Кейт Моргенрот
Убийство с любов (15)

13.

Четири месеца по-късно

Октомври

Присила и Сюзан

Започваше смяна на сезоните. Изведнъж тънката блуза от ликра, с която Присила чакаше пред вратата на Сюзан, тъпчейки на място, за да не се снижава сърдечният й ритъм, вече не беше достатъчна, за да я пази от студа.

Сюзан изскочи навън с полуразкопчано яке и размаха брой на „Ню Йорк Таймс“.

— Какво? Какво има? — поинтересува се Присила. Сюзан затвори вратата зад себе си, за да не избягат кучетата, обърна се към приятелката си и възбудено попита:

— Видя ли вестника тази сутрин?

— Не, защо?

— Погледни първата страница на бизнес секцията.

Присила взе вестника и му хвърли един поглед. Там имаше снимка на Хари как се ръкува с друг мъж в костюм и двамата се усмихваха.

— Не мислех, че снимка на Хари във вестника може така да те развълнува — подметна малко нелюбезно Присила. Много добре знаеше, че Гордън никога няма да го снимат нито за първа, нито за която и да е друга страница на „Таймс“. Той сравнително рано стана изпълнителен директор по продажбите и отначало изглеждаше, че ще се изкачи високо в йерархията, но остана на тази длъжност повече от десет години и в един момент стана ясно, че няма да помръдне оттам.

— Не, не заради това. Десетки пъти са му публикували снимката във вестниците — отвърна Сюзан, без да се засегне от злъчта в думите на Присила. — Виж заглавието. Не го ли прочете?

— Казва се, че купува някаква голяма компания. Е, и?

— Не помниш ли? Това беше извинението на Хари да остава до късно в офиса. — Сюзан млъкна очаквателно, но Присила само я гледаше, затова продължи трескаво: — Не разбираш ли? Това значи, че не ме е лъгал. Казал ми е истината. Винаги преди закупуването на компания се работи по много. Няма начин да е работил по това и да е имал време за друга жена.

— Е, добре, това е страхотно. — Присила не искаше да си признае, че бе забравила за проблемите й с Хари. Сюзан не ги бе споменавала от седмици, а и тя си имаше други грижи, за които да мисли.

— Не мога да ти опиша колко бях притеснена.

— Нали ти казах, че правиш от мухата слон? — отвърна й Присила.

— Да, но въпреки това допускаше, че може и да ми изневерява. И смяташе, че ще премине. Но се оказа, че не е било така. Видя ли, не трябва винаги да предполагаш най-лошото за хората.

— Невинаги предполагам най-лошото за всички хора — поправи я Присила. — Само за мъжете.

— Дори и за Гордън? — попита Сюзан.

— О, Гордън не се брои. Той е толкова… ъъъ, зависим.

— Казваш го така, все едно е нещо неприлично. Имаш прекрасен съпруг. И те обожава.

— Досадно е да те обожават. Или поне когато те обожава Гордън е така — уточни Присила.

— Връзката ви може да не е от най-вълнуващите. Но никой брак не е. И никой не може да има всичко.

Сюзан имаше дразнещия според Присила навик винаги да се опитва да гледа оптимистично на нещата.

— Да не се опитваш да ни урочасаш всички да си прекараме живота в досада и посредственост? Освен това не смятам, че е вярно. Мисля, че можеш да имаш всичко, ако откриеш подходящия човек. Другите хора как успяват? Например Джулия. Тя има всичко.

— Така изглежда — съгласи се Сюзан. — Но пък и никога не се знае.

— Искаш да кажеш, че е възможно животът й да не е идеален? Не ме предизвиквай. Убедена съм, че Джулия е получила абсолютно всичко, което е искала.

— Никога не може да си сигурен какво се случва в живота на другите хора — повтори тезата си Сюзан.

Тя нямаше и представа колко е права. И че точно в този момент Присила беше влюбена.