Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (12)

11.

В библиотеката на „Куинскраун“ Сайлъс Толивър хвърли молива върху страниците с колони цифри, разтворени върху огромното бюро на баща му, сега вече собственост на брат му Морис, и отпусна глава в ръце. Числата не лъжеха, нито вътрешният му глас. Беше се проявил като глупак, че вложи средства в каруците, както заяви и Карсън Уиндъм, когато му отказа заема.

— Извинявай, Сайлъс, но нямам намерение да продължавам да пилея пари. Къде ти беше умът, та инвестира в нещо с толкова неизвестни? Грешката ти е, че си заложил на намерението на други хора да наемат въпросните каруци до Тексас, да се грижат за тях и да спазят подписания договор, който, както вероятно вече знаеш, е точно толкова обвързващ, колкото и панделка за дамска коса. Никога не бива да поверяваш очакванията си за финансов успех в ръцете на други хора. Те задължително ще те разочароват. Придържай се към фермерската работа, в която те бива. Остави инвестициите на бизнесмени като мен, които знаят какво правят.

На Сайлъс му се искаше да си оскубе косата. Къде, за бога, му е бил умът? Никой не отговори на обявите, които пусна къде ли не, така че сега осем нови каруци за по седемстотин долара всяка чакаха в полето край един от хамбарите на „Куинскраун“, унизително напомняне за неспособността му да изкара печалба извън отглеждането и събирането на памук. Цяла армада с високи гюруци и бели покривала от зебло, които също като неприбрани платна се издуваха при всеки порив на вятъра до собствената му каруца, а други две чакаха семействата, които възнамеряваха да ги вземат под наем. Каква беше гаранцията, че все още ще ги искат през февруари?

Сайлъс разчиташе на заема от Карсън Уиндъм за провизии, запаси и пътни разходи. Предстоеше му да замине от Южна Каролина потънал в дългове към човек, който не беше от лесните кредитори. Дори каруците да се продадат на по-ниска цена от тази, на която ги беше купил, с Лети и Джошуа пак нямаше да имат почти никакви пари, за да живеят през петте или шестте години, когато щеше да е длъжник на най-богатия човек в Южна Каролина, а на Сайлъс не му беше приятно да причини подобно нещо на семейството си. Докато другите заселници, особено по-заможните сред тях, щяха да строят внушителни къщи, да добавят роби към работната ръка, той щеше да живее в дървена барака и да обработва малкото декари от предварително закупената земя с помощта на нищожния брой чернокожи, които щеше да води със себе си. На Лети щеше да й се наложи сама да си шие дрехите, докато съпругата на Джереми, ако приятелят му се оженеше, а също и жените на съседите му щяха да си позволяват шивачки и коприни.

Сега обаче, без парите, които се беше надявал да получи от Карсън, дори живот в оскъдица не бе по силите му.

Не му оставаше друго, освен да се обърне към Морис.

От другата стая долетя развълнуваното гласче на Джошуа, докато сочеше картинките в книжката, която Лети бе взела назаем от класната стая на Сара. Сайлъс остави сина си в скута на годеницата си, любимото му място, под благосклонния поглед на преподобния Седжуик, който пушеше лула до Елизабет, заета с плетката си пред камината. Тази спокойна сцена, от която лъхаше щастие, бе в пълно противоречие с черното настроение, което го завладя, когато се оттласна от бюрото. Загледа се в масления портрет, който Бенджамин Толивър бе поръчал да му направят като млад мъж, и усети как го притиска толкова силна горчивина, че пръстът му потрепери, когато го вдигна към него.

— Можеше да ми спестиш всичко това, татко, ако ме обичаше достатъчно, за да се отнесеш справедливо към мен. И аз бях твой син…

— Не си справедлив към баща ни, Сайлъс.

Сайлъс се извърна. Брат му Морис беше влязъл тихо в стаята. Беше едър мъж, подобен на мечка, с тромави движения, които караха домакините да се притесняват за крехките предмети, но понякога очите му бяха най-нежните, които Сайлъс беше виждал. В този момент те бяха нежни и дори насълзени. Той преглътна острия отговор и събра листовете. Морис обичаше много баща им. И това бе поредната му грешка, защото така и не успя да утеши брат си в скръбта му.

— Радвам се, че си тук, Морис. Искам да обсъдя един въпрос с теб.

Сайлъс се премести на друг стол и освободи креслото зад бюрото, за да седне в него собственикът му, но Морис се отпусна тежко във фотьойла срещу него.

— И аз се радвам, че си тук — рече брат му, — защото където си ти, там са Джошуа и Лети.

Морис редовно четеше Библията и често се случваше да използва цитати от нея. На Лети това й харесваше, дори казваше, че по този начин може да надникне в душата му, която малко хора виждат. Сайлъс разбираше, че брат му ще страда от отсъствието им. Без Джошуа и Лети къщата щеше да остане празна. Но не му хрумна, че синът му и бъдещата му съпруга са причината, поради която брат му ще му откаже.

