Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

69.

Софи и Алекс

Софи слезе от колата на детективите, но не се върна у дома. Тръгна надолу по улицата и звънна на друг звънец. След миг чу стъпки, Алекс й отвори и я дръпна вътре с въпроса:

— Добре ли си? Нещо да не се обърка?

— Зависи какво имаш предвид под „обърка“ — отвърна Софи. — Не мога да остана дълго. Не съм казала на Дийн къде отивам. Не че му пука.

— Значи все пак го направи?

Тя кимна.

— Нека ти сипя нещо за пиене…

Този следобед, след като се върна от града, Софи не отиде право в полицейския участък с находките си, а се отби първо при Алекс.

Сега седеше с питието, което той й даде, и му разказваше какво се бе случило, след като си тръгна от тях. Описа му как е отишла в участъка, говорила е с детективите, решила да запише разговора с Дийн, как си е сложила микрофон и накрая — за самия разговор.

Алекс я слушаше, но съвсем не в мълчание. В някои моменти не можеше да сдържи възклицанията си.

— И сега какво? — попита я той, когато разказът свърши.

— Детективите ще дойдат утре рано, преди Дийн да тръгне за работа, и ще го помолят да отиде с тях в участъка. Сутринта ще знаят и дали отпечатъците от обувки съвпадат и ако е така, ще получат заповед за обиск, за да сравнят пробите от влакна и косми.

— Същата процедура, през която преминах и аз.

— Хм.

Помълчаха известно време.

— Виж какво — каза Алекс. — Искам да ти благодаря.

Софи махна с ръка, но той не й обърна внимание.

— Не, сериозно. Това, което направи… Наистина не знам какво да кажа.

— Няма нужда да казваш нищо. Не го направих заради теб.

— Не? Искаш да повярвам в глупостите, които си пробутала на детективите? Че си го направила, защото си сметнала, че така е правилно?

— Не, пък не очаквам и те да повярват. Но и няма да си призная направо, че ми бе писнало и че исках да си върна на това лъжливо копеле, което ми изневерява.

— Значи си го направила от гняв?

— Разбира се, че гневът ме бе завладял.

— И аз нямам нищо общо?

Софи не отговори.

— Абсолютно нищо?

Софи извърна очи от него и произнесе с равен глас:

— Виж, вероятно не трябва да се виждаме известно време.

— Защо?

— Защото ще разследват съпруга ми във връзка с убийството на твоята жена. Това е достатъчно голяма неприятност, за да си навличаме и нови, като предизвикваме хората да говорят за нас и дали не съм го предала заради теб. Искаш ли да пишат такива неща във вестниците? И смяташ ли, че ще помогне?

— Имаш право — съгласи се Алекс. — Може би наистина не трябва да се виждаме известно време.

— Трябва да се връщам — каза тя и понечи да стане, но Алекс я хвана за китката. Дийн я бе сграбчил по същия начин, но това беше съвсем различно докосване.

— Недей още.

— Не?

Той поклати глава.

— Още не.

— Има ли още нещо, за което трябва да поговорим?

— Не.

— Тогава защо?

— Няма причина — отвърна той. Наведе се и я целуна отстрани до устата. След това целуна долната й устна. Тя само стоеше като вцепенена. Той се отдръпна и я погледна, сякаш за да прецени реакцията й.

— Отдавна не съм целувала друг, освен съпруга си — прошепна Софи.

— А аз пък отдавна не съм целувал никого — отвърна Алекс.

— Трябва да вървя — каза Софи, но не помръдна.

— Искам да останеш — настоя той.

И тя остана.