Кейт Моргенрот
Убийство с любов (72)

70.

Алекс

Следващия следобед Алекс влезе в кантората на адвокатката си. Отпусна се на един стол срещу бюрото и както обикновено, понечи да си качи краката, но тя го спря:

— Хей, свали ги от там.

— Сигурен съм, че и преди сме го обсъждали — намръщи се Алекс. — Вече съм получил разрешение.

— Отхвърля се.

— Отхвърля се? — повтори Алекс, като се правеше на ядосан.

— Точно така. Ако искаш да си качваш краката на моята имитация на антикварна мебел, ще трябва да те заподозрат в ново убийство.

— Не ти ли стига да съм заподозрян в едно?

— Стига ми, разбира се.

При тези и думи Алекс се наведе напред.

— Какво знаеш? — попита той.

Рут се усмихна.

— Много неща не знам, но едно знам със сигурност и то е, че ако скоро не се замесиш в друго дело за убийство, вече няма да имаш нужда от услугите ми.

Алекс се вгледа в нея. След това извика от радост. Хвърли се през бюрото, вдигна Рут от стола и я целуна отривисто и продължително по бузата.

— Хей, внимавай. Нали не искаш да ме изкушаваш? Скоро ще съм свободна жена.

— В такъв случай — каза закачливо Алекс, наведе я назад и се надвеси над нея.

— Пусни ме — изхриптя Рут и започна да го удря. — Зави ми се свят.

— Сега ти си ми в ръцете, а не аз в твоите.

— Имам чувство, че никога не си бил в ничии ръце, но ако не ме пуснеш, няма да ти кажа последните новини.

Алекс бързичко й помогна да седне обратно на стола и мина от другата страна на бюрото.

— Какви са те?

— Тази сутрин са прибрали Дийн Райт за разпит. — Млъкна, като го гледаше изпитателно. — Не ми изглеждаш много изненадан.

— Не съм. Той беше любовник на жена ми.

— И кога разбра? И как? И защо не ми каза? Не мога да повярвам, че си ме оставил да го науча от полицията.

— Така е по-добре — каза Алекс. — Пък и не ми беше на мен работа да ти казвам.

— Но как разбра?

— Помниш ли Софи?

— Софи? Твоята малка помагачка?

— Да. Тя е съпруга на Дийн Райт.

Рут присви устни от почуда.

— Тя се досети — обясни Алекс.

— Тогава знаеш и за имейлите.

— Да. Тя ми ги показа.

— Аха. — Рут го гледаше преценяващо. — Също така чух нещо за някакъв разговор и съвпадения на отпечатъци от обувки на игрището за голф и местопрестъплението.

— Съвпаднали ли са? — попита радостно Алекс.

— Очевидно да, но не знам какво общо може да има със случая отпечатък от игрището за голф. Би ли бил така добър да ми обясниш?

— По-късно — каза нетърпеливо Алекс. — Друго?

— Използвали са го, за да вземат заповед за обиск на къщата и за да го накарат да даде косми за ДНК анализ. Той обаче не е съдействал така всеотдайно като теб. Завели са го в участъка, но той не искал да говори. Поискал адвокат. И познай на кого се обади.

— Не! На теб ли? — засмя се Алекс.

— Аз, разбира се, трябваше да му кажа, че не бих могла да го защитавам.

— Затова се е наложило да се задоволи с втория най-добър адвокат по криминални дела в окръга — досети се Алекс.

— Няма нужда повече да ме ласкаеш, забрави ли?

— Мислех да си възвърна привилегиите — подхвърли той и потупа бюрото.

— Никакъв шанс. Искаш ли да чуеш всичко или не?

— Има ли още?

— И още как — увери го Рут. — Задействали са разследването с пълна сила, защото разбрали, че ще излезе по вестниците. Сигурно утре ще е публикувано. Предполагам, че са искали да имат новини за репортерите.

— Така ли?

— Не се съмнявай. Съвпадения на влакната от костюма. Съвпадения на отпечатъците от обувки. Съвпадения на ДНК от космите. Този следобед са му повдигнали обвинение.