Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

51.

Читателките на криминални романи

— Е, какво научи? — обърна се Присила към Софи. Бяха на събиране на литературния клуб, който сега се състоеше само от тях двете и Ашли. Седяха във всекидневната на Присила.

— Ами… нали вчера ти казах за любовника? — попита Софи.

— Да, но това го научи още първия ден — отвърна нетърпеливо Присила. — Оттогава сигурно пак сте се виждали.

— Да, видяхме се вчера.

— А каза ли ти какво е говорил пред полицията? И пред адвоката си?

— Не, не сме го обсъждали.

— А каза ли най-накрая нещо за Джулия?

— Не — излъга Софи. — Все още не.

— Не знам защо се занимаваш с него — намеси се Ашли.

— Не е ли очевидно? — каза Присила, макар тя самата да не бе успяла да види очевидното, когато Длекс се появи на нейния праг. — Събира информация. — После пак се обърна към Софи. — А какво научи от последния ви разговор?

— Че е израсъл на Кони Айлънд.

— Само това? — Присила беше видимо разочарована.

— Говорихме си за детството и семействата. Изграждам отношения, за да може когато най-накрая заговорим по същество, той да ми се довери.

— И защо ще го прави? — учуди се Ашли.

— Може би защото я харесва — обясни й Присила.

— Имаш предвид като жена? — На Ашли всичко това й се струваше наистина невероятно.

— Ти реши, че е гей, само защото не прояви никакъв интерес към флирт с теб — ухапа я Присила. — Може би не си негов тип. А може би Софи е.

— Ако искаш да знаеш какъв е неговият тип, виж за кого беше женен — не й остана длъжна Ашли. — Софи и Джулия са напълно различни.

— Да, но може да е решил, че сега иска нещо по-различно — предположи Присила.

— Престанете — каза Софи. — Нищо подобно не се случва.

— А може би трябва да се случи — отбеляза Присила. — Една малка забежка понякога е доста приятна. Добавя пикантност към живота.

— Да, ти би трябвало да знаеш — промърмори Ашли под нос.

Присила бе спасена от появата на Даниел с кафето.

— О, добре — каза Присила. — Умирах за кафе. Някой иска ли?

— Има само три чаши — установи Ашли, след като хвърли поглед към подноса.

— И ние сме три — отвърна й Присила.

— Ами Сюзан?

— Какво за нея? Да не би да я виждаш тук някъде?

— Може да е закъсняла — предположи Ашли.

— Не, не е закъсняла.

— Но Сюзан никога не пропуска срещите ни — изтъкна Ашли.

Присила освободи Даниел с думите:

— Благодаря, сами ще си налеем. — Когато прислужницата излезе, Присила се обърна към Ашли и заяви малко рязко: — Сюзан няма да дойде. — Всъщност дни наред бе чакала Сюзан да й се извини и чак напоследък започна да подозира, че това няма да се случи.

Ашли хвърли поглед към Софи, която леко поклати глава. Тогава се обърна пак към Присила.

— Защо? Какво се е случило?

— Защо мислиш, че нещо се е случило?

— Защото познавам Сюзан.

— Не знам какво се е случило — сви рамене Присила. — Онзи ден беше у нас и изведнъж си тръгна и ми обърна гръб.

— Това изобщо не е в нейния стил. Попита ли я какво има?

— Не. Тя не ми остави възможност. Беше прекалено заета да ме обижда.

— Ходила ли си да я видиш оттогава?

— Не мисля, че аз трябва да я търся първа.

— Започва да заприличва на клуба ми от пети клас. Очевидно нещо не е наред. Ще отида да видя какво става със Сюзан — обяви Ашли и стана.

— Тръгваш си? — попита Присила, наполовина гневна, наполовина уплашена. Не можеше да си позволи да изгуби и нея. Стана и преобърна кафето си. То се разля по масата и покапа по белия килим.

— Ще ти трябва препарат против петна за килима — каза Ашли. След това се обърна и тръгна.

— Даниел — извика Присила. — Даниел!

След миг прислужницата се появи.

— Разляхме кафето. Би ли донесла препарата за петна? Ако той не свърши работа, обади се в химическото чистене.

Даниел огледа петното върху белия килим, което ставаше все по-голямо, обърна се и се затича към кухнята.

Софи също стана.

— Не ми казвай, че и ти си тръгваш — проплака Присила.

— Трябва. В случай, че Алекс се обади. Днес трябва да ходим до Кони Айлънд. Никога не съм била там и той предложи… както и да е, правим го, за да се разсее.

— Ще ходиш до Кони Айлънд с него?

— Не е кой знае какво. Решихме го в последния момент.

Присила се бореше със себе си. От една страна, колкото повече Софи се забъркваше с Алекс, толкова по-добре ставаше за нея и Дийн. Но от друга страна, Присила знаеше, че Алекс не е човек, на когото може да се има доверие. Накрая по-добрата й половина надделя.

— Само не се сближавай прекалено с него — предупреди тя. — Може да не е безопасно.

— Странно, същото ми каза и детектив Акерман.

— По-добре го послушай.