Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

42.

Присила и Софи

В дните, когато ходеше на разходка със Сюзан, Присила обикновено правеше по няколко обиколки, преди да се отбие у приятелката си. Но тази сутрин отиде право у Софи и в мига, в който тя отвори, започна да я засипва с въпроси.

— Е, какво стана? Какво ти каза той? Разбра ли нещо?

Софи излезе и затвори вратата зад себе си.

— Беше… интересно.

— Какво значи това? — попита Присила, когато тръгнаха по улицата.

— Не знам откъде да започна — сви рамене Софи.

— От самото начало. Как отиде у тях? На него видя ли му се странно, че искаш да поговорите?

— Не се наложи да ходя до тях. Той дойде при мен.

— Така ли?

— Освен това е ходил и при Сюзан и Ашли.

— Те говорили ли са с него? — попита Присила.

— Сюзан дори не му е отворила вратата. Очевидно Ашли го е пуснала в дома си, но не го е изслушала. Поканила го е, за да му каже каквото има да му казва. Обяснила, че се опитваме да докажем, че той е убил жена си.

— О, страхотно. Сега вече е наясно какво планираме. Вече нищо няма да ни каже.

— Мисля, че успях да поправя нещата — успокои я Софи.

— Успя да го убедиш, че ще му помогнем ли?

— Мисля, че да — или поне, че аз не се опитвам да го обвиня. Както и да е, той е доста отчаян. Положението му хич не е розово в момента и спомена, че с детектива ги свързва някаква стара вендета.

— Детектив Акерман ли? Не мога да си представя, че би отмъщавал на някого.

— Разбирам те — подкрепи я Софи. — И на мен не ми прилича на такъв човек.

— Пита ли Алекс защо детектив Акерман му има зъб?

— Не искаше да ми каже.

— Май си го измисля — заяви Присила.

— Още не съм ти казала всичко. Всъщност, той бе дошъл да ми каже, че Джулия си е имала любовник, и се надяваше, че може да е споделила това с теб, Сюзан или Ашли.

— Джулия е имала любовник?

— Така казва той. Не ти ли е споменавала нещо?

— На мен? Боже, не!

— Мислиш ли, че е възможно?

— Възможно? Предполагам, че е възможно. — Присила се замисли за миг. — Да не би да твърди, че Джулия е убита от любовника си?

Софи кимна.

— И няма представа за кого става въпрос?

— Не. Точно затова има нужда от помощ. Нуждае се от нашата проницателност. От всичко, което може да сме забелязали. Някоя дреболия, за която тя се е изпуснала пред нас.

— На мен ми звучи като постановка. Вероятно са я измислили заедно с адвоката му, за да я представят пред съдебните заседатели и да създадат условия за… как се наричаше това? Разумно съмнение, нали? Измисленият любовник на Джулия е единственият начин Алекс да се измъкне. Не може да твърди, че някой непознат я е убил и е направил всичко да изглежда като самоубийство.

— Така е. Но той не е решил, че е имала любовник, след като е била убита. Мислел си го е и преди това — поясни Софи.

— Той твърди така.

— Не, наел е частен детектив да я следи.

— Наистина ли? И той открил ли е нещо?

— Нищо. Но ако любовникът й е живеел наоколо, частният детектив не би могъл да докаже каквото и да било. Можел е само да стои в колата си отпред. А когато се стъмни, няма как да види нищо от всичките тези дървета. Джулия е можела да се скрие, като просто се измъкне през задната врата. Или дори през прозореца. И затова е била убита отзад. Защото там се е срещала с любовника си.

— Оооо! — възкликна Присила. — Това е добро предположение. Но чакай малко — Алекс няма как да не е забелязвал, когато тя се измъква.

— Спели са в различни стаи — оповести Софи.

— Наистина ли?

— Не помниш ли, че когато намерихме Джулия и отидохме да кажем на Алекс, той ни осведоми, че тя още спи? А тя вече висеше от часове на дървото. Единственият начин той да мисли, че още спи, е ако имат отделни спални. Алекс ми го потвърди вчера.

