Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (97)

96.

Съпругите на Върнън, Джереми III и Ейбъл родиха здрави четирикилограмови момченца с няколко седмици разлика през есента на 1895-а. Дарла пожела синът й да се казва Майлс, на дядо й, и Върнън се съгласи, без да спори. Детето не приличаше на никого от семейството му, а бе наследило високото чело и острия нос на бащата на съпругата му и на други от рода Хенли, които Върнън беше виждал на снимки. Синът на Джереми III бе наречен Пърси, на английски прадядо, а семейството на Ейбъл Дюмонт кръсти своето момченце Оли.

Тримата малчугани се сприятелиха веднага, също като майките си. Върнън остана облекчен, че Дарла харесваше жените на приятелите му и се наслаждаваше на компанията им. Тревожеше се, че ще се чувства зле сред момичета с образование и от значително по-богати семейства. Съпругата на Джереми III, Биатрис, беше напористо момиче от Атланта, а баща й притежаваше флотилия търговски кораби. Ейбъл се беше оженил за Пикси, дръзка дебютантка, наследница на фабрикант от Уилямсбърг, Вирджиния.

Всяка жена можеше да завижда на Пикси и Биатрис. Съпрузите им можеха да си позволят да им купуват най-доброто от всичко, а дори съпрузите им да не можеха, собствените им кесии бяха пълни до пръсване. Сватбеният подарък от бащата на Биатрис за младото семейство беше нова къща. Той се запозна с клана Уоруик на предбрачната церемония и реши, че „Уоруик Хол“, макар и огромна и великолепна къща, е твърде пренаселена и не е редно дъщеря му да започва там брака си. Във величествения дом живееха три поколения: Джереми старши, двамата му синове със съпругите си и четиримата неженени внуци на патриарха, сред които беше и Джереми III. Дъщеря му щеше да се изгуби сред толкова много представители на семейство Уоруик и нямаше да има думата в домакинството.

Сграда в стила отпреди войната бе съборена и на нейно място построиха чудесна къща. Инсталираха всичко най-модерно, както пуснатото в продажба, така и съвсем новото. В двуетажния дом имаше тоалетни с казанчета, течаща вода и електрическо осветление. Не бяха жалени средства за обзавеждането и градината.

Ейбъл и Пикси решиха да останат в дома на семейството заедно с Арман, чиято съпруга бе починала от рак преди година, а Джийн, другият син, така и не се беше оженил. Пикси, единствено дете, чиито родители бяха починали, заяви, че много й харесва да е кралицата в къща, пълна с мъже.

Поданиците й я харесваха и й позволяваха да командва. Едно от първите й задължения, което тя изпълни много тактично, бе да внесе нов живот в къщата. Смъртта на майката на Арман през 1893-та и на съпругата му през 1894-та бе хвърлила сянка върху дома. Преди това дори една покривчица за облегалките на столовете или канапетата не бе сменена от уважение към Анри. Пикси, като чувствителен човек, първо махна всичко, което напомняше за болестите и загубата. Това означаваше да смени тъмното със светло, старото с ново, остарялото с модерно — но без да заличава вкуса на бившите господарки на дома. Резултатът бе великолепие от изтънченост и красота, което накара Арман да се просълзи.

— Най-сетне можем отново да дишаме в стария ми дом — рече той.

Семейства Уоруик и Дюмонт можеха да живеят охолно. Те бяха сред най-богатите в щата, въпреки че избягваха показността. Дърводобивът беше станал най-доходоносната дейност в Тексас, а универсален магазин „Дюмонт“ се бе превърнал в място за поклонение за пазаруващите в щата. Наближаваше Златният век в Америка, ера на безпрецедентно потребление, подхранвано от многобройните железници, финанси, производство, търговия, нови изобретения, комуникации и откриването на петрол. Въпреки че Тексас, както и целият Юг не участваха с пълна мяра в процъфтяващата икономика на останалата част на страната, потенциалът на щата за финансов растеж бе наистина безграничен. Единственият бизнес сектор, който едва смогваше да си плати сметките, бе селското стопанство. Сушата, мексиканският хоботник, ниските цени на памука, безобразните цени на железопътния превоз бяха започнали да изяждат печалбата на „Съмърсет“.

Когато се ожениха, Върнън се надяваше да осигури на съпругата си всичко, което тя пожелае, тъй като тя не искаше и не очакваше нищо повече от любовта и вниманието му, които той й даваше охотно и с радост. За негова изненада, тъй като нямаше представа как би реагирала тя, когато най-сетне му се наложи да й обясни в какво състояние са финансите им, Дарла прие благородно факта, че не се е омъжила за богаташ.

— Поне не съм толкова богат, колкото са били навремето семейство Толивър — обясни Върнън, — но времената се менят и Толивър отново ще бъдат на висота — и буквално, и преносно.

Щяха да бъдат необходими още няколко сезона, за да може „Съмърсет“ да изкара огромните печалби от предишни години, които ги бяха направили богати, но Върнън и баща му бяха убедени, че добрите времена ще дойдат. Очакваха напоителни дъждове. Четяха за нови начини на употреба на памука и памуковото семе всеки път, когато отвореха страниците на специализираното списание за памукодобива, а конкуренцията в Щатите за техния продукт намаляваше, тъй като все повече фермери се залавяха с други посеви. Върнън и баща му започваха да се справят с мексиканския хоботник с помощта на по-ефикасно обработване на земята, с използването на нови торове, които ускоряваха узряването на видове с по-къси влакна, и засяваха по-рано полята, разположени далече от блатистите райони и горите, където вирееше бръмбарът. На политическия фронт Конгресът бе започнал да налага антитръстови закони, за да сложи край на железопътните монополи, които искаха безумни суми за превоз, а това съсипваше фермерите. Ако Дарла проявеше търпение, така й казваше Върнън, той можеше да й обещае, че ще се облича в най-прекрасните дрехи, които се предлагат в магазин „Дюмонт“, и разбира се, както можеше да се предполага, двамата не след дълго ще се преместят в къща на Хюстън Авеню.

