Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

3.

Ашли и Стюърт

— Време е за ставане. — Стюърт се наведе над леглото и заопипва под завивките, докато намери крака на Ашли. Дръпна я за него и я привлече към себе си.

— Стюърт, престани — промърмори сънено Ашли и се опита да си освободи крака. — Рано е още.

Внимателно отвори очи и ги присви към светлината.

— Струва ми се, че е време ти да се върнеш в леглото.

— О, така ли? — Той се наведе и я целуна.

— Това не е връщане в леглото.

— Знам. Не мога, скъпа. Не и днес. — Изправи се, отиде до гардероба и извади една синя риза, все още в найлоновата торба от химическото чистене.

— Ти не ме обичаш вече — нацупи се тя.

Той скъса найлона и го хвърли към плетеното кошче за боклук. То беше на около метър, но найлонът беше лек, понесе се във въздуха и падна отвън. Ашли дори не забеляза. Пам пък веднага би му се нахвърлила да вдигне нещата от пода и да ги остави на мястото им, в боклука, и ако той не го направи, кой, според него, би трябвало? Гласът й звучеше като записан на лента в главата му. Беше време, когато в половината от случаите уцелваше кошчето, но към края на брака им започна нарочно да пропуска, само за да си докаже, че може да прави, каквото си иска в собствената си къща. Доставяше му удоволствие да остави топката найлон да си лежи на пода. И все още го правеше, дори когато Пам вече я нямаше.

— Не е така — възрази той и надяна ръкавите на ризата си. — Но ако още един път закъснея за работа, няма да мога да ти го докажа. Никога. Дори и да доживея до деветдесет.

— Ама ти не ги ли наближаваш? — подхвърли закачливо Ашли. Обичаше да го дразни за възрастовата им разлика. Това беше покана да я погъделичка и да се сборичка с нея — и обикновено той се хващаше.

Но днес поклати глава и каза:

— Този път няма да се вържа.

— Никак не си забавен — отвърна тя, изправи се до седнало положение в леглото и го замери с възглавница. — И без това не знаят защо закъсняваш.

— Шегуваш ли се? Женен съм от два месеца и закъснявам всеки ден? Няма как да им убегне. Особено след коледното парти. Забрави. Непрекъснато се случва.

— Защо? Какво се случи на коледното парти?

— Какво се случи? Видяха те как изглеждаш, ето това се случи.

— И какво ми е?

Знаеше, че си проси комплименти, но той нямаше нищо против.

— Е, точно това е. Нищо ти няма. Съвършена си.

Тя се облегна на възглавницата и се усмихна.

— А и роклята, която беше облякла…

— Беше „Версаче“ — подчерта тя.

— Беше си направо неприлична.

— Мислех, че ти харесва.

— Обожавам я — отвърна той. Бившата му жена винаги ходеше с поло на служебните партита. Поло, за бога! — Но точно затова трябва да започна да ходя на работа навреме. Пък и на теб ти предстоят много неща днес, нали?

Тя го погледна неразбиращо.

— Днес не е ли срещата на литературния клуб?

— О, това ли — махна пренебрежително тя.

— Да, това. Казах ти, че няма да ти е лесно да се адаптираш и да си намериш приятели тук. Знаеш, че литературните клубове са новата социална…

— … тъкан на предградията — довърши заедно с него Ашли.

— Ах, ти… — И той скочи на леглото и се опита на шега да я задуши. — Ще те накажа, защото си нагла — изрече заплашително, докато тя пищеше, смееше се и се опитваше да го отблъсне. Но не много усърдно.

Той я целуна още веднъж.

— Нали не е чак толкова ужасно? — попита я.

— Книгата всъщност се оказа доста добра — отвърна Ашли.

— И това го казва жената, която заяви, че няма нищо против да се включи в литературен клуб, но не вижда защо трябва да се четат книги?

— Не е като да не мога да чета — запротестира тя. — Просто предпочитам да не го правя. Не се дръж с мен като всички останали.

— И как се държат с теб всички останали?

— Като с глупачка. Много са лоши с мен.

— Трябва да те опознаят, а това отнема време — каза й Стюърт. — Трябва да си търпелива.

— Държат се мило с Джулия, а тя се записа в клуба след мен.

— Ситуацията е малко по-различна, скъпа. Не очаквай да те приемат с отворени обятия. Все пак познават Пам от години.

— Знам, знам. И всички обичат Пам — нацупи се Ашли, кръстоса ръце пред гърдите си и се извърна.

— Не всички.

Тя пак се обърна към него.

— Аз не я обичам. Обичам теб. И всички останали ще те заобичат.

— Няма.

Ще го направят.

— Мислят, че съм кукла с цици и без мозък.

— Тогава им покажи коя си, нали ще го направиш?

Тя сви рамене.

— Нали? — настоя той.

— Добре.