Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Кейт Моргенрот. Убийство с любов

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Мария Василева

Коректор: Десислава Петкова

ISBN 978-954-655-131-3

История

  1. — Добавяне

29.

Софи и детективите

Софи ги посрещна на вратата и ги въведе в стая в предната част на къщата. Още от пръв поглед Акерман заключи, че това е помещение за „посещения“. Беше пълно с тъмни, строги антикварни мебели, очевидно много скъпи — и много неудобни. Всекидневната на Присила й отиваше, както и удобната, осеяна с кучешки косми стая на Сюзан беше в хармония с характера й, но тези бездушни антики някак не се връзваха с жената пред него. Не беше надменна като Присила, нито гостоприемна като Сюзан или провокативна като Ашли. Все още не можеше да я усети.

Тя настани двамата детективи на една малка кушетка — приличаща на диванче за влюбени — и ги попита дали искат кафе. Акерман помоли за безкофеиново, тъй като не искаше да прекалява с възбуждащите вещества.

Софи излезе да донесе кафето и доста се забави. Когато се върна с подноса, разбраха защо. Заедно с кафето им носеше и чиния със сандвичи с домати и моцарела, прошуто и проволоне, шунка с разтопено сирене грюер и пуешко филе с разтопено бри. Остави подноса на ниската масичка и каза:

— Помислих си, че сигурно вече сте огладнели, защото съм сигурна, че Присила и Ашли не са ви предложили никаква храна. А Сюзан сигурно ви е сервирала пай. Ябълков ли беше?

— Тиквен — уточни Акерман. — Макар че ябълковият ми е любим.

— През лятото ми беше донесла лимонов. Когато съм гладна, не мога да ям сладко. Стори ми се, че може би ще предпочетете нещо по-засищащо. И ви направих сандвичи. — Говореше нервно, за да запълни тишината, докато им наливаше кафе.

— Благодаря. Изглеждат прекрасно.

Питърс си взе сандвич с прошуто и проволоне и отхапа.

— Салвия ли има?

— Да не съм прекалила? — стресна се Софи.

— Не, никак даже. Просто не съм си представял, че може да се добави салвия.

— И аз не си представях. Имаше едно ресторантче в града, в което обичах да ходя, там слагаха салвия на сандвичите с прошуто и оттам съм откраднала идеята. Не съм от, хората, които експериментират, като слагат безразборно подправки и продукти, каквито, докопат.

— Аз пък точно така постъпвам — призна си Питърс. — Но само защото не си правя труда да следвам рецептите. Смесвам всичко и стискам палци да се получи. Половината от това, което сготвя, е прекрасно, а другата половина не може да се яде, става хубаво само ако използвам продукти, които вече съм пробвал. Има една книга, която трябва да си вземете — в нея пише кои подправки си отиват и кои не, и каква е философията на различните рецепти. Опитвам се да се сетя за името…

Докато Софи и Питърс си говореха, Акерман изяде два сандвича. Накрая се наложи да ги прекъсне.

— Достатъчно сме говорили за готвене — отбеляза той. — Чувствам се като в някакво кулинарно шоу.

— Съжалявам — извиниха се едновременно Софи и Питърс.

— Ако нямате нищо против, искаме да ви зададем няколко въпроса — обърна се Акерман към домакинята. — Но първо искам да уточня едно недоразумение, което ви засяга.

— Недоразумение ли? — повтори Софи. — Относно мен?

— Става въпрос за това кой пръв е забелязал вдлъбнатината на клона, на който е висяла Джулия Стоу.

— А, това ли — махна с ръка Софи.

— Присила Бренър твърди, че тя го е забелязала, и изглежда Сюзан Олтмън подкрепя нейното твърдение. Но Ашли Търкел настоява, че сте вие. Кое е вярно?

— Двете заедно намерихме тялото… и предполагам, че сме го видели едновременно…

Акерман поклати глава, като й даде да разбере, че този отговор не го задоволява.

