Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

8.

Джулия и Алекс

— Не вярвам на очите си — каза Присила. — Просто не е честно.

— Наистина не е — съгласи се Сюзан. — Никак даже.

Стояха във всекидневната на Джулия, пийваха от виното й и се взираха в съпруга й.

— Ако имаше някаква справедливост на този свят, той трябваше да е стар, нисък и дебел, с косми по гърба и ръцете. Или поне плешив, с малко перчемче отпред като монах. А той е… — Присила махна безмълвно с ръка.

— Грегъри Пек — помогна й Сюзан. Имаше склонност да сравнява обикновените хора с филмови звезди.

— Точно — съгласи се Присила.

— Ашли направо му се слага — отбеляза Сюзан.

— А той почти не я поглежда — отвърна със задоволство Присила.

— Не познавам мъж, който да устои да не погледне в деколтето на Ашли. Мислиш ли, че е гей? — усъмни се Сюзан.

Присила отметна глава, огледа го за миг и след това заяви:

— Не, не е гей. С удоволствие бих го потвърдила лично, но не мога. Просто е много сдържан и овладян. А Ашли му е прекалено ясна.

— Сдържан и овладян — меко казано — добави Сюзан.

Присила сложи длан върху рамото й.

— Виж това. Ашли е отблъсната.

Съпругът на Джулия хвърли бърз поглед към Ашли, каза нещо, хвана я за лакътя и леко я отмести настрани. След това прекоси стаята и отиде при съпруга на Присила, Гордън, който бе потънал в разговор със съпруга на Ашли, Стюърт.

— Ето я сега и нея.

Ашли дойде при тях след малко и заяви:

— Той е гей.

— Не мисля така — отвърна й Присила.

— Да. Гей е — настоя Ашли. — Познавам ги.

В този миг от кухнята се появи Джулия и обяви:

— Изглежда, че всичко е готово. — После се обърна към Алекс. — Скъпи, ще заведеш ли гостите в трапезарията? Аз ще отида да нагледам сервирането. — И изчезна обратно в кухнята.

— От тук, моля — каза Алекс и направи жест към една от вратите.

Всички се изнизаха през нея към трапезарията, където настана обичайната суматоха, докато всеки се чудеше къде да седне. Но се оказа, че Джулия не е оставила това на случайността. На всяка салфетка бе пришито име.

— Като на детски рожден ден — щеше да каже по-късно Присила, но тайно се ядосваше, че тази идея не бе хрумнала първо на нея.

Тя бе настанена до съпруга на Ашли, Стюърт. Някога Присила, Гордън, Стюърт и бившата му съпруга Пам бяха много близки. Раздялата им разтърси целия квартал — най-вече защото най-голямата мистерия за всички през годините беше какво Пам вижда в Стюърт. А той подаде молба за развод. И което беше още по-шокиращото, запази къщата, а Пам взе децата и се изнесе в Калифорния. Няколко месеца по-късно се появи Ашли. Пам беше седмото чудо на света — от онзи тип жени, които караха хората около тях да се чувстват добре. Дори Присила, която говореше зад гърба на всички, не бе отронила и една лоша дума за нея.

След като Пам замина за Калифорния, Присила от лоялност към нея се зарече, че новата съпруга никога няма да получи покана за нейния литературен клуб. Но когато даде тази люта клетва, бе забравила, че фондът на Стюърт е основен клиент на търговската група на Гордън. Преди да спусне ледена стена пред Ашли, Стюърт направи всичко възможно Присила да разбере, че новата му жена трябва да бъде приета или фирмата му може да премисли с кого да прави бизнес. Оттогава отношенията между Присила и Стюърт бяха обтегнати. И то меко казано. А сега я бяха сложили да седи до него.

След като всички се настаниха, Присила потърси спасение в Хари, съпруга на Сюзан, който седеше отляво. Но той й бе обърнал гръб и цялото му внимание бе приковано в Джулия. А тя дори не говореше с него. Слушаше съпруга на Присила. Гордън говореше оживено, а тя го слушаше с лека развеселена усмивка.

