Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (84)

83.

Напълно забравил за срещата си с управителя на фабриката, Томас се отправи към универсален магазин „Дюмонт“. Винаги оставаше без дъх, когато влизаше в това изискано място, нещо, което се случваше не повече от два пъти в годината, когато се отбиваше за коледни подаръци за Реджайна и майка си. След първите неуспешни опити да угоди на съпругата си по други поводи разбра, че тя предпочита да подшушва на Анри или Арман какво предпочита. Те на свой ред му предаваха желанието й и той плащаше, а от магазина опаковаха подаръка и го изпращаха у дома. Томас не помнеше да е избрал лично подарък за Присила за какъвто и да било случай.

Универсален магазин „Дюмонт“ беше целият в позлата, мрамор и огледала, с пребогат избор под десетки кристални полилеи на газ. Имаше отделения за мъжко, дамско и детско облекло, както и за бижута, подаръци, мебели и кожи. Тук имаше и чайна, фризьорски салон, книжарница, шивашко ателие и административни офиси, всички сместени на три етажа и свързани с просторно, елегантно стълбище.

За Томас магазинът бе тексаски феномен. Кой бизнесмен би сънувал да построи магазин за продажби на дребно в малък град в източен Тексас и да очаква печалба, която да надхвърли разходите? Анри Дюмонт бе направил точно това. Още от самото начало инстинктът му да усети нуждите и желанията на клиентите бе пътеводната светлина зад успеха на магазина. Анри добре разбираше силата на рекламата и се интересуваше живо от модните тенденции на времето. Двамата с Арман бяха сред малкото продавачи на дребно, които разбираха, че масовото производство с началото на Гражданската война ще промени начина, по който американците се обличат, пазаруват и се хранят. Те си даваха сметка, че мъжете и жените вече нямат желание да се подлагат на дълги и изтощителни проби за дрехи по поръчка и затова идваха в магазина за готови дрехи, които можеха да облекат направо на щанда.

Клиентите прииждаха отвсякъде и караха конкуренцията на Анри в други тексаски градове, както и в Луизиана и Мексико, да се замисли. Около Великден и Коледа бе напълно нормално цели семейства да идват в Хаубъткър за уикенда, да се настанят в хотел „Феърфакс“ и да отидат на пазар в универсален магазин „Дюмонт“, или пък групи дами да се качат на влака, за да дойдат да изкупят изложеното на витрините. Магазин „Дюмонт“ непрекъснато зареждаше и нито един заможен тексаски фермер не смееше да изпрати дъщеря си да учи, без преди това да са минали през отделението за модни дамски дрехи. Днес на клиентите не им се налагаше да идват специално в магазина, за да купят онова, от което имат нужда. Можеха да поръчат направо от каталога, който се изпращаше по пощата, нововъведение на Арън Монтгомъри Уорд през 1872 година.

Томас се качи по стълбите до втория етаж, където остъклените офиси гледаха към просторния първи етаж. Откри Арман в кабинета му, до кабинета на Анри, където столът на основателя стоеше празен. По слабото аристократично лице на Арман личеше болката, която Томас много добре знаеше, че го измъчва заради безнадеждното състояние на баща му. Той погледна часовника над камината, когато секретарката въведе приятеля му.

— Подранил си — подхвърли. — Сигурно много си изгладнял.

Томас мина направо на въпроса.

— Арман, искам да те помоля за услуга.

Арман се отпусна назад на стола и пъхна палци в джобовете на копринената си жилетка.

— Каквото поискаш.

— Не бързай толкова, приятелю. Онова, което искам, може да не ти се понрави, въпреки че се надявам да не е така.

— Казвай, приятелю.

— Става въпрос за Джаклин Частейн. Както знаеш, магазинът й е фалирал. Разбирам, че е в тежко финансово състояние. Много благородно от твоя страна, че си й позволил да живее в апартамента, докато уреди нещата си.

Арман махна с ръка.

— Тя го заслужаваше.

— Радвам се, че мислиш така — каза Томас. — Говорих с нея преди малко. Бъдещите й планове ми се струват доста мрачни. Възнамерява да отиде да живее при сестра си и зет си в Ричмънд и се надява да я вземат на работа в някой шапкарски магазин там.

Арман го слушаше търпеливо и Томас предположи, че приятелят му, който го познаваше изключително добре, вече знае за каква услуга е дошъл да моли.

