Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Кейт Моргенрот. Убийство с любов

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Мария Василева

Коректор: Десислава Петкова

ISBN 978-954-655-131-3

История

  1. — Добавяне

38.

Алекс в дома на Ашли

Ашли отвори почти веднага, след като Алекс позвъни. Толкова бързо отвори, че се оказа неподготвена, а той не знаеше какво да й каже. Затова просто произнесе:

— Здравей, Ашли.

— Здравей, Алекс — отвърна тя.

— Чудех се дали искаш да поговорим.

— Разбира се. — Тя отвори вратата по-широко и отстъпи, за да го пусне вътре. След това го поведе през къщата към зимната градина в дъното, където бе посрещнала и детективите. Пред последните два дни листата бяха окапали и сега по земята имаше килим в червено и златисто, а клоните на дърветата се очертаваха на фона на небето. Вече миришеше на зима.

— Благодаря, че ме прие — каза Алекс.

— Мислеше си, че няма ли?

— Присила ми тресна вратата в лицето, а Сюзан не си беше вкъщи и не ми отвори.

— Защо всички винаги идват при мен последна? — попита Ашли. — И не ми казвай, че ни караш по азбучен ред.

— Моля?

— Това ми обясниха детективите. Преди мен бяха ходили при Присила и Сюзан.

— Значи всички очевидно правим една и съща грешка.

— Да, за теб е сигурно.

Настъпи мълчание, в което Алекс обмисляше как да подхване темата за съпругата си, но Ашли го направи вместо него.

— Предполагам, че искаш да поговорим за Джулия, нали? Вероятно смяташ да ми кажеш, че си невинен.

— Права си — призна си Алекс.

— Е, трябва да те предупредя, че си губиш времето. Знам, че ти си я убил.

— Тогава защо ме пусна в къщата си?

— Исках да ти дам да разбереш, че знам — каза Ашли. — И да ти кажа, че няма да се измъкнеш. Детектив Акерман ще се погрижи за това и ние ще му помогнем.

— Ние?

— Литературният клуб. Подготвени сме. Не помниш ли? Ти самият каза, че никога не се знае кога може да ни се наложи да разгадаваме някое убийство.

— Никога не съм казвал подобно нещо — протестира Алекс.

— На вечерята, която дадохте със… съпругата ти. Мъжът на Сюзан говореше, че трябва да четем нещо по-практично, като биографии например. А ти каза…

— Спомням си — прекъсна я Алекс. Поклати глава и се засмя.

— И ти се струва смешно?

— Да, това в днешно време минава за смешно — кимна Алекс. — Значи ти, Сюзан и Присила ще разгадавате криминален случай, така ли?

— С известна помощ.

— От Акерман — вметна горчиво Алекс.

— Нямах предвид него, всъщност.

— Тогава кого?

— Софи. Тя първа разбра, че не става въпрос за самоубийство. Знаеше го още преди полицията.

Алекс вдигна вежди.

— Значи най-добре да отида да поговоря със Софи.