Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2015)
Разпознаване и корекция
egesihora (2015)

Издание:

Кейт Моргенрот. Убийство с любов

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

Редактор: Мария Василева

Коректор: Десислава Петкова

ISBN 978-954-655-131-3

История

  1. — Добавяне

9.

Март

Софи

Най-накрая настъпи денят на преместването и след седмици напрежение практичната страна на Софи взе връх. Беше прекалено заета да наглежда опаковането, надписването и товаренето, за да се притеснява какъв ли ще е новият й живот.

Когато носачите натовариха камиона и потеглиха, Софи се върна в апартамента, за да се поразходи из него за последен път. Взе котката Агата на ръце и тръгна през стаите. Стъпките й отекваха по твърдия дървен под. Така изглеждаше жилището, когато го видя за първи път. Но тогава беше пълно с надежди. Разхождаше се из него и си мислеше: „Тук ще сложим дивана, а леглото — там, под прозореца…“

Макар че се местеха в нова къща, празните стаи пак й се струваха непоносимо тъжни. Като че ли в изпразнените помещения никой никога не бе живял. Беше пълно със спомени между тези стени — за всичките им караници, разговорите, които ги държаха будни до среднощ, плановете, които крояха за бъдещето. Помисли си, че би трябвало да са оставили някакъв отпечатък тук. Но сега това беше просто един празен апартамент и щеше да си остане такъв, докато в него не се нанесеше някой друг заедно със своите мечти.

Докато се разхождаше, намери разни неща, изпопадали от килимите или излезли на светло след вдигането на мебелите. Имаше няколко дребни монети, стар списък за покупки, една диамантена обеца и един от кашмирените чорапи на Дийн.

Събра всичко, което намери. Стиснала здраво забравените предмети в ръка, тя завря лицето си в меката козина на Агата. А котката, която обикновено не можеше да си намери място, сега стоеше кротко в прегръдките й.

Софи остана в апартамента, докато си възвърне самообладанието, след това слезе долу при колата. Дийн й бе предложил да си вземе свободен ден и да й помогне, но Софи знаеше, че го бе казал с тайната надежда тя да му откаже, и така и направи. Той се усмихна и я целуна, след което добави, че вероятно така е по-добре, тъй като бог му бил свидетел, че винаги когато се опитва да помогне, по-скоро пречи.

И Софи се бе приготвила да се справи с всичко сама. Начерта на листове схеми с разположението на мебелите и ги даде на носачите, за да са наясно къде да оставят покъщнината, след като я пренесат. Дори се разходи из новата къща с молив в ръка, измери и отбеляза местата на стените, на които да се окачат картините.

Носачите пътуваха с мебелите от стария апартамент, а друга кола с друг екип извозваше новите мебели, които бяха купили специално. Когато приеха офертата им за къщата, Дийн отбеляза, че вещите от предишното жилище няма да стигнат за обзавеждането на новото. Колко жалко, допълни той, че са продали всички антики на баща й. Макар че не си призна тогава, Софи чувстваше огромно облекчение. Мисълта да бъде заобиколена в новия си дом от мебелите, сред които бе израснала, бе като сбъднат кошмар. Още си спомняше истерията, в която изпадна баща й, когато като шестгодишно момиченце остави чаша върху една стара маса и тя остави отпечатък върху нея. Крещя й, крещя на бавачката, на икономката и след това зарита масата, докато не стана на парчета. Заяви, че тази мебел вече е безполезна като купчина подпалки, тъй като е съсипана и няма стойност на антика. След случката Софи мразеше антикварните мебели, но никога не бе споделяла историята с Дийн, защото не можеше да измисли начин да му я разкаже, без да звучи самосъжалително и мелодраматично. Така че той не знаеше за антипатията й към старинните мебели, но пък се оказа, че има свое пристрастие, което се коренеше също в детството му. Бе израснал сред модерна домашна обстановка и бе развил ужас от светло дърво и изчистени линии. Освен това, след като разгледа няколко броя на „Архитектурен дайджест“ в чакалнята на зъболекаря си, по необясними причини се влюби в английските мебели от началото на XVIII век. Показа на Софи снимки, а тя му заяви, че няма начин да се съгласи да живее в къща, която прилича на музей. Накрая се споразумяха компромисно. Софи щеше да обзаведе спалнята им, кабинета си и кухнята както на нея й харесва и ще остави Дийн да декорира останалата част от къщата.

Така че при планирането на преместването трябваше да има предвид покъщнината от стария апартамент, мебелите, които тя бе купила, и тези, които бе избрал Дийн. Беше истински организационен кошмар, но Софи успя някак си да се справи с помощта на малка армия помагачи. И когато вечерта Дийн се прибра в новия им дом, не се виждаше нито един кашон. Пристъпи през прага, остави си куфарчето на пода и се огледа, изпълнен със страхопочитание. Повика Софи, но тя не му отвърна. Мина през всички стаи на първия етаж, качи се по стълбите и най-накрая я откри в спалнята им, полегнала върху напълно оправеното легло и дълбоко заспала. Агата се бе настанила в извивката между рамото и шията й.

Той отиде до леглото и приседна с усмивка на края.

— Хей — повика я, — времето за следобеден сън свърши.

Агата стана и изчезна нанякъде. Софи отвори очи, надигна се и се огледа, сякаш не знаеше къде се намира.

— Къщата изглежда невероятно — каза Дийн и я погали по ръката. — Казвал ли съм ти някога, че си изключителна жена?

— Не — отвърна тя сънено. — Но си ми казвал, че съм импулсивна и вманиачена в детайлите, както и…

— Прецизна до лудост? — добави Дийн и усмивката му стана още по-широка.

— Не, това е ново — отбеляза Софи.

— Добре. Тогава си абсолютно невероятна. Какво ще кажеш за това определение?

— Звучи по-добре.

— Така те искам. Вечеря ли?

Тя поклати глава.

— Обзалагам се, че цял ден не си яла нищо, нали?

Тя пак поклати глава.

— Бях прекалено заета.

— Тогава да те нахраним. Нека те заведа на вечеря. Където пожелаеш.

— Не познавам околността — отговори му тя. След като преместването завърши, се чувстваше малко изгубена в новото пространство и сигурно Дийн бе отгатнал това й състояние по гласа, защото я хвана за ръката и предложи:

— Ами тогава да я опознаем.