Кейт Моргенрот
Убийство с любов (48)

46.

Софи и детективите

Бяха хванали влака за града рано сутринта, но когато слязоха на гарата в Гринич и тръгнаха към колата си, беше вече три следобед.

— Как някои хора пътуват всеки ден? — почуди се Питърс. — Уморен съм само от едно отиване и връщане.

— А дори не е минал цял работен ден — отбеляза Акерман.

— И как го правят?

— Навик — отговори Акерман. — Човек може да свикне с всичко.

— Не знам, не мисля, че мога да свикна с нещо подобно.

— Значи можеш да свикнеш да гледаш трупове и аутопсии, а не можеш да свикнеш с всекидневно пътуване до работа? Това ли ми казваш?

— Май да — отвърна Питърс. — Искам само да се прибера и да допълзя до леглото. А трябва да попълвам планини от формуляри.

— Още нещо трябва да свършим, преди да се заемем с бумащината — каза му Акерман.

Цял ден Софи бе тревожна и нервна. Опита се да чете, но не можеше да се съсредоточи върху думите. Знаеше, че в такова настроение не бива да готви нищо. Ако трябваше да отмери дори само четири чаши брашно, губеше нишката и забравяше колко е сложила. Дали това е четвъртата? Или пък са само три?

Или пък забравяше дали е добавила ванилия или не. Понякога объркваше всичко. Затова реши да се опита да прегледа документите си и да почисти боклуците, които бе събирала с години. Точно с това се занимаваше, когато на вратата се позвъни. Алекс бе казал, че ще дойде в четири, но може да е подранил. Подскочи и се забърза към вратата. Когато отвори, видя, че не е Алекс. На прага стояха детектив Акерман и детектив Питърс.

— Извинете, че идваме без предупреждение — каза Акерман. — Но може ли да влезем за няколко минути?

— Разбира се, заповядайте. — Докато ги водеше към кухнята, Софи пресмяташе наум колко време й остава до идването на Алекс. Щеше да е катастрофа, ако се засечеше с детективите в дома й.

Акерман сякаш прочете мислите й. Като седнаха, подхвърли:

— Чух, че вчера сте прекарали целия следобед с Алекс.

— Кой ви каза?

— Съпругът ви — тревожи се за вас.

— Това е нелепо — отвърна Софи. — Дори Алекс да е убил жена си, той няма да ми направи нищо. Не е сериен убиец.

— Не е чак толкова нелепо. Трябва да внимавате — подчерта Акерман. — Хората понякога са непредсказуеми.

— Затова ли дойдохте? Да ме предупредите да внимавам?

— Не, за да ви попитаме защо сте разговаряли с него. Вашият съпруг мисли, че ви устройват капан.

— Моят съпруг май няма никакво доверие в способността ми да преценявам сама — отбеляза горчиво Софи.

— Не бих се изразил така. Той смята, че може да сте уязвима и… манипулирана.

— А вие съгласен ли сте с него?

— Не знам. Точно затова дойдох да поговоря с вас.

— Не съм манипулирана — увери го Софи. — Знам какво правя.

— А ще ми кажете ли какво точно правите?

— Попълвам кръстословица. Колкото повече говорим, толкова повече информация получавам от него. И ако успея да го предразположа, ако го убедя, че съм на негова страна, може да ми каже повече, отколкото е възнамерявал първоначално.

Акерман изглеждаше скептичен.

— Със сигурност на мен ще каже повече, отколкото на вас. — Софи размаха морков пред детектива, като се чудеше дали ще го захапе.

— И ще ни предавате всичката информация, която получите от него? — попита Акерман.

— Разбира се. Това е смисълът на цялото занимание.

Акерман се поколеба.

— Е? — настоя Софи.

— Добре — съгласи се неохотно Акерман. — Вижте какво можете да измъкнете от него. Но искам да ме осведомявате редовно и да внимавате.

— Добре — обеща Софи.

Питърс и Акерман преминаха в мълчание по пътеката и също така мълчаливо се качиха в колата. Но тази тишина беше заредена с напрежение.

Вместо да запали колата, Акерман се обърна към Питърс и го подкани:

— Добре, кажи какво има?

— Нищо.

— Глупости. По-добре ми кажи.

— Само се чудех… наистина ли мислиш, че идеята е добра?

— Коя?

— Да я оставим да се прави на детектив с този човек?

— Може да измъкне полезна информация, която да използваме в съда.

— Използваш я — укори го Питърс.

— Тя сама пожела.

— Няма значение. Тя не разполага с всички факти. Предупреждаваш я, че Алекс Стоу я манипулира, но и ти не си по-добър от него. Криеш информация от нея. Признай си — когато отидохме у тях, нямаше ни най-малко намерение да я спреш. Само искаше да се увериш, че все още е на наша страна.

Акерман сви рамене, но това само по себе си беше признание.

Питърс го погледна в очите.

— Притеснявам се, че започваш прекалено да се вживяваш в това разследване.

— Вживявам се във всяко разследване — отвърна му Акерман.

— Но не при всяко разследване би оставил жена да се приближи толкова до убиец, само за да ти изтръгне информация, която можеш да използваш в съда.

Акерман не каза нищо, защото нямаше представа какво да отговори.