Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- They Did It With Love, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кейт Моргенрот. Убийство с любов
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
Коректор: Десислава Петкова
ISBN 978-954-655-131-3
История
- — Добавяне
65.
Софи и Дийн
На следващата сутрин Софи заведе криминалистите на игрището за голф и им показа къде се е разхождала и къде е чула шума. Провериха между дърветата и казаха, че са намерили нещо като следа. След това в един гол участък пръст откриха отпечатък от обувка.
— Какво прави днес? — попита Дийн, когато седнаха да вечерят същия ден.
— Прекарах сутринта с полицаите на игрището за голф — отвърна Софи.
— Намериха ли нещо?
Тя кимна, но току-що си бе напълнила устата, затова трябваше да сдъвче и глътне, преди да продължи.
— Отпечатък от обувка. Ще го сравнят с отпечатъците, които намериха край трупа на Джулия. Струват им се еднакви по размер. Стъпките, които откриха край тялото, бяха поне с един номер по-малки от тези на Алекс. Така че ако съвпаднат с днешния отпечатък…
— Добре, разбирам какво имаш предвид — прекъсна я Дийн. — Но първо, отпечатъкът, който са намерили днес, може да не е на човека, който те е преследвал. Може да е на работник от поддръжката или нещо такова. Второ, той може да е наел някой. Днес ходи ли при него?
— Не.
— Истината ли ми казваш?
— Казах, че не съм го виждала.
— И какво прави този следобед? — попита подозрително Дийн.
— Аз не те разпитвам къде ходиш, когато закъсняваш — не му остана длъжна Софи.
— Питам те, защото се притеснявам за теб.
Софи въздъхна и обясни:
— Цял следобед пекох хляб. А това отнема доста време. След като полицаите си тръгнаха, отидох до магазина, върнах се и веднага се заех с хляба. Оставих тестото да втаса. През това време почетох книга. Омесих тестото. Почетох още малко, после пак го омесих. Хлябът е ей там. — И тя посочи. — Мислех си да ти го сервирам за закуска.
— Извинявай. — Дийн се протегна през масата и хвана ръката й. — Ще ми простиш ли?
Софи не отговори на въпроса му, вместо това каза:
— Мислех си през седмицата да отида до града. Ще се отбия в книжарницата, може да мина и през работата ти.
— Налага ли се? — попита Дийн.
— А защо не, по дяволите?
— Последния път, когато отиде, се разстрои много.
Имаше предвид периода, когато я налегна силна депресия.
— Разстроих ли се? Така ли ти се стори?
— Добре де, беше повече от разстроена. Нима това не е още една причина да избягваш всичко, което може да отключи пак депресията ти?
— Мисля, че мога да се справя.
— Не искам…
— Дийн. Не можеш да контролираш всяка моя стъпка. Отивам в града. Ако не искаш да минавам да те видя…
— Не, разбира се, че искам да минеш.
— Там ли ще бъдеш? Последния път не те заварих.
— Не беше по моя вина — протестира Дийн. — Казах ти, че ще излизам.
— Не, не ми каза.
— Добре, както и да е, да не се караме. Вдругиден имам среща и ще отсъствам през по-голямата част от деня, но иначе ще си стоя в офиса.