Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

31.

Детективите

Акерман и Питърс се явиха в моргата рано на следващата сутрин, за да присъстват на аутопсията. Бяха там в осем и половина в зелени хирургически дрехи и маски. Тялото, все още обвито в бял найлон, бе извадено от хладилната камера.

Всеки път, когато Акерман присъстваше на аутопсия, залата му напомняше на мъжка баня заради плочките и сифоните на пода. Но в никоя мъжка баня нямаше огромна маса от неръждаема стомана. И по нея, като по пода, имаше дупки и второ ниво с контейнер.

Акерман се ужасяваше от аутопсиите, но винаги присъстваше на тях, защото работата му го изискваше. Някои хора не разбираха как може да е толкова хладнокръвен на местопрестъплението, а да му призлява в моргата. Но на местопрестъплението насилието, ужасът и трагедията си изглеждаха на мястото. В моргата всичко беше чисто и стерилизирано, ала зловещо и подмолно. Все едно да си купиш бут, увит в стиропор и найлон, и да се правиш, че никога не е принадлежал на жива крава.

Клиничната страна на насилието беше нищо, повече го притесняваше начинът, по който хората наблюдаваха какво се случва. Понякога около масата се събираха повече от десет души — полицаи, работили по местопрестъплението, служители на прокуратурата, полицейски фотографи, дори и студенти по медицина. Най-често групичката наблюдатели се състоеше от мъже, те налагаха мачовска атмосфера, с която сякаш искаха да покажат, че мрачната картина пред тях изобщо не ги докосва. Шегуваха се и се смееха, уговаряха се къде ще ядат след това — обикновено избираха италиански ресторант, където поднасяха огромни порции спагети и кюфтета. Ако някои новобранец случайно не успяваше да задържи храната, след това го подиграваха седмици наред в участъка. Акерман знаеше, че това е един от начините за справяне с жестоката истина, че е убит човек и сега тялото му се разфасова на масата пред тях, но въпреки това не му беше приятно. Винаги когато имаше възможност, се опитваше да ограничи броя на присъстващите на аутопсията. Този път бе успял и в залата имаше само четирима: Акерман, Питърс, патоанатомът и неговият асистент. Оскъдното присъствие може би се дължеше и на ранния час.

Асистентът дръпна ципа на чувала и отвътре се надигна ужасна миризма. Акерман и Питърс си сложиха маските. Патоанатомът огледа чувала за улики. Затова беше бял — за да може следите по него да се забелязват по-лесно. За още по-голяма сигурност тялото бе увито в бял чаршаф. Когато развиха и него, патоанатомът първо провери за пулс. Всички са чували истории за трупове, оживели на масата за аутопсия. Не беше мит. Имаше такива случаи. Макар че и един поглед към лицето на Джулия бе достатъчен, за да стане ясно, че няма никаква вероятност да е все още жива, процедурата го изискваше — и на местопрестъплението, и на масата за аутопсия. Така се подсигуряваха срещу грешки. След това трябваше да се проверят етикетите, за да са сигурни кое е тялото, да се премери височината, да се прецени теглото, да се направят снимки. Най-накрая се сваляха хартиените торбички, завързани около дланите и стъпалата, и се започваше същинската работа.

Патоанатомът беше педант. Записваше си всичко — бижута, цвят, размер и марка на дрехите, разкопчани ли са копчетата, моравия цвят на кожата на лицето, всички синини и охлузвания, — нищо не пропускаше да вкара в протокола. След това свали уликите от тялото. Процесът беше мъчително бавен, всяко влакно се прибираше в отделно пликче, но си струваше. Патоанатомът показа на детективите няколко косъма, които очевидно не принадлежаха на жертвата, след това ги постави в отделни пликове.

Свалиха нощницата и прегледаха тялото. Направиха рентгенови снимки и най-накрая дойде време за първия разрез. Взеха проби от кръв и урина и ги изпратиха в токсикологията, след това органите бяха извадени един по един и претеглени, взеха се и още проби. После патоанатомът разряза с циркуляр черепа и прегледа мозъка. В края на аутопсията асистентът му върна органите в коремната кухина и заши тялото.

Трябваше да изчакат лабораторните анализи на космите, влакната и кръвта, но още на предварителния оглед патоанатомът определи, че причината за смъртта е задушаване след обесване. Забеляза обаче и няколко синини около устата. Точно заради тях Акерман и Питърс се върнаха в участъка и нетърпеливо зачакаха доклада от токсикологията. В него можеше да се съдържа отговорът на все още открития въпрос: убийство или самоубийство.

Детективите се бяха върнали в стаята си и се занимаваха с попълване на документи, но и двамата се ослушваха за телефона. Когато той най-накрая иззвъня, Питърс успя да го докопа пръв. Докато той слушаше и повтаряше: „Аха, да, разбирам“, Акерман се опитваше да вдигне някъде друга слушалка, свързана със същата линия. Но преди да успее, Питърс бе затворил.

— Вече е официално — обяви тържествено.

— Кое? — попита Акерман.

— Убийството. Няма съмнение, че е убийство.

— Знаех си — каза Акерман. — И как са го разбрали?

— Хлороформ в кръвта, и то в такива количества, че когато Джулия е била обесена на дървото… как да се изразя? Вече е била упоена. Да се обеси в безсъзнание? Би ми било интересно да видя как някой ще извърши такова самоубийство.