Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

14.

Присила

Влюбена. За първи път в живота си. На четиридесет години. Безнадеждно и невъзможно влюбена.

Помнеше първия миг, в който го видя. Беше поканила жените от литературния клуб и съпрузите им на по питие. Тъй като много строго следеше да не се клюкарства по време на сбирките, всеки месец някой от членовете на групата канеше останалите на гости. Беше ред на Присила. Стоеше с Ашли, Сюзан и Джулия до страничния бар и отпиваше от чашата си с вино, когато той се появи на вратата на всекидневната.

— Кой е този? — попита веднага Ашли, стискайки Присила за ръката. — О, боже, великолепен е.

— Копие на младия Робърт Редфорд — каза Сюзан.

— Много добро попадение, скъпа — съгласи се Ашли.

— Не ни дръж в напрежение. Кой е? — попита Сюзан, обръщайки се към Присила.

В този миг тайнственият мъж се огледа и срещна погледа на Присила. Усмихна й се и тя затаи дъх.

— Присила? — подкани я пак Сюзан.

— Нямам представа — призна си Присила.

След миг загадката се разкри, защото до него се показа Софи. Мъжът се огледа, после сведе поглед към Софи и й се усмихна. Прегърна я през раменете.

След като успокои учестеното си дишане, Присила прекоси стаята и се запозна със съпруга на Софи.

Дийн.

Попита го какво ще пие и той поиска мартини. Тя си призна, че не знае как да приготви този коктейл, и той каза:

— Мисля, че това веднага трябва да се поправи. Заведи ме до бара.

Прекараха по-голямата част от вечерта зад бара, приготвяха напитки за останалите точно като домакин и домакиня. По някое време Ашли се опита да привлече вниманието му, като заяви, че и тя не знае как се прави мартини. Но за радост на Присила Дийн й отвърна, че може да работи само с един ученик. След това се обърна към нея и й намигна. Още по-хубаво й стана от факта, че сякаш напълно пренебрегваше Джулия, която очевидно никак не бе доволна от това.

Партито стана добро. Обикновено пиеха само вино, но след като Дийн застана зад бара, останалите се поддадоха на веселото му настроение и почти без изключение се понапиха. След това Присила много често си мислеше, че точно такива партита биха правили с Дийн, ако бяха двойка.

Трябваше да изпитва вина, защото беше омъжена, защото и той бе женен. Но после се запита — защо пък да се чувства виновна? Никой не бе направил нищо нередно. Приятелските разговори и пиенето на коктейли още не се смятаха за престъпление. Нямаше как да възпре припламналата между тях искра — защото беше убедена, че и той изпитваше нещо подобно. След тази вечер на всяко парти двамата бяха практически неразделни. Събиранията се превърнаха в център на съществуванието й, заради тези вечери живееше. Не й пукаше дали хората не са почнали да говорят.

— Изглежда доста се разбираш със съпруга на Софи — бе казала Сюзан след третото или четвъртото парти.

— С Дийн ли? — попита Присила, сякаш Софи имаше повече от един съпруг. — Защо смяташ така?

— Защото през цялото време си говориш само с него.

— Не е вярно — протестира Присила.

— Е, поне с него общуваш най-много. И почти никога не разменяш и дума със Софи.

— Какво искаш да кажеш? Говоря с нея повече от всеки друг на клубните срещи. Нали обсъждахме надълго и нашироко как криминалният жанр бил западнал от години преди Чандлър, Хамет и Кейн да получат признание? Всъщност, не знам какво бих правила без нея. Успява да измъкне интересни коментари дори от Джулия и Ашли.

— Не ти говоря за литературния клуб. А за други случаи, за всичко извън криминалните романи.

— И тя не общува с мен — каза отбранително Присила. — Май все с Джулия си приказва. — Напоследък отбягваше Джулия с всички средства. Не беше сигурна кога разви тази неприязън към нея, но все й се струваше, че във всяка нейна дума има скрита злоба. Дори започна да обмисля как да я изгони от клуба, но истината беше, че малко се страхуваше от нея.

— Софи си общува с Джулия, защото Джулия полага усилия да се сближат — отбеляза Сюзан.