Присила се почувства раздразнена: защото бе хваната в капан до Стюърт, защото Хари не забелязваше никого друг, освен Джулия, защото Джулия слушаше съпруга й и защото съпругът й говореше. Провикна се през масата:

— О, Гордън, няма ли да престанеш да досаждаш на Джулия със скучните си таблици и счетоводни сметки.

Гласът й прозвуча остро и преряза по средата останалите разговори. Всички млъкнаха и настана конфузна тишина.

Гордън като че се канеше да каже нещо, но стисна устни и заби поглед надолу в чинията си. Джулия отговори:

— Никой друг не умее така забавно да говори за таблици като съпруга ти. Но той всъщност ми разказваше как сте се запознали. Ще ми се и Алекс да е така романтичен. Гордън каза, че сте се срещнали като в приказка, все едно да разпознаеш точния човек в пълна стая. Само че не те видял, а те чул да се смееш. И тогава веднага си помислил, че иска да прекара остатъка от живота си с жената, която така заразително се смее.

— О, тази стара история. Нямам представа защо продължава да я разказва — отвърна Присила, ядосана, че Гордън е споделил това с Джулия.

— Също така ми казваше, че сега му се ще пак да се смееш така — добави Джулия.

— Е, вече не ми е толкова смешно — сопна й се Присила.

— Така ли? — попита двусмислено Джулия.

Сюзан със своето безупречно възпитание бе готова да смени темата на всеки неудобен разговор.

— Къщата ти е прекрасна, Джулия — намеси се тя. — Много ми харесва как изглежда. Откъде черпиш идеи? Ползваш ли дизайнер?

Домът беше мебелиран с комбинация от антики от различни периоди, подредени на фона необичайни персийски килими в ярки цветове. Цялостният ефект беше поразителен — от дома се излъчваше елегантност, която в същото време носеше и усещане за уют. Повечето от къщите на останалите жени бяха декорирани от дизайнери и стаите приличаха повече на кукленски комплекти, отколкото на места за живеене. Джулия ги бе надминала и в това, както и във всичко останало.

Но домакинята си призна:

— О, нямам нищо общо с това.

— Значи трябва да ми дадеш името на дизайнера си — каза Сюзан.

— Алекс подреди къщата.

— Алекс?… — повтори Сюзан, сякаш чакаше и фамилията на дизайнера, за когото й говореше Джулия. След това осъзна какво й казва. — Имаш предвид съпруга ти Алекс?

— Умее ги тези неща, не мислиш ли?

— Невероятно е — намеси се и Ашли и хвърли коси погледи към Сюзан и Присила, сякаш за да им покаже, че това доказва твърдението й.

— Да, направо да го заподозреш, че е гей — вметна Джулия през смях.

Алекс се покашля от мястото си зад масата.

— Това е комплимент, скъпи — обясни му Джулия. — Току-що обяснявах, че подредбата на къщата е твое дело.

Алекс сви рамене и каза:

— Обичам красивите вещи.

Това бяха първите думи, които произнасяше, откакто се бе настанил на трапезата. Всъщност през цялата вечер не бе казал по-дълго изречение.

— Разбирам какво имаш предвид — съгласи се Присила. — А най-красивите вещи обикновено са и най-скъпи. Това е проклятието на добрия вкус.

— А откъде се е пръкнал твоят добър вкус — само от четенето на криминални романи за литературния клуб ли? — попита Хари.

Присила го изгледа с характерния си усмъртителен поглед, но той не й обърна никакво внимание.

— Можете да четете нещо по-полезно, като например биографии — продължи той. — Сега чета новата биография на Чърчил. Изключително интересна е. Има много какво да се научи от този човек.

— И криминалните романи могат да бъдат полезни — изтъкна Сюзан, преди Присила да успее да атакува.

— За какво? За убийствата, които трябва да разкриваш? — надсмя й се Хари.

— Никога не се знае — каза хладно Алекс.

В този миг това си беше просто безобидна забележка, но по-късно, когато си спомниха коментара на Алекс, всички се почудиха — възможно ли е да е било просто съвпадение?