Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (35)

34.

Потеглиха към Ню Орлиънс следобед. Сайлъс бе на капрата на каруцата на Джесика. Тя седеше до него, а Джошуа бе притиснат между тях. Анри яздеше редом на буйната си кобила; Джереми беше от другата страна, а Типи се поклащаше вътре в каруцата. Оставиха Джаспър при останалите роби под зоркия поглед на надзирателите, чиято задача бе да не допуснат нито един от чернокожите да хукне към близките гори и да потъне в града, който приемаше доста благосклонно черните. Бяха решили Джереми да върне каруцата и впряга в лагера, след като разтоварят вещите на Джесика в хотела. Сайлъс смяташе да прекара нощта в града и да се върне при кервана на следващия ден. Така че единственият шанс на Джесика да действа бе тази нощ.

Опитите на Типи да я нагласи за пристигането в хотела, където да се появи свежа и изтънчена, претърпяха пълен неуспех. Тя беше изкъпана, напудрена, парфюмирана и облечена в определения за заминаване час, но проблемите се стовариха един след друг и забавиха отпътуването. За да не развали външния си вид, на Джесика й се наложи да остане почти до обяд под чадърчето си за слънце, изпотена в роклята от тафта и трите колосани фусти, краката й горяха в пантофките от ярешка кожа, а косата започваше да я сърби под мрежичката. Хората наоколо бързаха да свършат работата, в която тя обикновено се включваше. Жегата стана непоносима, не полъхваше ветрец. Тя усети, че всичките й лунички започват да потъмняват на сгорещената кожа, обсипана с капчици пот. Единствената сянка беше в задушната каруца или под кипарисите, оградили лагера, но ако застанеше под тях, рискуваше да я полазят кърлежи. Джесика не помнеше някога досега да се е чувствала по-зле.

Когато най-сетне се качи в каруцата, разочарованието й се превърна в раздразнение. Ако бяха тръгнали в уречения час, вече щяха да са им показали стаите и багажът й щеше да е качен. Щяха да са обядвали в трапезарията, а след това щяха да са изпратили Джошуа с Типи да разглежда града. Така Джесика и Сайлъс щяха да имат шанс да останат сами. Тя бе решила да го покани в леглото си. Бяха резервирани две стаи, едната за нея, другата за Сайлъс и Джошуа. Типи щеше да се настани в помещенията за прислугата. Джесика обаче бе решила да промени нещата. Двамата със Сайлъс щяха да се настанят в едната стая, а Типи и Джошуа в другата. Някой трябваше да се грижи за детето, а за него щеше да е истинско забавление да прекара нощта с Типи, която имаше богато въображение и щеше да му измисля весели игри.

Но ето че сега ще пристигнат около времето за вечеря и двамата със Сайлъс нямаше да имат възможност да останат насаме. Щеше да е прекалено късно Типи да изведе Джошуа. Сайлъс трябваше да нахрани и напои конете, Джереми щеше да остане, за да вечеря с тях, и мъжете цяла вечер щяха да разтоварват каруцата. След дългия ден Сайлъс сигурно щеше да иска да си легне, а на другата сутрин да стане рано, за да е в лагера преди закуска.

Те не бяха единствените от кервана, дошли в Ню Орлиънс, за да се разсеят за няколко дена. За да е сигурен, че няма да се вдига много прах и да замърси раната на Джесика, Сайлъс бе уредил да е в челото на малкия керван. Джесика се тревожеше повече за роклята и лицето си, но когато най-сетне се настани на мястото си, прашният път бе последната й грижа. Външният й вид ставаше все по-неугледен. Заради горещината тя имаше чувството, че се задушава в пашкул от тафта. Материята залепна за потното й тяло, смачка се на свивките и на мястото, където тя непрекъснато приглаждаше полата, за да е прибрана. Дребни насекоми, толкова мънички, че дори не се виждаха, жужаха изнервящо около превързаната й глава. Най-сетне, изнервена от стягането на панделката, с която Типи бе прикрила превръзката, Джесика я свали и й се прииска да стори същото и с мрежичката за коса, и с пелерината, метната на раменете й. Как само копнееше за памучната си рокля само с една фуста от муселин. Искаше й се да прибере косата си на семпъл кок и да прати по дяволите и вида си, и появата си като дама в „Уинторп“, и възможността Сайлъс да я пожелае.