— Чудя се какво Джулия намира в Софи — подхвърли Присила.

— Може би ще разбереш, ако си поговориш с нея. Тя е наистина интересен човек.

— Ами тогава нека тя ти стане най-добра приятелка — сопна се Присила.

— Не мога да повярвам, че ревнуваш от нея.

— Не ревнувам — противопостави се Присила. Но всъщност наистина ревнуваше. Е, по-скоро ревнуваше съпруга й.

— Защо не я поканим да се разходи с нас някоя сутрин? — попита Сюзан. — Поразпитай я, опознай я.

Присила се канеше да отхвърли това предложение, но се възпря.

— Знаеш ли, идеята не е лоша. — Помисли си, че това би била отлична възможност да научи повече за Дийн. — Значи нямаш нищо против? Напоследък все казваш, че всекидневните разходки ти идват малко в повече.

— О! — Сюзан очевидно бе изненадана. — Мислех си, че ще е добре да излезем и трите.

— Но разходките по тройки не са много ефективни.

Присила обаче премълча, че ще й по-трудно да изтръгва информация от Софи, докато и Сюзан е с тях.

Сюзан се поколеба, но нямаше друг избор, затова се съгласи. В края на краищата идеята си беше нейна.

Така Присила се обади на Софи и я покани, но Софи пък я изненада, като й отказа. Направи го достатъчно учтиво, извини се, че не се чувствала добре. Когато Сюзан чу за това, предположи:

— Сигурно е бременна. Сутрешно гадене. Връзва се, нали?

Мисълта, че Софи може да е бременна, предизвика гадене у Присила. Предпочиташе да си мисли, че й е отказала, защото е разстроена от огромното внимание, което съпругът й обръща на Присила. Ако наистина беше така, то тя много добре се прикриваше. Не бе показала никакви признаци на раздразнение или студенина по време на срещите на клуба. Вярно, не говореше много, но не личеше да е ядосана или огорчена. Винаги се включваше с желание, щом някой я попиташе за мнението й. А напоследък Присила бе забелязала, че думите на Софи обикновено слагат началото на оживени дискусии. Още щом й направи впечатление, си даде сметка, че се случва прекалено често, за да е случайно, и не можа да реши дали изпитва благодарност или досада. Софи успяваше само с едно-две изречения да измести целия фокус на обсъждането.

Но въпреки внимателното вглеждане Присила не забелязваше някаква промяна в отношението на Софи към нея. Тя сякаш не виждаше нищо нередно в това, че двамата с Дийн прекарват толкова много време заедно (въпреки че на няколко партита не дойде, пак с извинението, че не се чувства добре). Може би заради това не се бе разтревожила от поведението на Присила и Дийн. Но май беше единствената, защото всички останали от литературния клуб бяха на различно мнение.

Следващата след Сюзан, която коментира, беше Джулия. На едно от партитата се приближи към Присила и Дийн, които сервираха напитки.

— Бяло вино — поръча тя на Дийн, когато той се опита да й предложи коктейл „Космополитън“. Взе си виното, обърна се към Присила и каза с леко надменна усмивка: — Знаеш ли, че се излагаш? — След това се завъртя на токчетата си и се отдалечи.

Беше ужасно, но Дийн се наведе към нея и й прошепна:

— Според мен не й е приятно, когато другите се забавляват. — Устните му бяха толкова близо, че докоснаха ухото й, и Присила бе готова да изслуша стотици злобни забележки от Джулия, за да усети отново топлината им.

Ашли се обади последна. На най-скорошното парти, когато Присила се отдели за миг от Дийн, тя се изравни с нея и подхвърли:

— Ако не те познавах, щях да предположа, че двамата сте любовници.

Присила се засмя и отвърна дръзко:

— И защо си мислиш, че ме познаваш толкова добре? — Беше леко пияна тогава.

— Защото ако двамата бяхте любовници, ти щеше да се опиташ да го прикриеш.

— Нямам какво да крия — отвърна Присила.

Ашли се усмихна.

— Нали и аз това казах.

Прозвуча като предизвикателство. Ако бе така, то Присила с радост би го приела от нея.