Защо й е търпение, попита Дарла, затрепка с клепки и привлече Върнън за целувка. Тя имаше всичко, което искаше, точно тук, в симпатичната им малка къщичка със съпруга и сина си.

Върнън не можеше да повярва, че има такава великолепна съпруга, не можеше да се нарадва на щастието, което тя му донесе. Трябваха му няколко години, докато разбере, че тя е твърдо решена да не позволи никой да я надмине. Като се изключи красотата й — в това отношение нямаше съперница, — тя не се опитваше да се конкурира. За близки и приятели не бе тайна, че семейство Толивър разполагат с ограничени средства, така че Дарла се стараеше да направи чудеса с малко, докато Пикси и Биатрис разчитаха на много повече.

С удивителна изобретателност — „нали съм расла бедна“ — Дарла умееше да опече хляб от трохи. Благодарение на кулинарното си майсторство тя създаваше ястия с евтини съставки, които караха онези, които бяха в състояние да предложат изискани гозби, да охкат и ахкат. Купуваше дамаски и платове за дрехи от склад в Маршъл, където търговци като Арман изпращаха миналогодишните топчета, за да бъдат продадени с намаление. Когато я хвалеха за завесите на прозорците и за роклите, които съперничеха на най-изисканите тоалети на по-богатите, тя признаваше, че творенията са създадени от малките й ръце на шевната машина у дома.

Персоналът им се състоеше само от две жени, едната, от които бе Саси, която помагаше на Дарла да се грижи за Майлс. Две прислужници не бяха достатъчни, за да поддържат къщата в безупречен вид, както изискваше Дарла, затова Саси сподели с майка си:

— Господарката, тя е запретнала ръкави като моряк, който изтребва водата от потъваща лодка.

Нямаше човек, който да влезе в едноетажната бяла къща, облицована с дъски на семейство Върнън Толивър, и да не възкликне, когато видеше реда и чистотата, когато усетеше спокойствието и хармонията, които царяха там.

Върнън понякога се питаше дали с манията си да постигне всичко с ограничените им възможности, жена му не се опитва да надмине по-богатите им приятели. Досега сред семейства Толивър, Дюмонт и Уоруик нямаше дори намек някой да се опита да превъзхожда останалите. Финансовите възможности не се отразяваха по никакъв начин на приятелството им. Върнън беше благодарен, че Джереми III и Ейбъл са се оженили за съпруги, които ценяха и поддържаха връзката им и бяха непретенциозни като тях.

Върнън отдаваше старанието на Дарла на желанието й да го накара да се гордее с нея. Навярно не искаше той да съжалява, че не се е оженил за някоя по-богата. Затова я уверяваше ден и нощ, че тя е всичко, което би желал от съпругата си. Нито една жена на земята не можеше да го накара да се чувства като крал в дома си, сред приятелите и в обществото.

Той виждаше два облака да надвисват над щастието в дома му. Въпреки усилията им, Дарла така и не забременя отново, но макар че Пикси и Биатрис също не бяха забременели, това караше Върнън да се замисля над нелепата възможност в проклятието на семейство Толивър да има известна истина. Другото, което го измъчваше, беше разочарованието от сина му. Майлс бе на цели четири години. На същата възраст Върнън прекарваше с огромна радост дни наред в „Съмърсет“. Беше му приятно, когато работниците му се радваха, обожаваше да яде прясно откъсната диня, да гледа животните, да си играе с чернокожите деца, но най-много му харесваше в полето, на седлото, заедно с баща си. Знаеше, че и баща му е бил същият като него. Колкото пъти завеждаше Майлс в плантацията, детето ревваше и започваше да се тръшка почти веднага след като баща му го свалеше от файтона. Сълзи и недоволство посрещаха всеки негов опит да накара сина си да се позабавлява. Малкият не обичаше да се качва на седлото. Конят го плашеше. Коженото седло протриваше краката му. Игрите с децата на работниците били твърде буйни. Прасетата и козите смърдели. Слънцето било прекалено силно. Мухите и комарите го хапели. Бил гладен. Бил жаден. Отегчавал се. Искал да се прибере у дома.

— Още е много малък, за да изпита нещо към плантацията, Върнън — обясни Дарла. — Дай му време.

Само че Върнън таеше неприятното чувство — може би без основание, поне така се опитваше да си внушава, — че времето няма да промени нежеланието на момчето да придружава баща си. Дарла проявяваше пълно безразличие към всекидневната работа в плантацията, която Сайлъс Толивър бе създал в пустошта, а синът му Томас бе запазил с огромни жертви. Тя изслушваше любезно, но без интерес Върнън, когато той й разказваше събитията от деня. Затова той подозираше, че Майлс е като Дарла. Какво ли щеше да стане със „Съмърсет“, ако синът му и единствен наследник нямаше желание да последва стъпките на предшествениците си.

Най-сетне един от облаците се вдигна. Дарла съобщи, че е бременна.