Кейт Моргенрот
Убийство с любов (73)

71.

Детектив Акерман

Детектив Акерман седеше срещу прокурорката в нейния кабинет.

— Искам да знаеш, че съм против — каза той. — Според мен е грешка.

Прокурорката, разположила се от другата страна на бюрото, ядеше салата „Цезар“ с пилешко. Наниза парченце месо на вилицата си и нави на нея и няколко лентички маруля.

— Мисля, че беше ясен по този въпрос — отвърна тя. И лапна съдържанието на вилицата, сдъвка го, преглътна и добави: — Но вече нищо не зависи от теб.

— Само искам да повторя… — започна Акерман.

— Знам какви емоции събужда у тебе този случай, Майк — прекъсна го тя. — Но не съм съгласна. Свърши прекрасна работа. Имаме силно обвинение.

— Даже прекалено силно — натърти Акерман. — С прекалено много улики. Той ги е поставил върху трупа, след като тя вече е била мъртва. Сигурен съм.

Прокурорката погледна към салатата си и внимателно си композира още една идеална хапка. Но този път, след като натовари вилицата, я остави в чинията и го погледна.

— Майк, от колко години работим заедно? Знам, че си страхотен детектив. Но не мисля, че си обективен за този случай. Не си обективен към този човек.

Акерман затвори за миг очи, сякаш за да събере последните си остатъци търпение. Заговори, като внимателно подбираше думите си.

— Не знам дали съм страхотен, но със сигурност съм детектив. Детектив, а не репортер. От мен не се изисква да съм обективен. От мен се очаква да разследвам престъпления. Предполага се да имам мнение. И сега ти давам мнението си. Изобщо не ми харесва цялата работа.

— Чух. И взех предвид всичко, което ми каза. Но отсега нататък решавам аз…

— … и ти продължаваш случая — довърши вместо нея Акерман.

— Просто се опитвам да си свърша работата по най-добрия начин.

— Знам. Но правиш ужасна грешка.