— Според госпожа Търкел, госпожа Бренър отначало се е подиграла с твърдението ви, че става въпрос за убийство, а не за самоубийство. Ако е така, никак не ми се вярва да сте го забелязали едновременно.

Софи се поколеба, след това си призна.

— Аз забелязах клона. Но предпочитам да не го правим на въпрос, ако нямате нищо против.

Акерман вдигна вежди.

— Знам — усмихна се извинително Софи. — Наясно съм, че изглежда глупаво. Но това доста ще ми улесни живота.

— Какво имате предвид? — притисна я той.

— Отношенията ми с Присила.

— Бунтовете на острова не са позволени — вметна Питърс.

— Какво? — Софи се обърна към него.

— Нищо — отвърна Акерман вместо колегата си. — Не му обръщайте внимание.

— Много благодаря — каза Питърс.

— Няма да го правим на въпрос — обеща Акерман на Софи. — Но само при условие, че отсега нататък ще ни съобщавате всичко, което забележите във връзка с този случай. Направи ми впечатление, че не сте казали на полицаите за подозренията си, че става въпрос за убийство.

— Но вие сами сте се досетили — изтъкна Софи. — Няма нужда аз да ви го казвам. Между другото, как разбрахте?

Другите жени не си бяха и помислили да попитат до какво са достигнали детективите по време на разследването си, бяха прекалено завладени от собствените си открития. Но изглежда Софи не беше като тях. Акерман реши, че с нея ще трябва да внимава повече. Искаше да е ясно, че той задава въпросите.

— Ако питате мен, още не сме сигурни, че става въпрос за убийство — изплъзна се от пряк отговор. — Като начало искам да ви разпитам малко повече за клона — каза. — Веднага ли го забелязахте?

— Не, не веднага — произнесе бавно Софи.

— А кога?

— Чак след като казахме на Алекс и той се върна в къщата, за да се обади в полицията.

— Нещо ви го подсказа ли? Спомняте ли си за какво си мислехте, когато ви хрумна?

Очите на Софи се впиха в някаква невидима точка пред нея, сякаш се пренасяше назад във времето и на самото местопрестъпление. След това започна да описва какво вижда.

— Присила говореше. Каза ми: „Чудя се защо го е направила“. Аз гледах Джулия и изведнъж видях вдлъбнатината в кората, тогава казах на Присила: „Не мисля, че го е направила тя“.

— Значи сте го забелязали преди да пристигнат полицаите. Защо не споменахте нищо, когато ви разпитваха?

— Споменах на Присила, но тя ми се изсмя. Затова реших, че може би придавам прекалено голямо значение на една малка подробност. Съпругът ми винаги ме обвинява, че градя теории на конспирацията и виждам скрити мотиви във всичко — призна си тя.

Акерман бе срещал доста любители на теориите на конспирацията, но тази жена не беше като тях.

— Нещо друго наведе ли ви на мисълта, че не става въпрос за самоубийство? — попита я Акерман.

— Да, може би начинът, по който съпругът й реагира, ме накара да се замисля, че има нещо странно в цялата ситуация.

— Какво странно видяхте?

Софи помълча няколко секунди, преди да отговори. Най-накрая каза:

— По-точният въпрос би бил какво не беше странно. Май не виждам такова… — Помълча още известно време, след това сви рамене. — Реакцията на съпруга на Джулия не беше единственото необикновено нещо. Стори ми се дори още по-изненадващо, че Джулия би избрала да се обеси отпред в двора. Това никак не се връзва с характера й. Но пък има смисъл да виси там, ако е била убита.

— И как стигнахте до този извод? — полюбопитства Акерман.

— Знам, че ще ви прозвучи налудничаво, но мога да го обясня — отвърна Софи. — Преди около седмица бяхме на вечеря в дома на Ашли и в един момент, докато седяхме и пийвахме, Присила и Джулия започнаха спор. Присила говореше за Хелоуин и каква украса е планирал по този повод нейният дизайнер тази година. Описваше как щяла да окачи призраци по дърветата около къщата си. Вече го е направила, видяхте ли ги?

