.

— Те не би стояла със скръстени ръце, ако съпругът ти има любовница.

— Гордън? — Присила се изсмя. — Да има любовница? Ще ми се. Няма толкова въображение.

— И аз не мислех, че Хари някога ще го направи.

— Вероятно правиш от мухата слон. Обзалагам се, че си въобразяваш.

— Мислиш ли? — Сюзан искаше да чуе точно това, искаше Присила да й каже, че се заблуждава, че не е вярно.

Присила продължи.

— Виж какво, ще го наблюдавам довечера на вечерята у Джулия.

— Ако изобщо дойде — вметна мрачно Сюзан.

— Но ти при всички положения ще дойдеш, нали? Не би пропуснала възможността да зърнеш съпруга на Джулия, този мистериозен мъж. Имам предвид, че от три месеца са ни съседи, а не сме го виждали.

— Аз съм виждала колата му — отвърна Сюзан. — Но прозорците бяха матирани.

— А знаеш ли с какво се занимава? Откъде са му парите?

— Мисля, че е някакъв предприемач. Но Джулия не говори много за това.

— Според мен крие нещо — заяви Присила. — Вероятно факта, че прилича на жаба.

— Като заговорихме за вълка… — каза Сюзан.

Видяха ягуара кабрио на Джулия да потегля от алеята пред къщата й. След миг тя ги забеляза и спря до тях.

— Не мога да повярвам, че още не сте преминали на пилатес — подхвърли Джулия, като свали прозореца.

— Харесва ми да се разхождам — отвърна Присила.

— Е, може пък да решиш да опиташ пилатес някога. Само исках да се уверя, че и двете ще дойдете довечера.

— Не бихме го пропуснали за нищо на света — подчерта Присила. — Нямам търпение да се запозная със съпруга ти. Той ще бъде там, нали?

— Така мисля, след като живее при мен — отговори малко остро Джулия. — Е, до осем часа. Ще се видим тогава.