Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

68.

Софи и Дийн

Пред очите на Софи веселият, любящ и разумен Дийн изчезна и бе заменен от друг човек. Лицето му се изкриви от гняв.

— Ти… ти… — Не можеше да състави и едно изречение. — Тъпа кучка — успя да изстреля накрая.

Софи понечи да стане, но Дийн се наведе през масата и сграбчи отново ръката й, ала този път за китката. Заболя я.

— О, Дийн, пусни ме — извика тя и се опита да се измъкне.

— Толкова си тъпа! — Дийн буквално плюеше думите към нея, сякаш бяха куршуми.

Софи извиваше ръката си и продължаваше да се мъчи да се освободи.

— Причиняваш ми болка — проплака тя.

— Много добре — изръмжа Дийн.

Тя се измъкна от хватката му и започна да разтрива китката си. Изведнъж гневът се събуди и у нея.

— И като съм толкова тъпа, как ти разгадах игричките?

Дийн се изсмя.

— О, боже…

— Какво?

— Нищо не си разгадала.

— Не съм ли? Тогава е твърде странно, че така се гневиш, задето съм съобщила в полицията. Защо си толкова ядосан, щом нямаш какво да криеш?

— Казах ти вече. Така пускаш към Алекс Стоу спасително въже, по което да избяга от затвора. Истински подарък. Но може би си знаела какво правиш. Може точно това да си искала.

— А на теб защо ти пука?

— Защото я обичах — избухна Дийн. — Тя е единствената, която ме е разбирала напълно. И двамата сме тръгнали от нищото. Искахме едни и същи неща. Сякаш бяхме един и същи човек. Знаеш ли какво е да срещнеш човек, който те познава? Не. Разбира се, че не. Откъде би могла. Това, което пламна между нас, се случва веднъж в живота. Аз я обичах, мамка му! И исках онзи задник да изгние в затвора заради това, което направи с нея.

На Софи й стана ясно, че това е друг човек. Маската му бе свалена. Преди не я забелязваше, защото никога не го бе виждала без нея.

— Най-накрая казваш истината — отрони тя едвам чуто.

— Да. Най-накрая истината.

— Значи наистина си я обичал.

— Повече от всичко на света… означаваше за мен повече от всичко на света. — Дори не се наложи да се насили, за да го произнесе, просто… го каза. Сякаш Софи бе изчезнала и пред очите му беше само образът на Джулия.

— А аз? — попита Софи.

Дийн отново се фокусира върху нея.

— Ти ли? Какво за теб?

— Аз какво бях за теб?

Погледна я с празен безизразен поглед.

— Нищо — отвърна.

— Нищо? Съвсем нищо?

Той сви рамене.

— И защо тогава се ожени за мен? По онова време нямах пари. Дори нямах издръжка. Баща ми беше голяма клечка, но аз нямаше да получа нищо, докато… О! Сега разбирам. Точно така. Вече си спомням — срещнахме се точно след като поставиха диагнозата на баща ми.

— И той се оправи като по чудо — вметна горчиво Дийн.

— И точно тогава започнахме да се караме непрекъснато — спомни си Софи. — Защото ти не знаеше колко дълго още ще трябва да чакаш. И през цялото време си планирал да… да… — Осъзна, че не може да го произнесе. — Значи всичко е било лъжа. Ти си ме лъгал през цялото време.

— И ти нямаше ни най-малка представа. Кажи ми сега кой е по-добър детектив?

Софи впи поглед в пода.

— А преместването тук?

— Заради законите за развод на щат Кънектикът. Планирахме го заедно с Джулия. Допусках, че можеш да ми откажеш развод. А в този щат може да се разведем и без някой да е виновен, така че не можеше да ме спреш. Разпоредбите им при разделянето на собствеността са много по-щедри, когато става въпрос за наследство. — Деловият тон, с който го каза, още повече влоши нещата.

— И затова настояваше да останем?

— Точно така. Получаваш жителство след една година.

— Сигурно ти доставя по-голямо удоволствие да ме нараниш, отколкото да вземеш парите — отбеляза тя. — След като си признаваш всичко.

