Кейт Моргенрот
Убийство с любов (63)

61.

Софи и Алекс

— И каква е блестящата ти идея, с която ще ми спасиш кожата? — полюбопитства Алекс.

— Всъщност блестящата идея е твоя — усмихна се Софи.

— О, страхотно. Тогава сме загазили.

— Помниш ли защо дойде при мен първия път? Искаше помощ, за да намериш любовника на жена си. Обзалагам се, че ако го открием, ще разберем и на кого са неидентифицираните косми.

— Как не се сетих? — възкликна Алекс с преигран сарказъм. — О, чакай малко! Сетих се! И знаеш ли какво? Вече се опитах да го търся.

— Но не си се опитал да го търсиш с мен — отбеляза тя. — Понякога още един чифт очи могат да направят чудеса.

Алекс продължаваше да се колебае, но сви рамене и се съгласи.

— Добре. От къде искаш да започнем?

— От нейните вещи.

— Вече ги прерових. Нищо няма там.

— Не бъди толкова сигурен.

— Не, наистина няма нищо. Нито дневник, нито писма.

— Компютър?

— Полицията го конфискува. Но аз го бях прегледал. Наех специалист и се оказа, че е използвала мемори стик, за да не оставя следи по машината.

— А случайно да си намерил мемори стика?

Алекс поклати глава.

— Тогава какво имаме?

— Дрехи, бижута и няколко касови бележки.

— Добре. Да ги разгледаме.

Алекс я поведе нагоре по стълбите.

— Аз спя в единия край на коридора — обясни той и посочи с ръка. — Джулия спеше в другия. Исках да е колкото може по-далеч от мен.

— Толкова ли си я мразел?

— Да, но не заради това спяхме отделно. Истината е, че тя понякога хъркаше ужасно.

— Не може да бъде!

Алекс се ухили.

— На бас, че хъркаше. Затова никога не преспиваше при мен преди да се оженим, дори най-невинно. Разбрах за хъркането в първата брачна нощ. Много романтично, няма що, издава звуци като разгонен лос. Твърдеше, че е наследствено, сънна апнея.

— Какво е това?

— Научен термин за силно хъркане.

— Колко силно?

— Много силно. Не можеш да си представиш дори колко.

Тя се засмя.

— Затова се преместих в най-отдалечената стая и пак трябваше да си слагам тапи в ушите.

— Това обяснява защо спите в отделни спални и защо не си чул Джулия да излиза — обобщи Софи.

— Точно така.

Стигнаха до голямата спалня и Алекс бутна вратата.

— От къде да започнем?

— Какво ще кажеш за бижутата й? — предложи Софи.

— Сигурно трябва да ги прибера в сейф, докато ги продам. Бог знае колко струват.

Софи очакваше да я заведе до кутия за бижута, но вместо това той посочи малка тоалетка.

— В кое чекмедже? — попита Софи.

— Във всичките. Беше страшно небрежна към всичко, с изключение на бижутата. Изпитваше здравословно уважение към тях. И затова си поръча специално шкафче.

Софи отвори горното чекмедже. Беше облицовано с филц и разделено на малки преградки, във всяка от които имаше по чифт обеци. Прокара пръсти по редичките. Отвори следващото чекмедже, в него бяха гривните и брошките. В най-долното се съхраняваха огърлиците.

— Откри ли нещо? — попита Алекс.

— Да. Сигурно струват цяло състояние, ако са истински.

— Ако се съди по етикетите с цените, бяха истински, когато ги купуваше.

— Въпреки това трябва да провериш дали все още са — посъветва го Софи. — Май в една книга на Агата Кристи имаше такъв случай — откраднаха бижутата и ги замениха с имитации.

— Не е ли малко пресилено?

Софи го стрелна с поглед.

— Добре, добре, ще се погрижа. Какво следва? Дрехите?

Софи кимна. Той й посочи гардеробната. Тя отвори вратата.

— Охо!

Алекс застана до нея.

— Имаше доста дрехи.

— Ще ми се и аз да имам такива — въздъхна Софи.

— Моля, заповядай. Вземи си каквото пожелаеш.

— Не бих могла.

— Много от тях са все още с етикетите.

— Не, нямам това предвид. Бих искала да имам такива, но не мога. Няма да ми стоят.

Алекс я огледа.

— Не ти и трябва. Не са в твоя стил.

— Знам — отвърна тя.

— Това е комплимент. — Софи изглеждаше недоверчива, затова той добави: — Повярвай ми.

— Да пребъркаме джобовете — предложи Софи, влезе в гардеробната и започна да проверява първия чифт панталони.

— Вече го направих.

— Така ли?

Алекс отговори и на незададения въпрос.

— Няма нищо вътре. Само боклуци.

— Нека ги проверя въпреки това.

— Мисля, че оставих намерените неща ей там.

Отиде до едно от нощните шкафчета, отвори горното му чекмедже, извади някакви предмети и ги постави върху покривката на леглото.

Софи ги разгледа един по един. Първо взе червилата и ги отвори едно по едно. И двете бяха яркочервени и почти на привършване.

— Ха! Май е харесвала този цвят. — Протегна ръка към касовите бележки. — Ходила е да вечеря в „Жан Жорж“. С теб?

Алекс поклати глава.

— Но това не означава нищо. Ние почти никъде не ходехме заедно.

Взе следващата касова бележка и се засмя.

— Какво ти е толкова смешно? — поинтересува се Алекс.

— Купила си е нещо — или както става ясно от сумата, доста неща — от „Ла Перла“.

— Е, и?

— „Ла Перла“ е марка бельо.

— Аха.

— Ако не е било заради теб…

— Не е било заради мен — потвърди Алекс.

— Тогава е заради някой друг мъж.

— Но все още не знаем кой е той.

Софи приглади покривката на леглото и видя диамантената обеца. Протегна се, взе я с палеца и показалеца и я вдигна.

— Какво? — попита Алекс, като видя изражението й. — Какво има?