Изглежда, Джошуа, Сайлъс и Джереми не забелязваха дискомфорта й, но Анри го долови. Беше силно впечатлен от роклята от тафта и похвали някои украси, които Типи беше измислила и зашила, при което лицето на прислужницата отново грейна. Той приближи коня си до Джесика и започна да описва удоволствията, които я очакваха в Ню Орлиънс: великолепна храна, очарователни ресторанти, вълнуващи забавления, чудесни места за пазаруване (магазинът на баща му щял много да й хареса!), интересни хора. Щял да я запознае с приятелите си, те щели да я вземат под крилото си, докато съпругът й отсъства. Ако желае, щял да уреди частен учител за Джошуа и на момченцето нямало да му липсват приятелчета. Мадам щяла да се убеди, че кварталът Гардън Дистрикт много приличал на Савана и Чарлстън и тя щяла да се чувства като у дома си в „Уинторп“, построен сред чудесна градина. Трамваят „Сейнт Чарлс“, пуснат миналата година и задвижван от парен двигател, минавал пред хотела и щял да я отведе в стария град, известен като креолския Vieux Carre^[1], или Френския квартал, невероятно място, но напълно неподходящо за дама след мръкване.

От време на време Сайлъс задаваше въпроси, за да се увери, че и тя, и Джошуа ще са в безопасност, докато него го няма. През последните два дена той се държеше внимателно, но сдържано и тя се питаше дали не съжалява за казаното в онзи интимен момент в каруцата. Какво всъщност бе намерила в този мъж?

— Тук не се говори за расови размирици, нали, Анри? — поинтересува се Сайлъс.

— Избягваме ги напълно, приятелю, поради съвсем простата и практична причина, че белите и местното креолско население се разбраха да живеят в различни части на града — обясни Анри. — Креолското население, колонизаторите на Ню Орлиънс, ще продължи да живее във Френския квартал, докато новодошлите богаташи предпочетоха Гардън Дистрикт. Районът е част от град Лафайет и няма почти никаква връзка със стария град. Уверявам те, че Джесика и синът ти ще са в пълна безопасност.

— А креолите са в безопасност от белите — не се стърпя Джесика. — Всъщност, никога не съм се страхувала от чернокожите хора — изтъкна тя, — а от всичко, което прочетох за културата на местните креоли, ми стана ясно защо искат да живеят отделно от новопридошлите американци — за да запазят начина си на живот от поквара.

Кратката й реч бе посрещната с мълчание и Джесика усети как Типи я ръчка предупредително в гърба. Младата жена веднага забеляза, че Сайлъс стисна зъби и стрелна с поглед Джошуа, за да разбере дали той е обърнал внимание на забележката й. Вече я беше предупредил да не внушава възгледите си на сина му. Но пък какво толкова. На тези робовладелци трябваше да им се напомня, че на нея може и да й се налага да живее с тях, но не е една от тях.

Както и очакваше, каруцата и конете влязоха в двора на „Уинторп“ в часа, когато обикновено се понасяше аромат на печено говеждо и пресни кифлички.

— Удоволствията на цивилизацията — подхвърли Джереми, докато слизаше от коня. — Потекоха ми лигите.

— Татко, гладен съм — обади се Джошуа. — Може ли да ядем веднага?

— След малко, сине. Нека първо се регистрираме.

Джесика се беше нацупила. Единствено Типи забеляза. Сега вече нямаше никаква възможност да консумира брака си със Сайлъс. Той щеше да се върне след два дена за тържеството за рождения ден на Джошуа, а след това още веднъж, но дотогава всяка капчица обич, която изпитваше към нея, имаше опасност да се е изпарила или пък нейното желание да се е стопило. Щеше да остане точно каквато бе пристигнала, омъжена девица, а двамата със съпруга й — непознати.

Собствениците излязоха да ги посрещнат — мил господин и веселата му съпруга, закръглена и гукаща също като гълъб. Анри размаха шапка, преди да ги представи.

— Това са чудесните гости, които очаквахте — обяви той, по всяка вероятност, за да избегне представянето им като семейство Толивър, поне така реши Джесика.

— Доколкото разбрах, мистър Толивър, поискали сте две отделни стаи с килери за миене — започна Хенри Морган.

— Точно така — потвърди Сайлъс. — Едната е за мен и съпругата ми, а другата за сина ми, снабдена с помещение за прислужница, както помолих Анри да резервира. Нали няма проблем?

— Разбира се, че не, мистър Толивър. Всичко е подготвено — потвърди хотелиерът.

Обзетата от раздразнение Джесика се опита да приглади гънките по роклята и вдигна учудено глава.

Сайлъс я стрелна с поглед и по устните му затрепка хитра усмивка.

— Нали нямаш нищо против, Джесика?

Тя усети как устата й пресъхна.

— Не, аз… не, разбира се — преглътна бързо. — Устройва ме… напълно.