Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

72.

Софи и детектив Акерман

— Детектив Акерман! — възкликна Софи, когато отвори вратата.

— Надявам се, че не ви хващам в неподходящ момент.

— Заповядайте — и тя отстъпи и разтвори широко вратата.

— Как сте? — попита той, докато я следваше към кухнята.

— Е… била съм и по-добре — каза Софи, извади кафето от хладилника и филтрите от шкафа. — Дийн се върна, след като прекара сутринта в участъка, и остана у дома около час и половина. После дойдоха и го арестуваха.

— Знам.

— Изненадах се, като не ви видях — добави Софи. — Дойде детектив Питърс.

— Съжалявам. Бях при прокурора.

— О, да. Сигурно е трябвало да докладвате за случая. Казаха ми, че утре ще излезе по вестниците. — Извърна се, за да напълни каната. Пусна тънка струя вода, след това се върна и я изсипа в кафе-машината. — Не мисля, че съм готова да го понеса. Все още не мога… — Тя поклати глава, не знаеше как да завърши изречението. — Прекалено много се стовари на плещите ми. Искам да ви попитам — как се справят другите хора с нещо подобно? Когато открият, че… е, знаете.

— Точно за това дойдох да поговорим — каза Акерман.

— Не съм сигурна дали мога да понеса още разкрития.

— Знам. И нямам представа как ще понесете това.

Софи притвори очи, сякаш да се стегне.

— Не мисля, че съпругът ви е убил Джулия Стоу.

Тя рязко отвори очи.

— Но всички улики сочат към него… Да не би да е станала грешка?

— Не, уликите със сигурност водят към съпруга ви. Но ми се струва, че са прекалено много.

— Не разбирам.

— Първо, не мислите ли, че е малко странно съвпадението Алекс да дойде при вас за помощ и после някак си да се окаже, че тъкмо съпругът ви е имал връзка с жена му?

— Но той не знаеше, че става въпрос за моя съпруг — опроверга го Софи.

— Разбира се. Така твърди той. Но според мен е знаел. И е използвал тази информация, за да се измъкне и да не бъде наказан за убийството.

— Как?

— Според мен той е поставил уликите. Знаел е, че ще бъде основният заподозрян. Но не е искал да насочи разследването прекалено бързо към съпруга ви. Това също би изглеждало подозрително. Затова се е престорил, че не знае кой е любовникът на жена му, и е използвал вас, за да разкриете „тайната“.

— Не — възрази Софи и поклати глава. — Не би го направил.

— Сигурна ли сте?

— Защо ми казвате това?

Акерман й отговори с въпрос.

— А вие защо сте толкова разстроена?

— Не съм — защити се тя. — Поне не заради това, което си мислите. Разстроена съм, защото според мен грешите.

— Само помислете — настоя Акерман. — Той е организирал всичко. До най-малката подробност. И го е изиграл перфектно. Наредил е местопрестъплението. След това, когато вие сте открили тялото, е направил всичко възможно то да остане непокътнато и никой да не унищожи уликите, които е поставил…

— А случайно да сте се замисляли — прекъсна го Софи, — че е искал да запази всичко непокътнато, за да може да докаже истината, защото е знаел, че е невинен? Колкото до накисването, аз пък смятам, че може да е станало точно обратното. Може би Дийн се е опитвал да накисне Алекс. Ами ако Джулия му е разказала за първата му съпруга? И когато е чул това, е решил да инсценира самоубийство, защото е бил сигурен, че всички подозрения ще се насочат към Алекс.

— Май наистина много ви се иска този мъж да е невинен. Дори това да означава, че съпругът ви е виновен.

— Не става въпрос кой искам да е невинен — подчерта Софи. — А само за улики.

— Така ли? Сигурна ли сте?

— А вие, детектив? За вас наистина ли само уликите са важни? Може би сте точно толкова пристрастен, колкото и аз.

Акерман въздъхна.

— Вижте, преживяхте тежки моменти. Съпругът ви се оказа кретен. Просто не искам да гледам как се увличате по някой още по-лош. Стойте далеч от Алекс Стоу. Само това исках да ви кажа.