— Да, видях ги — кимна Акерман. — Много хубава идея — добави, защото очевидно Софи очакваше някаква оценка от него.

— Присила беше много развълнувана и разказваше на всички за украсата си, а Джулия започна да се смее — и то не много любезно. Присила я попита на какво се смее. Тогава Джулия й каза, че според нея това звучало ужасно и че със същия успех би могла да окачи трупове из двора си.

— Спомням си, че госпожа Бренър спомена нещо за украсата си за Хелоуин, когато я разпитвахме, но не разбрах връзката — намеси се Питърс.

Софи кимна.

— Когато Присила видя нещо, приличащо на труп, да виси в двора на Джулия, реши, че Джулия го е закачила нарочно, за да й се присмее. И тръгна натам, за да го свали.

— Значи според вас има някаква връзка между тези неща? — попита Акерман. — Между разговора на вечерята и факта, че Джулия е обесена в двора отпред?

— И че Присила е трябвало да намери тялото — добави Софи. — Тя излиза на разходка всяка сутрин и всички го знаят.

— Разбирам — каза Акерман. — Значи според вас тези неща са свързани.

— Възможно е.

— А спомняте ли си кой присъстваше на вечерята и стана свидетел на разговора?

— Присила и Джулия бяха там. И съпрузите им. Също Ашли и нейният съпруг. Сюзан и Хари, аз и Дийн. И съм сигурна, че всички бяха в стаята тогава.

— Значи Алекс Стоу определено е бил там и е дочул разговора?

— Да, там беше.

— Изглежда, доста сте мислили по този въпрос.

— Аз… ами на мен ми е нещо като хоби. Чета много криминални романи. Дори си мислех и аз да се опитам да напиша такъв, но не съм стигнала много далеч.

— Кога за последен път вашият съпруг ви обвини, че развивате теории на конспирацията? — попита без връзка Акерман.

— Освен за това убийство ли? Преди няколко месеца. Когато купувахме тази къща. Казах, че според мен агентката по недвижима собственост подслушва кухнята и е дочула разговора ни.

— И?

— Съпругът ми я помоли още веднъж да се качат заедно на втория етаж и аз намерих устройството под плота.

Акерман кимна замислено.

— Между другото — поде той, спомняйки си нещо друго, — бяхте ли на онази вечеря, когато се е говорило за ползата от криминалните романи?

— Не съм сигурна. Може ли да обясните малко повече?

— Хари Олтмън казал, че вашият литературен клуб трябва да се занимава с биографии, защото те имат много по-голяма практическа стойност. — Акерман млъкна, за да изчака да види дали Софи се досеща.

Жената поклати глава.

— Ашли Търкел ни предаде коментара на Алекс, че и криминалните романи могат да имат практическо приложение, когато трябва да се разкрива убийство, и че никога не се знае кога такова може да се случи.

Софи вдигна рязко поглед.

— Интересно, нали?

— Странно — промърмори тя.

— Тази дума май често започва да се споменава в разследването — забеляза Питърс.

— Човек с нашата професия се сблъсква с доста странни неща — каза Акерман. — Там е работата, че хората през повечето време не постъпват логично. Детективът се старае да си обясни защо са направили това или казали онова, но истината е, че няма как да е сигурен. Понякога защото липсва пълната информация, а понякога защото и те самите не знаят. Слава богу, че не се налага да се досещаме за всичко. От нас се иска само да открием кой го е извършил.

— А тази част не е толкова трудна — довърши Питърс.

— Вие вече знаете кой го е извършил? — попита Софи.

Акерман стрелна с поглед колегата си и се опита да замаже положението.

— Питърс има предвид, че ако погледнем статистиката, обикновено става въпрос за много близък на жертвата човек. Серийните убийци са любимци на пресата и за тях се пише много, но статистически погледнато, те са доста редки случаи. Когато работиш като детектив, виждаш, че в деветдесет процента от случаите заподозрените са прекалено очевидни, а в този очевидният заподозрян е съпругът.

