Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

55.

Присила и Дийн

— Не — каза Присила, опитвайки се да отблъсне Дийн от себе си и да се изправи до седнало положение на дивана.

— Не? — учуди се той, докато прокарваше ръка по бедрото й. — Не ти ли харесва?

— Знаеш, че ми харесва — отвърна Присила. Беше поруменяла и задъхана. Истината беше, че прекалено много й харесваше. Гордън никога не я беше карал да се чувства така.

— Тогава защо да спирам? — поинтересува се Дийн и даде да се разбере, че няма намерение да го прави.

— Не. Дийн, моля те. Спри.

Този път той наистина спря. И тя се почувства като жената от вицовете, която бягала прекалено бързо. Наистина искаше да спре, а когато го направи, се разочарова, че я беше послушал.

Той се изправи и приглади косата си.

— Да не си се побъркал? — попита тя тревожно.

— Не. Не съм се побъркал.

— Просто искам всичко да е специално — обясни тя. — Не ми се ще да го правим тук на дивана, половин час преди Гордън да се прибере.

— Искаш да се пазиш до сватбата? И да преживееш традиционната първа брачна нощ? — пошегува се Дийн.

Без да иска, улучи фантазиите й. Тя знаеше, че това е откачено. И всеки би й казал, че прибързва. Но от друга страна, й се струваше, че хич даже не прибързва. Даже беше прекалено късно. Трябваше да чака четиридесет години, за да се почувства така.

— Да — каза. — Точно това искам.

Дийн я погледна по-внимателно.

— Ти сериозно ли говориш? — Изглеждаше притеснен.

Тя бързо даде на заден.

— Разбира се, че не, глупчо.

Той все още не изглеждаше убеден, затова Присила продължи:

— Успокой се, шегувам се.

— Добре. Просто исках да съм сигурен, че сме на една и съща вълна. Само се забавляваме, нали?

— Абсолютно — потвърди тя, но докато го произнасяше, почувства да я залива вълна от ужас. Възможно ли бе да изпитва нещо толкова силно, а за него да не е така? Веднага отхвърли тази мисъл. Разбира се, че изпитва същото, но е уплашен. Не е готов да се изправи пред сериозността на случващото се между тях. И това ще стане. Трябва само да е търпелива. Но наум вече правеше планове. Представяше си как ще постъпи с Гордън. Бе измислила как да му каже — спокойно и разумно. Бе предвидила и отговора му. Как няма да повярва, ще й се моли, но накрая ще приеме истината, защото Гордън винаги постъпваше както трябва. Дори си бе набелязала адвокат. От приятели, които вече се бяха развели, знаеше, че законите в щат Кънектикът са по-добри от навсякъде другаде, с изключение може би само на Калифорния… Бяха добри за тези, които искаха развод и чиито половинки имаха пари.

Но Дийн сякаш прочете мислите й и реши да ги разсее.

— Не искаме да създаваме проблеми. Софи ще бъде съсипана, ако научи.

— Мислех, че не ти пука за Софи.

— Не е въпросът дали ми пука, а че ще трябва да се справям с нея. Ще откачи. Дори не знам на какво е способна. Но каквото и да е то, аз ще трябва да го изтърпя.

— Може да се изненадаш. Софи може да не е толкова съсипана, колкото очакваш — изстреля Присила, преди да си даде сметка какво казва.

— Какво имаш предвид? — попита рязко Дийн.

Знаеше, че не трябва да казва и дума повече, но не успя да се удържи.

— Май наистина много се е прехласнала по „детективската“ работа, която върши с Алекс.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да става нещо между тях?

— А дали може да се каже, че става нещо между нас? — попита Присила лукаво. — Днес ще прекарат деня заедно. Щял да я води в Кони Айлънд. Май е израснал там. Много романтично.

— А на мен каза, че отива на кино — поклати глава Дийн. — Не мога да повярвам, че ме е излъгала.

— Доста лицемерно изказване от твоя страна, като се има предвид какво правиш в момента — отбеляза Присила.

Дийн дори не я чу. Когато заговори, изглеждаше, че по-скоро се опитва да убеди себе си, а не нея.

— Няма начин да се интересува от Алекс — заяви той. — Тя не е от жените, които изневеряват.

— Сигурен ли си? — попита Присила.