Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

76.

Присила и Сюзан

Присила плачеше, когато застана пред вратата на Сюзан и позвъни. Само преди няколко минути Гордън си бе събрал багажа и я бе напуснал, и нищо от това, което му каза, не успя да го отклони от намерението му. Когато осъзна, че той наистина си тръгва, тя се срути и се разплака и не можеше да спре сълзите.

Сюзан отвори вратата и не изглеждаше никак изненадана да види хлипащата Присила на верандата.

— Той се развежда с мен — изхълца Присила.

— Съжалявам — каза Сюзан. — Обади ми се и аз се опитах да му обясня…

— Знам, че си опитала — изхлипа Присила.

— Не ми е повярвал, нали?

Присила поклати глава.

— Съжалявам — повтори Сюзан.

— Не мисля, че това е истинската причина. Според мен има друга.

— Така ли? Не ми изглежда типично за Гордън.

— Има друга — настояваше Присила почти истерично. — Ти пък най-вече би трябвало да разпознаваш признаците. Всичките тези закъснения вечер, когато си мислех, че работи по някакъв проект… Как може да съм била такава глупачка? Макар че по някакъв начин съм усещала. Сънувах странни неща…

— Наистина е тежко — каза Сюзан. — Сега ти се струва невероятно, но ще го преодолееш.

— Да го преодолея? Как?

— Знам, че е клише, но най-лесният начин е като срещнеш някой друг.

Присила се вгледа за миг в Сюзан със зяпнала уста.

— Да не си срещнала друг? — попита тя, когато се осъзна и вече можеше да говори.

Сюзан изглеждаше едновременно засрамена и горда. Кимна.

— Кой? Кой е той? Къде го срещна?

Сюзан погледна през рамо.

— Моментът не е много подходящ… Готвим.

— Но ти не готвиш — изуми се Присила. След това чу познат глас от кухнята.

— Защо се бавиш, Сю? Кълна се, че ще го загоря.

Присила погледна Сюзан.

— Да не би?…

Дори нямаше време да завърши изречението, защото в този миг в коридора се появи детектив Акерман по джинси и тениска и с метната кухненска кърпа на рамо.

— Детектив Акерман — каза Присила. — Не очаквах да ви видя тук.

— И аз не очаквах да ви видя тук — отвърна Акерман малко натъртено.

Тя усети обвинителния му тон и инстинктите й се задействаха — трябваше да отвърне на удара.

— Е, сега вече имате достатъчно свободно време, случаят е разплетен. Но май пак сбъркахте, а?

Беше очаквала да уцели десетката с това изречение, затова се шокира, когато Акерман само сви рамене.

— Не е най-важното нещо на света — каза той и очите му се обърнаха към Сюзан.

— Ето ти доказателство, че старото куче може да научи и нови номера — вметна Сюзан.

— Ако наистина искаш да го докажеш, върни се в кухнята и довърши вечерята — отвърна Акерман.

— Да не би да ме наричаш старо куче? — изсмя се Сюзан. После се обърна към Присила. — Готвим вечеря — поясни извинително.

— Прегаряме вечерята — натърти Акерман и се усмихна широко на Сюзан.

— Казах ти, че не мога да готвя — защити се тя.

— Мислех, че скромничиш. Но очевидно съм сбъркал. Напоследък ми става навик.

Сюзан се обърна към Присила, все още с усмивка на уста. Опита се да стане сериозна, но не успя да изтрие щастливото си изражение.

— Извинявай, Присила. Наистина съжалявам. Не бих пожелала такова нещо на никого. Но ще се оправиш. Ще видиш.

И затвори вратата в лицето на Присила, макар че се опита да го направи внимателно.