— Но не можете да се опирате само на статистиката — протестира Софи. — И дори да сте прави, че наистина в деветдесет процента от случаите става въпрос за очевидния заподозрян, пак ни остават едни десет процента. А те никак не са малко, като се замислите. Ако се облегнете на това предположение, може десет процента невинни да бъдат погрешно осъдени.

— По-кротко, никой още не е осъден — изтъкна Акерман. — Обещавам ви, че няма да разчитаме само на статистиката. А междувременно вие можете да ни помогнете, като ни дадете номера на съпруга си, тъй като бихме искали да разговаряме и с него. Ето визитката ми. Обадете се, ако забележите нещо, дори Присила да ви каже, че е абсурдно. Разбрахме ли се?

— Разбрахме се — потвърди Софи.

Акерман погледна към подноса и видя, че Питърс е излапал всички сандвичи.

— Благодаря за храната. Беше много вкусна.

Софи изглеждаше доволна.

— За нищо.

— Ами това е всичко засега, освен ако… Дали случайно не решавате кръстословици?

— Понякога — отвърна Софи и се усмихна. Акерман занапред щеше да знае, че тази усмивка е знак, че иска да се скрие в скромността си.

— Имам проблеми с едно условие в днешната кръстословица.

— Дайте да видя — предложи Софи и протегна ръка.

Той извади листа от джоба си и й го подаде.

— За кое става въпрос? — попита Софи.

— Три отвесно. „Дистанционен пост“. Четири букви.

Софи погледна кръстословицата съсредоточено, после поклати леко глава.

— Не? — учуди се Акерман. А си мислеше, че Софи със сигурност ще издържи теста. — Никакви идеи?

— Какво? — Софи вдигна глава. — О, не. По-скоро имам предвид — да. Три отвесно е „маса“. Това го помня, защото ме разсмя. Със сигурност това е постът за дистанционното на съпруга ми, там го държи.

— Щом знаете отговора, тогава защо гледахте така съсредоточено?

Софи се поколеба.

— Не искам да съм груба.

— Не се притеснявайте — насърчи я Акерман.

— Реших кръстословицата по-рано през деня. И забелязах какво сте написали на две отвесно.

— Какво е условието?

— Съвременен — прочете Софи.

Акерман се наведе.

— Така. Спомням си. Написах „модерен“.

— Да… — каза Софи. — И съвпада.

— Да нямате друго предложение? — попита Акерман малко скептично.

— Ами да. И аз първо реших, че е модерен, но после се замислих над условието.

— И до какво заключение стигнахте?

— До „настоящ“. Защото при модерен става въпрос за мода, а не за време. Виждате ли? Съвременен — има се предвид времето. И ще видите, че се засича с тринайсет водоравно.

Акерман се взря в кръстословицата.

— Има уловка — добави тя извинително.

 

 

— Ама как те заби — подхвърли Питърс, когато си тръгнаха от дома на Софи и поеха съм колата. — Трябваше да си видиш лицето, когато ти каза, че си сбъркал. Би те на твоята собствена игра.

— Май наистина го направи — усмихна се Акерман.

— Какво ще кажеш за изводите й относно местоположението на трупа?

— Смятам ги за доста интересни — призна си Акерман. — Трябва да ги имаме предвид.

— Забеляза ли как не твърди, че знае неща, в които не е сигурна? Като например, когато говореше за съпруга на Джулия и странните му реакции. Не се правеше, че ги разбира. Ако той го е извършил, защо поне не се е престорил, че го смята за самоубийство? Така щеше да си замете следите и да обясни всяка улика, която случайно може да е оставил по трупа.

— Какво искаш да кажеш с това „ако той го е извършил“? Той го е извършил.

— Знам. Но щеше да е много по-интересно, ако имаше и още нещо. Аз съм също като тези домакини, които четат криминални романи. Сигурно си умират за приключения.

— Едната от тях наистина взе, че умря — отбеляза Акерман. — Но не мисля, че причината е търсене на приключения.