Кейт Моргенрот
Убийство с любов (58)

56.

Софи и Алекс

— Още вино?

Софи покри чашата си с длан.

— По-добре не. Дийн ще помирише дъха ми, а не мисля, че в кината сервират вино. Пък и трябва да тръгвам. Искам да се прибера преди Дийн, ако е възможно.

— Остани — настоя Алекс. — Остани с мен, докато ми се обадят. Ако се прибере преди теб, просто му кажи, че си отишла на късна прожекция. Сигурно всеки миг ще ми се обадят. Моля те!

Тя се поколеба, после се съгласи:

— Добре. Ще остана.

Не се наложи да чакат дълго. Телефонът иззвъня пет минути по-късно. Когато го чуха, и двамата замръзнаха.

Иззвъня отново, но Алекс не помръдваше. На Софи й се искаше да му изкрещи да го вдигне, но се сдържа и си замълча. Беше тук, за да помогне, а не да прави живота му по-труден. Когато той най-накрая направи двете крачки до апарата и посегна към слушалката, тя видя, че ръката му трепери. Вдигна и каза:

— Да?

Наблюдаваше лицето му, по което не потрепваше нито един мускул. Стори й се, че слуша какво му говорят цяла вечност. Накрая произнесе: „Да, разбирам. Благодаря, че се обадихте. Ще се видим утре“. Остави слушалката на мястото й и потъна в най-близкото кресло, след това зарови лице в дланите си.

Софи усети, че коленете й се подгъват. Искаше й се да го попита какво е станало, но когато отвори уста да проговори, от нея не излезе нито звук. Изведнъж й се зави свят. Бузите й пламнаха, а устните й останаха студени.

Тогава Алекс вдигна поглед. Канеше се да каже нещо, но видя изражението й. Скочи и я прегърна, за да я задържи, след това я заведе до креслото, от което току-що бе станал.

— Всичко е наред — каза, след като я настани. — Всичко е наред. Беше адвокатката ми. Обади се да каже, че няма съвпадение. Космите и кожата са на някой друг. Не съм се отървал, но поне ще получа глътка въздух. Добре ли си? Бяла си като платно.

Софи се засмя, но още трепереше.

— Знам. Чувствам се наистина… помислих… когато ти се обадиха и ти седна по този начин…

— Съжалявам. Не исках да изглежда така. Просто изпитах облекчение. А ти ми изглеждаше спокойна преди това. Сякаш изобщо не се притесняваше. Това за мое успокоение ли беше?

— Да — призна си тя. — А после ми се стори, че новините са лоши…

Алекс се взря в нея, изражението й беше странно.

— Ако новините бяха лоши, наистина ли така щеше да се разстроиш?

Софи отклони поглед.

— Очевидно — каза тя.