Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- They Did It With Love, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кейт Моргенрот. Убийство с любов
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
Коректор: Десислава Петкова
ISBN 978-954-655-131-3
История
- — Добавяне
38.
Алекс в дома на Ашли
Ашли отвори почти веднага, след като Алекс позвъни. Толкова бързо отвори, че се оказа неподготвена, а той не знаеше какво да й каже. Затова просто произнесе:
— Здравей, Ашли.
— Здравей, Алекс — отвърна тя.
— Чудех се дали искаш да поговорим.
— Разбира се. — Тя отвори вратата по-широко и отстъпи, за да го пусне вътре. След това го поведе през къщата към зимната градина в дъното, където бе посрещнала и детективите. Пред последните два дни листата бяха окапали и сега по земята имаше килим в червено и златисто, а клоните на дърветата се очертаваха на фона на небето. Вече миришеше на зима.
— Благодаря, че ме прие — каза Алекс.
— Мислеше си, че няма ли?
— Присила ми тресна вратата в лицето, а Сюзан не си беше вкъщи и не ми отвори.
— Защо всички винаги идват при мен последна? — попита Ашли. — И не ми казвай, че ни караш по азбучен ред.
— Моля?
— Това ми обясниха детективите. Преди мен бяха ходили при Присила и Сюзан.
— Значи всички очевидно правим една и съща грешка.
— Да, за теб е сигурно.
Настъпи мълчание, в което Алекс обмисляше как да подхване темата за съпругата си, но Ашли го направи вместо него.
— Предполагам, че искаш да поговорим за Джулия, нали? Вероятно смяташ да ми кажеш, че си невинен.
— Права си — призна си Алекс.
— Е, трябва да те предупредя, че си губиш времето. Знам, че ти си я убил.
— Тогава защо ме пусна в къщата си?
— Исках да ти дам да разбереш, че знам — каза Ашли. — И да ти кажа, че няма да се измъкнеш. Детектив Акерман ще се погрижи за това и ние ще му помогнем.
— Ние?
— Литературният клуб. Подготвени сме. Не помниш ли? Ти самият каза, че никога не се знае кога може да ни се наложи да разгадаваме някое убийство.
— Никога не съм казвал подобно нещо — протестира Алекс.
— На вечерята, която дадохте със… съпругата ти. Мъжът на Сюзан говореше, че трябва да четем нещо по-практично, като биографии например. А ти каза…
— Спомням си — прекъсна я Алекс. Поклати глава и се засмя.
— И ти се струва смешно?
— Да, това в днешно време минава за смешно — кимна Алекс. — Значи ти, Сюзан и Присила ще разгадавате криминален случай, така ли?
— С известна помощ.
— От Акерман — вметна горчиво Алекс.
— Нямах предвид него, всъщност.
— Тогава кого?
— Софи. Тя първа разбра, че не става въпрос за самоубийство. Знаеше го още преди полицията.
Алекс вдигна вежди.
— Значи най-добре да отида да поговоря със Софи.