Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

24.

Софи и Дийн

Софи също беше вече в леглото, когато съпругът й се прибра — но това не беше кой знае каква изненада. Дийн паркира след полунощ. Тя чу вратата на гаража да се отваря, после и тропането на Дийн из хладилника. Почуди се дали ще намери пирога с пикантна плънка, който му остави, и дали да не слезе да му го поднесе. Размисли още малко, после стана, облече си халата и си обу чехлите. Понякога Дийн можеше да се блъсне в нещо и да не го забележи. Предната вечер бе търсил лютивия сос, за да си сложи от него в чилито. Тя му каза, че е в хладилника, но той твърдеше, че е проверил и го нямало там. Тя трябваше да прекъсне работата си и да отиде до хладилника. Погледна полиците на вратата и му извади соса иззад една бутилка с винегрет. Когато му го подаде, той се извини:

— Не го видях.

— Защото не си гледал — каза тя.

И когато слезе, завари Дийн да рови в хладилника, както бе очаквала.

— Приготвих ти пирог — съобщи му. — Видя ли го? Оставих го на видно място.

— Видях го — отвърна Дийн. — Но си мислех да го запазим и да го изядем утре на вечеря. Тази вечер смятах пак да си хапна от чилито.

— О, изхвърлих го. Обядвах с него, не остана много, а пък и не ми се струваше чак толкова хубаво.

— Обожавам чили — подчерта Дийн. — И знаеш, че много обичам как го готвиш.

— Ти обичаш всичко, което ти сготвя. Както и да е, имах нужда да се разсея. Беше ужасен ден. Чу ли какво стана?

— Да. По радиото, докато се прибирах.

— Е? — попита Софи.

— Ужасно е. Пълен шок. — Извади пирога от хладилника и го занесе до кухненската маса.

— Разбира се, че е ужасно — проточи изнервено Софи, докато му даваше чиния и прибори. — Но ти какво мислиш?

— Имаш ли нещо против да не говорим сега за това? — каза Дийн, отряза си от пирога и прехвърли парчето в чинията си.

— Няма ли да си го стоплиш? — попита тя.

— Прекалено съм уморен.

И наистина изглеждаше изтощен. Беше се отпуснал на стола, дори гласът му звучеше различно. Бе някак равен и безразличен. Софи взе чинията му и я постави в микровълновата фурна.

— Но аз исках да си поговорим за това — изтъкна тя.

— Може ли да го направим утре? — попита Дийн. — Точно в момента имам сили колкото да се наям, да погледам малко телевизия и да си легна.

— Дийн, аз открих тялото.

— Какво? — Той се извъртя на стола си и се взря в нея.

— Заедно с Присила го открихме. Помниш ли, казах ти, че сутринта ще ходим на разходка? Ние я видяхме първи.

— Ти си открила тялото? — повтори той.

Микровълновата изпищя, Софи отвори вратичката й и поднесе чинията пред Дийн. После седна и каза:

— Беше ужасно. Езикът й беше подут и стърчеше от устата. Сякаш някой бе натъпкал там кравешки език.

Дийн точно се канеше да изяде първата хапка, но хвърли вилицата в чинията и тя изтрака силно.

— Софи!

— Извинявай.

— Вече не ми се яде — каза той и блъсна грубо чинията.

— Извинявай — повтори тя.

Настъпи мълчание. Дийн го наруши първи.

— Защо, за бога, някой ще постъпи така със себе си?

— Не го е направила тя — каза му Софи.

— Сега остава да ми кажеш, че Джулия не се е самоубила, а е била убита.

— Така е.

— Това е прекалено — изохка Дийн и удари силно с длан по масата. — Не е убита. Кажи го. Кажи, че не е убита.

Софи инатливо поклати глава.

— Няма да го кажа. Според мен е убита, останалите жени мислят същото.

— Кои жени?

— Литературния клуб.

— Не ми казвай, че си ги убедила, че Джулия е убита.

— Но аз съм права.

— Права си, права си — иронизира я Дийн. Гласът му прозвуча злобно. — Ти винаги си права. Сигурно ако някога не си, земята ще спре да се върти.