Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

35.

Софи и Присила

На следващата сутрин Софи се озова във всекидневната на Присила, която бе започнала да нарича — макар и само наум — санаториума. Яркото бяло й напомняше за облицованите стаи от филмите, в които поставяха полуделите герои с усмирителни ризи.

Присила й се бе обадила предната вечер и я бе поканила на кафе. Софи седеше във всекидневната й от четвърт час, който й се струваше като цял, а Присила не спираше с тирадата си.

— Не разбирам. Кълна се, че всички са полудели. Не мислиш ли, че Ашли беше груба онази вечер? — попита тя, и то не за първи път.

— Май наистина ми се стори, че се опитва да те провокира — съгласи се автоматично Софи.

— Нали? И аз така си помислих. Можеш ли да повярваш — Сюзан казва, че не е забелязала нищо.

— Сюзан ми изглеждаше малко разсеяна — опита се да я защити Софи.

— Още не съм ти казала какво се е случило с нея — отвърна Присила.

— Нещо се е случило със Сюзан? — Софи се опита да добави нотка на изненада в гласа си, но очакваше нещо такова. Когато Присила й се обади, тя заключи, че има някаква причина да вика нея, а не близката си приятелка. Почувства се уморена само като си представи как трябва да изиграе ролята на Сюзан. Знаеше, че няма да й се удаде много добре, и се боеше, че може да загуби търпение, да не се въздържи и да каже на Присила да не я мисли за идиотка.

— Боже, да. Нещо се е случило с нея. Дойде вчера у нас, говорехме си за разни работи. За връзки, отношения, обичайните неща. И изведнъж тя ми се нахвърли. Като гръм от ясно небе беше.

— Нахвърли ти се?

— Каза ми, че съм глупава, егоистична и смешна.

— Така ли? Никак не е в нейния стил.

— Знам. Не можах да повярвам. Мислиш си, че познаваш някого, а…

— Разбирам те — съгласи се Софи.

— … а той изведнъж прави нещо такова и осъзнаваш, че никога не си го познавал.

— Така си е.

В този миг на вратата се позвъни.

— Обзалагам се, че е тя — каза Присила. — Знаех си, че ще дойде да се извини.

От мястото, на което седяха във всекидневната, се виждаше входът. Пак се позвъни и Даниел излезе и коридора.

— Да отворя ли?

— Не, аз ще отворя. Благодаря ти, Даниел.

Присила стана, отиде до входа и отвори. Но не Сюзан стоеше на прага й. Беше Алекс Стоу.