Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

73.

Присила

Присила видя колите от прозореца — бяха строени по цялото протежение на улицата. Сателитните чинии, стърчащи от покривите им, й подсказаха за какви коли става въпрос.

Дори не си облече палтото. Изхвърча през вратата и тръгна надолу по улицата. Когато се приближи, видя надписите по вратите на колите — все съкращения на национални телевизии. Репортерите сновяха наоколо и се трупаха пред къщата на Дийн и Софи.

Присила се втурна към най-близкия човек — оператор, който си нагласяше камерата.

— Какво става тук? Да не би някой да е пострадал? — попита тя.

— Една жена е убита преди няколко седмици — отговори операторът.

— Знам. А това стълпотворение защо е?

— Арестували са извършителя.

— Но той живее по-надолу по улицата — каза Присила.

— Кой живее по-надолу?

— Човекът, който я е убил. Съпругът.

— Не е бил съпругът. А любовникът.

— Какъв любовник?

— Този човек. — И операторът посочи към къщата. — Името е Райт или нещо подобно.

Присила само поклати глава.

— Невъзможно.

— Арестували са го вчера. — Операторът я погледна по-внимателно. — Хей, вие да не сте му приятелка? Искате ли да кажете няколко думи пред камерата? Манди — извика той към групата репортери. — Хей, Манди, ела тук.

Присила се обърна и побягна към дома си, като пренебрегна виковете на оператора. Когато затвори пътната врата зад себе си, се наложи да седне, защото коленете й трепереха толкова силно, че едвам стоеше права.

Каза си, че това не може да е вярно. Грабна телефона и набра домашния номер на Дийн. Звъня дълго. Ала дори не се включи телефонен секретар. Затвори и опита да се обади на мобилния му, но този път попадна на гласовата поща, а тя беше пълна.

Седна край кухненската маса и подпря главата си с ръце. Не знаеше какво да прави. Трябваше да поговори с някого. Обикновено в такива ситуации отиваше право у Сюзан. Но сега не можеше да го направи. Беше заменила Сюзан със Софи, а на нея не можеше да се обади. Оставаше само Ашли.

Пет минути по-късно вече звънеше на вратата на Ашли и след малко тя й отвори.

— Присила — възкликна Ашли, изненадана, но не приятно. — Трябваше да се обадиш.

— Наистина трябва да говоря с теб. Видя ли какво става пред къщата на Софи и Дийн? Имаш ли представа какво говорят?

— Гледах новините тази сутрин — отвърна Ашли. — Стюърт винаги настоява, като станем, веднага да включваме телевизора. Много неприятно.

— Защо не ми се обади?

— Предположих, че и ти си гледала. А и всъщност не се чувствам много добре точно сега — добави Ашли и сложи ръка на корема си.

— О, не, да не си яла нещо неподходящо за теб? — попита Присила, имитирайки загриженост.

— Не точно. Май трябва да ти кажа. Бременна съм.

Лицето на Присила беше толкова безизразно, че Ашли реши да поясни.

— Със Стюърт ще имаме бебе.

На Присила й се стори, че е хваната в капана на кошмар наяве.

— Значи затова напоследък се държиш като кучка.

— Моля?! — изписка Ашли.

— Знаела си, че ще трябва да смениш литературния клуб. И че нямаш нужда повече от мен. И си мислиш, че можеш да ми говориш както си искаш. Нали? Просто захвърляш хората, които повече не ти трябват, нали?

— Не точно, по-скоро ти би постъпила така — наежи се Ашли.

— И какво мисли съпругът ти за тази новина? — попита подигравателно Присила. — Обзалагам се, че точно това е искал — още лигави хлапета. Ако питаш мен, изненадана съм, че не е поискал да се отървеш от бебето.

Ашли се изпъна и погледна Присила с присвити очи. Когато със Стюърт се ожениха, той й даде ясно да разбере, че категорично не желае повече деца. В гнева си Присила, без да иска бе нацелила болното й място. Затова Ашли й отвърна, като се възползва от слуха, който обикаляше квартала от години. А той обясняваше много неща: защо Присила бе забранила достъпа до литературния клуб на жени с деца, подигравките й съм новите майки, твърденията й, че никога няма да направи тази „грешка“ да има собствени деца.

— Съжалявам, че не можеш да имаш деца, Присила — изрече Ашли с леден глас. — Но никога не съм ти казвала нищо, защото това си е твоя лична работа. Но ти явно не признаваш граници. Прекали, и нямам предвид само това, което току-що ми каза. Прекали и когато започна да преследваш съпруга на Софи, и когато изгони Сюзан след това, което се случи с мъжа й, а на мен ми писна. На всички ни писна — произнесе Ашли много тържествено, сякаш правеше изключително важно съобщение.

— И защо трябва да ми пука от това? — попита Присила, но не можа да го изиграе много добре, защото гласът й трепереше.

— Ще разбереш — отвърна Ашли. — И когато това стане, ще ти пропука.