Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- They Did It With Love, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кейт Моргенрот. Убийство с любов
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2010
Редактор: Мария Василева
Коректор: Десислава Петкова
ISBN 978-954-655-131-3
История
- — Добавяне
60.
Софи и Алекс
— Здравей, радвам се…
Без да каже дума, Софи мина покрай Алекс и влезе в къщата.
— … че се отби — довърши той изречението. Тя се отправи по коридора към всекидневната, все така мълчалива.
Алекс я последва в кухнята, където тя вече вадеше бутилка вино и чаша — бяха пили и предната вечер.
— Ще налееш ли и на мен? — попита той, но Софи не посегна за втора чаша. Отвори бутилката и си наля в чашата, която бе взела за себе си.
— Добре, сам ще си взема. Май ще ми дойде добре да пийна.
Тя се завъртя и застана с лице към него.
— Защо не ми каза за първата си жена? — попита.
— О, това ли? — въздъхна той.
— Да, това.
— Кой те осведоми?
— Със сигурност не ти — сопна му се тя. — Детектив Акерман ми каза.
Той сви устни.
— Този негодник.
— Не, не е негодник. Смятах, че се е заял с теб. Не можех да разбера защо е толкова сигурен, че си виновен, без да има солидни доказателства за това. Сега вече всичко ми се изясни. Доста неща ми се изясниха.
— О, значи и ти вече мислиш, че аз съм убиецът, така ли?
Тя дълго се взира в него.
— Не изглежда никак добре — изтъкна. — Как да ти вярвам вече, след като си ме излъгал?
— Мислех, че в никакъв случай няма да искаш да ми помогнеш, ако не те излъжа.
— Сбъркал си. Печелиш доверие, когато си откровен за лошите неща. Но щом разбрах, че си лъгал за тях, се зачудих защо си го направил.
— Съжалявам — каза той безпомощно. — Права си. Какво мога да направя?
— На първо време да ми кажеш истината.
— Детективът не ти ли предаде всички живописни подробности?
— Да, но си мислех, че ще искаш да ми представиш и своята версия.
— Детектив Акерман вероятно е обрисувал всичко във възможно най-мрачни краски. Обзалагам се, не е споменал, че първата ми жена страдаше дълго време от депресия и че е правила няколко опита за самоубийство и преди това.
— Напротив, каза ми.
— И продължава да мисли, че аз съм я убил?
— Не мисли, сигурен е.
— А не ти ли се струва малко откачено?
— Не. Има основателни причини.
— Като например?
— Каза, че не е намерено предсмъртно писмо.
— В колата имаше лист и химикалка, бяха на седалката до нея. Според мен е искала да напише писмо, но клонопинът я е хванал много по-скоро, отколкото е очаквала. Беше взела и телефона със себе си. Може би е смятала пак да се обади за помощ, не знам.
— Детектив Акерман ми каза, че е обмисляла да се разведе с теб.
— Лъжи — отрече Алекс. — Приятелите й я навиваха. Никога не са ме харесвали. Бяха завистливи стари глупаци, които не можеха да понесат факта, че Бет е намерила човек, който я прави щастлива. Вярно, че по онова време изживяваше труден период. Но това нямаше нищо общо с мен. Винаги е казвала, че не знае какво би правила, ако не се бях появил в живота й.
— А отиването ти на парти? Според детектив Акерман е твърде подозрително.
— И откога ходенето по партита в събота вечер е подозрително? Бет каза, че иска да остане сама. Трябваше или да отида на кино, или на парти, а на мен не ми се седеше сам в тъмното в събота вечер. Сега вече знаеш всичко.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
Софи сведе очи към виното си и започна да върти столчето на чашата между пръстите си.
— Софи? — Гласът му беше тих и колеблив.
Тя вдигна поглед и изсъска:
— От сега нататък никакви лъжи повече. Ако още веднъж ме излъжеш… Мога да понеса почти всичко, стига да си откровен с мен.
— Няма да те лъжа повече — обеща Алекс.
Тя поклати глава.
— Господи, имаш невероятен късмет, че това не може да бъде доказателство в съда. И че няма съвпадение между космите, намерени по трупа, и твоите. Но не забравяй, че въпреки ДНК анализа продължаваш да си заподозрян.
— О, те се погрижиха да го кажат на адвокатката ми.
— Значи трябва да направим нещо.
— Искаш да кажеш, че все още имаш желание да ми помогнеш?
— Е, не съм се отказала напълно.
— Това не ми звучи като вот на доверие.
— Приемай или отказвай — каза тя твърдо.
— Приемам. И какво ще правим сега? — попита той.
— Имаш ли някакви идеи?
— Всъщност — да.