Включено в книгата
Оригинално заглавие
They Did It With Love, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 12 гласа)

47.

Алекс

— Получи се — каза Алекс, след като зае любимата си поза с вдигнати крака и ръце зад тила в кантората на адвокатката си.

— Какво се получи?

— Говорих с приятелките на Джулия. Е, с повечето не се получи. Но една от тях се съгласи да ми помогне. Ще ми съдейства да разбера това, от което имам нужда.

— Имаш предвид, че ще я превърнеш в свой шпионин? — попита развеселена Рут.

— Нещо такова. Тя е от литературния клуб за криминалета, в който членуваше и Джулия. Но очевидно последният им проект не е книга, сега разгадават убийството на жена ми. И са решили, че е като в едно от онези романчета, в които през цялото време се знае кой го е извършил, а основният въпрос е дали убиецът ще се измъкне или не. И познай кого са нарочили за убиец?

— Имам съвършено точна представа.

— А какво стана с презумпцията за невинност? — попита Алекс.

— Нищо. Никога не е съществувала. Тя е един от онези идеали, които хората се преструват, че са реалност — като верността, лоялността и справедливостта.

— Някой казвал ли ти е, че си най-ведрият човек на земята? — засмя се Алекс.

— Не съм в настроение да ти вдъхвам ведрост. Тази сутрин се видях с адвоката, който движи развода ми. Оказва се, че мъжът, който скоро ще ми стане бивш съпруг, е решил да ми измъкне всичко.

— Как се оказах с потиснат адвокат насред гаден развод?

— О, нашият е много повече от гаден — увери го Рут. — Открих, че празнотата, която остава след отишлата си любов, може да се запълни само с друга, също толкова силна емоция.

— Като мечтата да убиеш съпруга си ли? Искаш ли да ти дам съвети как да се отървеш след това от правосъдието?

— Не, не искам да го убивам. Прекалено лесно е. Искам да го накарам да страда. Нали затова са гадните разводи.

— Ако беше видяла трупа на жена ми, нямаше да си сигурна, че е толкова лесно — каза Алекс.

— Добре, стига сме клюкарствали.

— Какво клюкарстване? — протестира Алекс. — Ако това е клюкарстване, не искам да знам как изглежда според теб сериозният разговор.

— Разказваше ми за новата си съюзничка. Значи казваш, че тя ще ти помогне, въпреки че приятелките й се опитват да докажат, че си виновен?

— Да. По нейния си тих начин тя не е съгласна с останалите. А сега готова ли си за най-хубавата част? Очевидно е спечелила и детектив Акерман. Дори може да успее да му повлияе.

— И би ли ми казал защо ще прави всичко това за заподозрян в убийство, когото дори не познава?

— Ами казва, че вярва само в това, което сочат уликите. Но нещата не стават така, нали? Виждаш това, което искаш. Затова ще я накарам да поиска да повярва, че съм невинен.

— Ще я накараш да поиска да повярва? — повтори Рут. — Нека позная. Смяташ, че можеш да я накараш да се влюби в теб.

— Да — потвърди Алекс.

— Не е ли омъжена?

— Да — потвърди отново той. — Но съпругът й е тъпак.

— Е, и? Да не мислиш, че жените се влюбват в само добри момчета?

— Добре де, имаш право. И признавам, че е чаровник, но е малко обсебен от чара си. Смята се за най-великото човешко постижение след нарязания хляб. Мисля, че ще е достатъчно само малко да я подгрея. Да я накарам да повярва, че аз съм щастливецът, който прекарва най-много време с нея.

— Смяташ да разбиеш сърцето на горкото момиче — отбеляза Рут.

— Да не би да не одобряваш?

— Одобрявам, стига да помогне на защитата. Кога ще се видите пак?

— От тук отивам право у тях. Как изглеждам?

— Красив като паднал ангел — каза Рут.