Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (41)

40.

„Откъс от дневника на Сайлъс:

15 септември 1836

Човек предполага, Господ разполага. Германският писател от петнайсети век Томас Кемпис е бил прав, когато е написал тези думи. Морис ще бъде очарован, когато ме чуе да го признавам, макар Господ да знае, че през последните две години достатъчно често проверявах значението им. Седя сега в навечерието на заминаването си за Ню Орлиънс и се питам откъде да започна разказа си пред Джесика, как да й опиша колко изкусно Господ отхвърли мечтата ми да се установя на чернозема в Тексас. Ако не е получила писмото ми от юли — предадох го на един войник, който се връщаше в Лафайет, — значи не знае, че керванът от Уилоу Гроув не стигна до чернозема, където бяхме заявили земя. След като прекосихме река Сабин и зашляпахме през блатата, хората ни прецениха, че са изтърпели предостатъчно. Бяхме преживели какво ли не — счупени крайници, разбити каруци, ранени волове и коне, неочаквано изникнали тресавища, змии и алигатори. Два дена след като си направихме лагер, напълно изтощени, на едно хълмче обрасло с борове, неочаквано се обърнах към Джереми.

— Какво ще кажеш да спрем тук?

Той ме погледна с облекчение. Вече се бе възхитил, че тук е пълно с белоопашати сърни и диви пуйки, бистри потоци, дълбока, плодородна, песъчлива глинеста почва и най-разнообразни дървета, но възхищението ми към района бе породено от нещо друго, което силно ме привлече. Първият конгрес на Република Тексас предлагаше на имигрантите, пристигнали в периода между втори март 1836 г. и първи октомври 1837 г. по 5 179 976 квадратни метра на главите на семейства и по 2 589 988 квадратни метра на неженени мъже, стига те да се установят в Тексас за три години. Защо му трябва на човек да плаща дванайсет цента и половина на посредници като Стивън Ф. Остън, след като земята тук е безплатна?

Въпреки че боровите гори се чистеха много по-трудно от чернозема в прериите, аз открих други преимущества, за да останем в района. Не само спестените пари от покупката на земята щяха да увеличат тайните ми спестявания, но и можех да се върна по-рано, за да взема Джесика и Джошуа. Този път щях да поема по старт път Сан Антонио и да пресека река Сабин при Гейнс Фери, за да вляза в Луизиана и да доведа семейството си по по-лек и бърз път в Тексас.

Лоримър Дейвис, който чу разговора ни с Джереми, ме помоли да повторя казаното.

Джереми го направи вместо мен.

— Сайлъс попита какво ще кажем за това място.

Лоримър се ухили от ухо до ухо и се провикна към съседа си:

— Какво ще кажеш за това място?

Въпросът се понесе от каруца на каруца, а после и се разнесе хор от утвърдителни отговори. На следващия ден проведохме събрание и заселниците гласуваха единодушно да се установим сред боровете.

И така, на трийсетия ми рожден ден успях да наема земемер, който да измери декарите и запише квадратурата и границите, за да пусна молба до Тексаската земемерска служба, която щеше да бъде открита през декември в Остин. Намерих си и свидетели, които да се подпишат под доклада на земемера, за да потвърдят кога съм пристигнал в Тексас и да няма разправии, че имам право да придобия земята, а след изтичането на трите години, тя щеше да стане моя. Още преди измерването да приключи, се заех да строя навеси, огради, обори и — най-важното — да разчистя земя за саденето на памука рано през пролетта. Радвам се, че Джесика не беше тук и не видя колко работа стоварих на плещите на робите, но сега поне имаме някакво подобие на очертанията на «Съмърсет». Нямам търпение да я пренеса през прага на дървения ни дом. Най-меко казано, той е груба постройка, но поне не тече, защото много внимавах луфтовете между дъските да са добре запълнени. Има три стаи и таван, коридор който отвежда до барака отзад, където, независимо че струваше много, инсталирах вана за Джесика! Дано се зарадва! Имам намерение след време да добавя още една пристройка към оригиналната, за да удвоя пространството за живеене, но това ще почака, докато не приключа с други неотложни задачи.

Преди две седмици Сам Хюстън от Вирджиния бе избран за първия президент на Република Тексас. Хазната е празна, а новата република няма почти никакъв шанс да вземе кредит. Няма пари за армия, пътища или пощенска система. Мексико и индианците са непрекъсната заплаха. Хюстън е за присъединяване към Съединените щати и мирни отношения с индианците. Противниците му са за независимост и прогонване на индианците от територията на новата република. Кой ли ще спечели? Един ден ще дам гласа си на политическата общност, която ще решава подобни въпроси, но засега поне ще вложа силите си в построяването на плантацията, която синът ми и синовете му ще продължат да развиват в тази нова земя на обещания и възможности.

Притеснявам се, че Джереми няма да се присъедини към подобно начинание, въпреки че той взе своите 2 589 988 квадратни метра — «началото на дърводобивна компания „Уоруик“, приятелю», обяви гордо седмица след пристигането ни. Останах поразен.

— Омръзна ми да садя памук, Сайлъс — призна той. — Виждам финансовото си бъдеще в производство на дървен материал.

Според него дърводобивът е все още в ранна детска възраст, но бил сигурен, че щял да се разрасне с растежа на нацията и в бъдеще дървеният материал щял много да се търси.

Останах шокиран от готовността му да зареже познатото — да обърне гръб на наследството на семейство Уоруик, — въпреки това му пожелах успех. За мен единственото призвание на представител на рода Толивър е да обработва земята — огромни площи. Не говоря само за себе си, но и за моите наследници.

Анри избра своя парцел на най-високото място, най-малко плодородно, на голямо разстояние от реката. Неговите 2 589 988 квадратни метра щели да бъдат в града, който се канехме да построим, и той вече бе отбелязал мястото, на което ще се намира магазинът му. Първоначално нещо като общ магазин, каза той, но по-късно, когато градът се разрасне — «Ах, mon ami^[1], такъв магазин ще направя, че всички ще ахнат!». И на него пожелавам много успех и се смятам за късметлия, че до мен са двама от най-изключителните мъже, които смея да наричам свои приятели.

Това е последното, което записвам в дневника. Писането се оказа утеха за самотните часове в края на дългите уморителни дни. Щом се съберем с Джесика и Джошуа, няма повече да описвам какво се случва, защото ще преживяваме събитията заедно.

(Бележка към мен: Преди да прочетеш дневника на Джесика, отбележи онова, което тя не бива да чува.)“