— Не, братко, няма да ти помогна — отсече Морис, след като Сайлъс изложи молбата си. — Мястото ти е в „Куинскраун“, при нас с мама. Бих ти дал парите, ако заминаваше сам за Тексас, но няма да прокарвам пътя дотам за Джошуа и Лети.

— Няма да ги оставя тук, Морис.

— Тогава няма да заминеш. Не и с моите пари.

— И отричаш, че татко се отнесе несправедливо към мен.

— Готов съм да отрека, че е знаел кое е най-доброто за теб. Според мен не знаеше.

— Щом е така, дай ми половината от „Куинскраун“, която по право ми се пада, и аз ще остана, макар и не с огромна радост.

— Искаш да потъпча волята на татко? За съжаление, Сайлъс, не мога да го направя.

— Говориш с недомлъвки, Морис.

— Изказвам с прости думи онова, което ти братко, си прекалено сляп да видиш.

Така и не успя да убеди Морис. Дори му предложи каруците като гаранция на заема. От продажбата им на федералната армия можеха да се вземат добри пари.

— Защо ти не им ги продадеш? — предложи Морис.

Защото преговорите с армията щяха да отнемат месеци, обясни Сайлъс, а той не разполагаше с месеци, не и ако имаше намерение да замине през пролетта. Нуждаеше се от парите сега, за да купи необходимото за първи март.

Но Морис бе категоричен. В момента Тексас не бил място за жена и дете. По-добре Сайлъс да остане още година, да спести пари, да продаде каруците и да се включи в друг керван през следващата пролет. Тъкмо Джереми и групата му щяха да проучат пътя. А пък майка им нямаше да преживее мъката от поредната загуба, поне толкова скоро след кончината на съпруга си, и Джошуа щеше да прекара повече време с баба си и чичо си. Може би спомените щяха да се запазят така и момчето някой ден щеше да им дойде на гости. В края на разговора Сайлъс изфуча от кабинета и ядно блъсна вратата. Стреснатата група около камината вдигна поглед и видя сина, бащата, годеника и бъдещия зет да трополи нагоре по стълбите към стаята си, красивото му лице бе разкривено от ярост.

— Не отивай при него, Лети — предупреди Морис от вратата на библиотеката. — Няма да успееш да го успокоиш.

— Какво стана? — попита тя. Тъкмо се канеше да свали Джошуа от полата си и да направи тъкмо това.

— Засега мечтата му е съсипана — рече Морис.

— Как така?

— Сайлъс няма да пее Господня песен на чужда земя^[1] — перифразира той цитат от псалм от Стария завет. — С други думи, няма да замине за Тексас, не и тази пролет. Изглежда, двамата с мама ще се радваме на компанията ти още цяла година.

Морис пристъпи напред, вдигна високо племенника си и момчето се разсмя очаровано.

— Какво ще кажеш, прекрасно момченце, да отидем ли да видим кутретата?

Когато се качи в стаята си, Сайлъс се подпря с ръка на студената камина. Какво да прави? Откъде да вземе пари? Можеше да поиска заем и от други, но разчуеше ли се, че Карсън Уиндъм го смята за неблагонадежден, нямаше да успее да убеди никого. Трябваше да признае пред Лети в каква каша ги беше забъркал. Тя щеше да прояви разбиране, да му прости, да му помогне да изкара още една година. На нея й беше лесно. Тя обичаше майка му и харесваше брат му — „мъж изпълнен с обич, Сайлъс, ако можеш да откриеш тази му страна“, обичаше, разбира се, „Куинскраун“ с градините и ширналите се поля, прислугата, конете и кучетата, много различна от тясното жилище на свещеника, в което тя бе живяла досега. Онова, което тя не разбираше — и което нямаше никак да й хареса, — беше мъжът, за когото предстоеше да се венчае. Ако му се наложеше да живее още една година в „Куинскраун“, този мъж едва ли щеше да издържи брат му да му нарежда, при това да издава заповеди, които често пъти бяха неподходящи за плантацията. Нима майка му не знаеше, че земята трябва да остане незасята в продължение на няколко сезона, за да си възвърне силите? Нямаше да изтърпи да получава мижава заплата, докато плодовете на труда му щяха да пълнят джобовете на брат му. Как да понесе да се отнасят към него като към надзирател, докато брат му е господар на дома, в който и той беше роден и отгледан?

Трябваше да намери изход, каквото и да му струваше, каквото и да му се налагаше да направи. Бе готов да продаде душата си, за да потегли заедно с Джереми Уоруик на първи март 1836 г. като водач на кервана към чернозема в Тексас. Наистина се налагаше да намери човек, готов да я купи.