— Такааа… — проточи Присила. — Не мога да повярвам, че не съм забелязала нещо толкова очевидно. Каза ли защо?

— Не.

— Ти пита ли го?

— Не. Не бих могла да го питам нещо такова. Едва го познавам.

— Защо не? Той е повдигнал въпроса. Сам си е признал, че с Джулия спят в отделни стаи. Защо да не попиташ как се е стигнало дотам? Не е необходимо да го въртиш на шиш като някой разследващ журналист. Държала си се дружелюбно, предразположила си го да говори за отношенията с жена му, как не са вървели, и си измъкнала важна информация, която може да е полезна на детектив Акерман.

— Но аз наистина не се опитвам да докажа, че той е виновен. Според мен е възможно и да не го е извършил той — каза Софи.

— О, и мислиш, че е мистериозният любовник, така ли?

— Както и ти каза, всичко е възможно. Фактът, че Джулия е убита навън, подкрепя тази теза, дори и ти го признаваш.

— Какви факти? Аз не виждам никакви факти. Той разполага ли с доказателства, че наистина е имало любовник? Разбрах, че частният детектив не е успял да го открие, но той самият има ли някакви доказателства за наличието му?

— Не мисля — призна Софи.

— Нищо?

Тя поклати глава.

— И продължаваш да твърдиш, че може и да не го е извършил той? Ти наистина си много наивна, невинна си като бебе. Най-добре внимавай. Той ти хвърля прах в очите.

— Дийн каза същото. Но аз знам какво правя — увери я Софи.

— И какво правиш?

— Помагам на разследването.

— Но на кого помагаш?

Софи не отговори.

— Не вярвам, че Джулия е имала любовник. Това е само някаква негова параноична фантазия, която всъщност му дава мотив. И то един от прастарите мотиви. Историята с Отело се повтаря.

— Не знам — каза Софи. — Не мисля, че е параноична фантазия. Нещо ми подсказва, че е прав и че Джулия е имала любовник.

Повървяха известно време в мълчание, което наруши Присила, но като смени темата на 180 градуса.

— А, и преди да съм забравила — подхвърли тя съвсем небрежно, — искам да знаеш, че планирам скромно събиране. Смятах да го направя през седмицата, да видя дали е възможно да се събираме и тогава, а не само през уикендите. Гордън работи много, но каза, че ще успее да се измъкне веднъж по-рано. Дали ще е възможно и твоят съпруг да се прибере до осем вечерта? Защото, доколкото си спомням, и той работеше до късно, нали?

— Дийн ли? Да, обикновено работи до късно. Но напоследък е доста по-свободен. Според мен прави огромни усилия да се прибира по-рано, за да прекарваме повече време заедно.

— Така ли?

— Тази седмица сме вечеряли заедно всеки ден. Не си спомням откога не се бе случвало. Снощи се прибра преди седем.

— Колко мило — усмихна се сковано Присила.

Но всъщност не мислеше, че е мило. Мислеше си, че Дийн няма никакво извинение — можел, е спокойно да мине през тях предната вечер. Обади се на служебния му телефон и остави съобщение, че Гордън ще работи до късно. След като Дийн не се появи, тя реши да не го обвинява, а да допусне, че е бил зает.

Каза си, че не е успял да се прибере навреме и затова не е дошъл.

Софи прекъсна мислите й.

— Можем да го направим когато кажеш.

— Кое? — попита Присила, забравила за измислицата, която пробута, за да разбере кога се прибира Дийн от работа. Но бързо си спомни. — А, да. Събирането. Виж, ще го планирам за следващата седмица. Но сега, след като загубихме Джулия, Алекс, Сюзан и Хари като компания, ще е истинско нещастие, ако някой не успее да дойде. Затова кажи на съпруга си, че присъствието му е задължително, или да се готви за тежки последствия — довърши тя шеговито. След като не успя да се свърже с него по телефона, му пращаше съобщение по жена му.

— Разбира се, че ще му кажа.

— Нали няма да забравиш?

— Ще му кажа — обеща Софи.