Дийн се усмихна. Беше от онези усмивки, които се появяват на лицето на човек, който предвкусва победата си. И по-голямата част от удоволствието идваше не от самата победа, а от загубата на другия.

— И защо така реши? — попита той.

— Защото… Сега вече няма да получиш нищо.

— О, така ли мислиш? И как го разбра?

— След като си призна всичко…

— Не можеш нищо да докажеш.

— Няма да се развеждаме по законите на щат Кънектикът, така че наследството…

— Вярно е. Но всичко, което сме купили с парите от наследството, е собственост, придобита по време на брака — изтъкна той. — Така че къщата и антиките, виното и произведенията на изкуството…

— Ето защо толкова настояваше да разпродадем вещите на баща ми. И всичките тези глупости, които ми наговори, че обичаш английски антики, са били пълна лъжа, нали?

— Най-накрая започваш да стопляш.

— Най-накрая — повтори Софи.

— Свършихме ли? — попита Дийн.

— Мисля, че да — отвърна тихо Софи.

— Тогава се качвам горе.

Блъсна стола си назад, взе чашата си с вино, но после размисли и грабна и бутилката, обърна се и излезе от стаята.

Щом чу стъпките му нагоре по стълбите, Софи отиде до шкафа и си извади палтото. След това се измъкна през задния двор, заобиколи къщата, излезе отпред и извървя няколкото метра по улицата до мястото, където бе паркиран тъмносин седан. Отвори вратата и се качи отзад.

Детектив Акерман и детектив Питърс седяха на предните седалки.

— Здравейте — поздрави тя. — Всичко наред ли е?

— Свършихте страхотна работа — похвали я Питърс.

— Значи чухте всичко?

— Да, и го записахме — потвърди Акерман.

— Тогава знаете, че не успях да го накарам да направи самопризнания — каза Софи.

— Не сме го и очаквали от вас — успокои я Акерман.

— Справихте се страхотно — подчерта Питърс. — Никой не е очаквал самопризнание. Накарахте го да си признае за връзката и че ви е проследил на игрището за голф. Тези две признания са много важни.

— Но и имейлите доказват изневярата — изтъкна Софи. — И вероятно стъпките край трупа и тази от игрището щяха да съвпаднат, нали?

— Ще се учудите какви чудеса правят адвокатите, когато се хванат за разумното съмнение. Така успяват да разтеглят това понятие, че ако съдебните заседатели не са сто процента убедени, не могат да произнесат осъдителна присъда. Затова имаме нужда от всичко, което можем да докопаме, защото делото ще се основава на косвени доказателства, а в този вид процеси винаги има място за шикалкавене. В тях всички улики са добре дошли, но решението на съдебните заседатели в крайна сметка се определя от отношението им към обвиняемия. В тази връзка това, което тази вечер получихме, може да обърне нещата. След като съдебните заседатели чуят записа, няма да повярват и на една дума на съпруга ви. Колко пъти си смени версията?

— А съдебните заседатели наистина ли ще слушат записа? — попита Софи.

— Ако му бъде повдигнато обвинение — със сигурност. Не виждам на какво основание адвокатът му може да го извади от доказателствата. Подсигурили сме процедурно всичко.

— Това е добре — кимна Софи.

— Добре ли сте? — погледна я изпитателно Питърс.

— Да. Добре съм — отвърна тихо Софи.

— Направихте нещо много трудно — каза Акерман. — Не ви е било лесно да решите дали да ни се обадите, а след това и да се съгласите да ви сложим микрофон.

— Не е първият микрофон в тази кухня — отбеляза Софи и леко се усмихна.

— Вярно, агентката по недвижими имоти.

— Сега разбирам защо толкова много искаше тази къща. И кой приятел му е препоръчал агентката. Вероятно след като сте чули всичко, вече нямате много високо мнение за мен.

— Напротив, нямаме високо мнение за съпруга ви — поправи я Акерман.

— Трябва да погледнете на нещата от хубавата им страна — добави Питърс.

Софи и Акерман се обърнаха едновременно към Питърс и го погледнаха сякаш беше откачил.

— Коя е хубавата страна? — изуми се Софи.

— След този разговор, дори да се окаже, че не е виновен, няма да се чудите дали сте постъпили правилно.