Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

37.

Алекс в дома на Сюзан

След като Присила го изгони, Алекс реши да опита със Сюзан. Надяваше се да успее да я хване, преди Присила да се е обадила на всички, за да им нареди да не контактуват с него. Нямаше представа, че двете вече не си говорят, не знаеше и за плана, който Софи и Присила замисляха в момента.

Алекс премина каменната пътека и пое дълбоко дъх. Едва ли щеше да е по-лошо от начина, по който го отпрати Присила. След миг чу веселия лай на кучетата, които драскаха и душеха около вратата.

Сюзан разсеяно ровеше из търговските сайтове в интернет, когато Алекс позвъни. Така прекарваше времето между две поредни проверки на електронната поща, които правеше през три минути. Тази сутрин прати имейл на Хари. Написа му как се е опитвала да се свърже с него през последните два дни и че наистина се притеснява, затова ако може да й се обади, да й каже, че е добре, за да спре да се тревожи. Откакто преди няколко часа изпрати имейла, бе проверила за отговор сигурно вече стотици пъти.

През последните два дни непрекъснато чакаше вест от Хари. При всяко позвъняване на телефона беше сигурна, че е той. Казваше си, че сигурно има разумно обяснение. И че всичко ще бъде наред.

Когато чу да се звъни на вратата, Сюзан бе убедена, че Хари е решил да не й отговаря по имейла, а да се появи лично. Дори не се замисли, че ако той се прибираше у дома, нямаше да звъни на вратата. Просто щеше да си влезе със собствените ключове. Но въпреки това си го представи с огромен букет червени рози на прага.

Сюзан се затича към вратата, кучетата хукнаха заедно с нея. Надникна през шпионката. Макар да се надяваше да е Хари, в дъното на съзнанието си знаеше, че може да е куриер или дори Присила, която идва да се извини. Последният човек, когото очакваше да види на прага си, беше Алекс Стоу. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Тя, която винаги отделяше от времето си, за да изслуша проблемите на другите, сега трябваше да събере всяка капка сила в себе си, за да не се срути.

Въпреки това посегна да отвори вратата. Сигурно бе чул стъпките й. Не можеше да се престори, че не си е у дома. Щеше да е невероятно грубо да не го покани. Ръката й вече беше на дръжката и се канеше да я натисне, когато изведнъж се спря. За пръв път в живота си Сюзан реши да не отваря вратата, колкото грубо и егоистично да изглежда това.

Алекс чакаше от другата страна на прага. Стори му се, че чу стъпки, но заради лая на кучетата не можеше да е сигурен. Почака още минута и разбра, че този път няма да му треснат вратата в лицето — просто защото няма да му я отворят.