Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

62.

Присила и Гордън

Присила чу тих звук, обърна се и видя Гордън, застанал на вратата на кухнята. Подскочи.

— Стресна ме. Какво правиш вкъщи по това време? — попита. — Мислех, че се занимаваш с важен проект на работа.

— Реших този път да се прибера рано и да те изненадам.

— Е, успя — смотолеви Присила. Наистина беше изненадана, но със сигурност не приятно.

— Готвиш ли? — попита Гордън и се огледа из кухнята.

— Да, готвя. Какво толкова?

— Не съм те виждал да готвиш от години.

— Което не значи, че не мога.

— Разбира се — съгласи се Гордън, но не много усърдно. — Какво приготвяш?

— Говеждо „Уелингтън“.

— Охо! Нямах представа, че знаеш как се готви. Щях да ти предложа да излезем на вечеря. Но май по-добре да си останем вкъщи. — Видя изражението й и добави: — Или пък да излезем. Както решиш.

Ако питаха Присила, тя предпочиташе Гордън да се върне на работа и да работи като роб по големия си проект. Дийн щеше да дойде за вечеря, поне така бяха планирали. Ако Гордън се бе забавил само половин час, щеше да ги завари заедно. Донякъде й се искаше това да се бе случило. Щеше да е ужасно, но щеше и да се свърши веднъж завинаги. Така щяха да предизвикат всички замесени да вземат решение.

— Извини ме за секунда — каза Присила, изтри ръцете си в кухненската кърпа и излезе от стаята. Отиде в кабинета на Гордън, затвори вратата и се обади по телефона. Намери Дийн на мобилния му. Вече беше в колата си и пътуваше. Съобщи му, че Гордън се е върнал неочаквано.

— На косъм бяхме — коментира Дийн. — Тогава ще пропуснем. Надявам се на Гордън да му е сладко моето говеждо „Уелингтън“.

— Да, много благодаря. Сигурна съм, че ще получиш някой кулинарен шедьовър от съпругата си.

— Да не ревнуваш от жена ми?

— Разбира се, че не.

Гордън почука тихо и отвори вратата.

Присила покри слушалката с длан.

— Какво? — попита раздразнено. — Не може ли да ме оставиш сама за пет секунди?

— Ами просто… мирише ми на загоряло.

— По дяволите! Трябва да затварям — каза тя в телефона и чу как Дийн се изсмя от другата страна на линията.

Тестената коричка на говеждото „Уелингтън“ се бе овъглила.

Гордън се опита да я успокои. Погали я по гърба, потупа я нежно:

— Не се тревожи. Всичко е наред, ще вечеряме навън.

— Нищо не е наред — изкрещя Присила и тръшна тавата. — Готвя го от… — и безпомощно разпери ръце — … от часове.

— Да си налеем по нещо. Седни. И да си поговорим. Искаш ли?

— И мислиш, че това ще оправи нещата?

— Може поне да опитаме.

— Знаеш ли какво? Не мисля, че съм в настроение за това тази вечер — сопна се Присила и се извърна от него.

— Мисля, че е важно да си говорим.

Тя едвам сдържаше раздразнението си. Цял ден чакаше тази вечеря с Дийн. Говореше й се с Дийн, а вместо него получи Гордън.

— Виж, изобщо не ме интересува какво си мислиш.

Гордън се взря в нея.

— Май наистина не те интересува.

— Наистина. Не ми пука какво мислиш. Не ми пука какво правиш. Просто не ми пука.

— Е, поговорихме си, значи — отбеляза той.

— Да.

Гордън кимна, сякаш потвърждаваше някаква своя неизречена мисъл.

— Добре. — След това се обърна, но вместо да се качи горе да гледа телевизия, тръгна към пътната врата. След миг тя го чу да пали колата.

Изтича до прозореца и видя как Гордън потегля. За миг я обзе паника… докато не осъзна, че ако се обади веднага на Дийн, ще успее да го хване, преди да се е прибрал у дома.