Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- They Did It With Love, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кейт Моргенрот. Убийство с любов
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
Коректор: Десислава Петкова
ISBN 978-954-655-131-3
История
- — Добавяне
69.
Софи и Алекс
Софи слезе от колата на детективите, но не се върна у дома. Тръгна надолу по улицата и звънна на друг звънец. След миг чу стъпки, Алекс й отвори и я дръпна вътре с въпроса:
— Добре ли си? Нещо да не се обърка?
— Зависи какво имаш предвид под „обърка“ — отвърна Софи. — Не мога да остана дълго. Не съм казала на Дийн къде отивам. Не че му пука.
— Значи все пак го направи?
Тя кимна.
— Нека ти сипя нещо за пиене…
Този следобед, след като се върна от града, Софи не отиде право в полицейския участък с находките си, а се отби първо при Алекс.
Сега седеше с питието, което той й даде, и му разказваше какво се бе случило, след като си тръгна от тях. Описа му как е отишла в участъка, говорила е с детективите, решила да запише разговора с Дийн, как си е сложила микрофон и накрая — за самия разговор.
Алекс я слушаше, но съвсем не в мълчание. В някои моменти не можеше да сдържи възклицанията си.
— И сега какво? — попита я той, когато разказът свърши.
— Детективите ще дойдат утре рано, преди Дийн да тръгне за работа, и ще го помолят да отиде с тях в участъка. Сутринта ще знаят и дали отпечатъците от обувки съвпадат и ако е така, ще получат заповед за обиск, за да сравнят пробите от влакна и косми.
— Същата процедура, през която преминах и аз.
— Хм.
Помълчаха известно време.
— Виж какво — каза Алекс. — Искам да ти благодаря.
Софи махна с ръка, но той не й обърна внимание.
— Не, сериозно. Това, което направи… Наистина не знам какво да кажа.
— Няма нужда да казваш нищо. Не го направих заради теб.
— Не? Искаш да повярвам в глупостите, които си пробутала на детективите? Че си го направила, защото си сметнала, че така е правилно?
— Не, пък не очаквам и те да повярват. Но и няма да си призная направо, че ми бе писнало и че исках да си върна на това лъжливо копеле, което ми изневерява.
— Значи си го направила от гняв?
— Разбира се, че гневът ме бе завладял.
— И аз нямам нищо общо?
Софи не отговори.
— Абсолютно нищо?
Софи извърна очи от него и произнесе с равен глас:
— Виж, вероятно не трябва да се виждаме известно време.
— Защо?
— Защото ще разследват съпруга ми във връзка с убийството на твоята жена. Това е достатъчно голяма неприятност, за да си навличаме и нови, като предизвикваме хората да говорят за нас и дали не съм го предала заради теб. Искаш ли да пишат такива неща във вестниците? И смяташ ли, че ще помогне?
— Имаш право — съгласи се Алекс. — Може би наистина не трябва да се виждаме известно време.
— Трябва да се връщам — каза тя и понечи да стане, но Алекс я хвана за китката. Дийн я бе сграбчил по същия начин, но това беше съвсем различно докосване.
— Недей още.
— Не?
Той поклати глава.
— Още не.
— Има ли още нещо, за което трябва да поговорим?
— Не.
— Тогава защо?
— Няма причина — отвърна той. Наведе се и я целуна отстрани до устата. След това целуна долната й устна. Тя само стоеше като вцепенена. Той се отдръпна и я погледна, сякаш за да прецени реакцията й.
— Отдавна не съм целувала друг, освен съпруга си — прошепна Софи.
— А аз пък отдавна не съм целувал никого — отвърна Алекс.
— Трябва да вървя — каза Софи, но не помръдна.
— Искам да останеш — настоя той.
И тя остана.