— Питам се дали нямаш нужда от човек с нейния опит в магазина. Нищо не разбирам от дамски шапки, но от онова, което видях, когато взех панделката за рождения ден на Реджайна…

Арман се приведе напред и отпусна лакти на бюрото.

— Иска ми се да не бях позволил това да се случи, но не можах да направя нищо.

— Не, разбира се, няма как да й препращаш хора.

— Не говоря за това. Говоря за злонамерения замисъл да се бойкотира магазинът на мисис Частейн. Някой разпратил писма и започнал подла кампания срещу нея. Много долна работа. Очевидно очернянето попаднало при когото трябва и… — Арман сви рамене, скрити под безупречно скроеното сако, — ти си видял резултата, когато си минал покрай магазина й.

Томас усети как лицето му пламва.

— Писма ли?

— Предназначението им било да съсипят не само магазина, но и репутацията й. Горката жена е персона нон грата и на практика живее като отшелник.

— Аз защо не знам за тази работа?

— Че откъде да разбереш?

— Знаеш ли кой е писал писмата?

Арман задържа погледа му.

— Нямам представа.

— Кажи ми кой.

— Никога не съм те лъгал, Томас, така че не ме питай.

— Добре, но знаеш.

— Имам известни подозрения. Сега за молбата ти. С удоволствие ще взема мисис Частейн на работа. Имаме нужда от моделиер с нейния талант, но при създалите се обстоятелства, след като репутацията й е напълно съсипана, тя едва ли ще иска да остане в Хаубъткър. Да й предложа ли?

— Ще ти бъда безкрайно благодарен, Арман — рече Томас и се опита да се сети кой от града би стигнал дотам, че да съсипе жена като Джаклин Частейн. Щеше да попита Присила, когато се прибере. Тя беше член на всички женски организации, а там се нищеха какви ли не клюки. Ако някой знаеше, то това бе тя, а когато научеше името на извършителя…

Двамата си стиснаха ръцете и Арман задържа пръстите на Томас, когато той се опита да се отдръпне.

— Томас, приятелю, съветвам те да не ровиш повече.

Томас го погледна озадачено.

— Защо? Който и да го е направил, заслужава да бъде прогонен от града!

Арман пусна ръката му.

— Нали ще обядваме заедно? Ще се отбия у мисис Частейн на път към „Феърфакс“ и ще ти кажа какво е отговорила.

— А дотогава аз може и да съм научил името на виновника. Сега се прибирам у дома. Сигурен съм, че Присила има представа кой стои зад това деяние. Съпругата ми направи всичко по силите си, за да помогне на шапкарката. Купи поне десет шапки.

— Нима? — вдигна вежди Арман. — Колко… благородно. Чакам те в един във „Феърфакс“.

Томас пришпори коня си към Хюстън Авеню и бе на половината път, когато дръпна юздите толкова рязко, че едва не падна. Разтърси го ледена тръпка, сякаш бе паднал в студена вода. Мили боже! Присила! Присила бе написала писмата! Достатъчно бе да се запита кой иска да прогони Джаклин Частейн от града и отговорът изникна пред очите му. Щом си припомни странното поведение на Арман и предупреждението му да престане да рови, забележката на Джаклин: „Има… появи се нечие влияние, заради което никой няма да ми предложи работа“, веднага се досети, че отмъстителната му, злобна и ревнива съпруга е отговорна за стореното.

Присила! Безмозъчната жена, която се мислеше за нещо повече от една собственичка на магазин, възпитана и мила, която не би казала и дума пред съпруга й. Томас вече бе сигурен, че и Джаклин подозира Присила. Спомни си сумите за шапки, които тя бе похарчила, за да заблуди и него, и останалите, че не тя е писала писмата. Очевидно Джаклин бе видяла някое от тях и бе сравнила почерка на съпругата му с подписа й на сметките. Със сигурност Арман бе направил същото. Присила сигурно се е опитала да разкриви почерка си, но многото завъртулки, които използваше, я бяха издали.

Томас подкара коня с колене и си пое дълбоко въздух, за да успокои яда си. Трябваше много да внимава, когато се изправи пред Присила. Не биваше да забравя, че тя е майка на децата му и че все още скърби за мъртвия им син. Трябваше да мисли и за Върнън и Реджайна, да не им причинява допълнителна скръб, да не им позволява да видят, че родителите им са се хванали за гушите. И без това и двамата вече бяха наясно, че бракът им не е щастлив.

Не можеше обаче да позволи на Присила да продължи да съсипва по този злобен начин и други хора. Щеше да намери начин да не позволи подобно нещо да се случи отново.