Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (47)

46.

„30 юни 1848 г.

Това малко кръгче може и да не означава нищо. Може да е просто лично предпочитание, а не код, но подобно своеволие с писменото слово бе нетипично за Сара, която държеше на чистотата на езика, а също и за мистър Хендли. Не смея да попитам Сара в писмо, да не би някой пощенски служител да види, че е адресирано до град на Север, да го отвори и да издаде човека. Непрекъснато се оглеждам и ослушвам с надеждата мистър Хендли да се разкрие по някакъв начин, но досега «учителят от Хюстън Авеню» с нищо не е показал, че поддържа северната кауза. Ние — също и семейства Дюмонт и Уоруик — го наричаме по този начин, защото следобед, след като приключи с Томас, преподава и на техните деца.

Мистър Хендли пристигна преди два месеца. Взех го от спирката на дилижанса и го доведох тук за интервюто. Не беше какъвто двамата със Сайлъс очаквахме. Усетих колко изненадан остана Сайлъс, когато ги запознах. Обсъдихме въпроса по-късно насаме. И двамата си представяхме, че ще се запознаем с блед, късоглед, нервен господин, който подава отпуснатата си бяла ръка за поздрав, определено човек, който прекарва дните си на закрито, забол нос в някоя книга, когато разполага със свободно време. Мистър Хендли, макар и слаб човек, сравнително нисък, бързо ни доказа, че грешим. Интелигентността и жаждата за живот личаха в ясния поглед и увереното, стегнато ръкостискане. Дрехите му бяха безупречни, но личеше, че не се колебае да си свали сакото и да навие ръкави, ако се налага. Със Сайлъс, Джеремая и Мади — непогрешими съдници на човешкия характер, и най-вече Томас, го харесахме веднага, което ми донесе огромно облекчение. Синът ни дори започна да ревнува, че трябвало да дели учителя с приятелите си.

Настанихме мистър Хендли в апартамента над гаража за карети, той каза, че бил чудесен, и всичко тръгна безпроблемно. От девет сутринта до дванайсет преподава на Томас. Донесъл е книги, последните издания по писане, четене, смятане, но любимата част на Томас е, когато стигнат до «Илиада» на Омир. Ще бъде интересно да разберем тълкуванието на мистър Хендли. Дали ще подчертае, че войната е велика, или че разделя семейства и имущество, че е чиста проба загуба на време и човешки живот?

Опитах се да науча какво е мнението му за растящото напрежение между Севера и Юга, за да разбера дали сред нас не се е настанил аболиционист и ако е така, дали е активен член, или просто поддръжник на каузата, но нито една дума не ме насочи накъде клонят убежденията му. Отнася се към Джеремая и Мади с уважение, което е повече от най-обикновена любезност към слуга, но може би защото има чувството, че положението му е същото като тяхното. Веднъж смени Джеремая, който беше болен, и един гост реши, че е прислужник. Гостът се отнесе към него с презрението на надут пуяк и на излизане, когато мистър Хендли му подаде бастуна и шапката, той му се сопна.

— Това моята шапка ли е?

— Не знам, сър, но дойдохте с нея — отвърна му, без да трепне.

Мексиканско-американската война приключи през февруари и Мексико отстъпи приблизително седем територии на Съединените щати, които след време ще бъдат присъединени към Щатите. Тази придобивка предизвика нова конфронтация между членовете на Конгреса — едните, настроени против робството, и другите за робството. Ако териториите влезеха като свободни щати, балансът на силите щеше да бъде нарушен и Северът щеше да има повече гласове в сравнение с Юга по въпросите за робството — можеха дори да го забранят.

Попитах направо мистър Хендли какво мисли за изхода от този дебат, с надеждата той да ми се довери.

— Компромис — рече той, — в който нито една от страните не получава онова, което иска.

Този неутрален отговор не задоволи любопитството ми, то продължаваше да ме измъчва, затова реших да го проверя, като разкрия собствените си симпатии. Искаше ми се да знае, че не е сам.

Семейства Уоруик и Дюмонт са чести гости в дома ни и Ги Хендли се превърна в желан гост на сбирките ни. Той има невероятен ум, притежава чар и Джереми и Камилия, Анри и Бес са очаровани от преподавателските му умения. Научил е момчетата да рецитират части от пиеси на Шекспир и през август ще поставят на сцена «Макбет», в която ще участват синовете ни и Нанет Дюмонт.

Моите симпатии не са тайна за близките ни приятели. Те са ни като семейство. От нас единствено Сайлъс вярва, че робството е жизненоважно за южняшката икономика. Подбрах момента добре. Вечеряхме, когато подхвърлих небрежно:

— Разбрах, че следващия месец в Ню Йорк ще има конвенция за правата на жените.

— Наистина ли? — ахна Камилия и ококори сините си очи. — Това пък защо?

— За да се даде право на жените да гласуват, да имат достъп до същото обучение като мъжете, да контролират телата и собствеността си и да им се плаща еднакво — изцитирах аз.

— Четох по този въпрос — намеси се Джереми. — Пожелавам им успех.

— Според мен е напълно справедливо — обади се Анри.

Сайлъс наведе глава и ме погледна, а по устните му затрепка усмивка.

— А пък аз си мислех, че нашите дами вече имат тези права, освен гласуването. Господа, представяте ли си какво би станало, ако откажем на съпругите си нещо, което искат?

Всички избухнаха в смях, а аз продължих:

— Това показва единствено, че ние, дамите на тази маса, не се борим за онова, което е по право наше, защото истината е, че в тази страна жените имат същите права като негрите работници на полето, които се надяват някой ден да бъдат освободени.

Мистър Хендли ме зяпна, докато останалите похапнаха десерт, без да се притесняват от казаното, сякаш комар бе кацнал на купичките им с крем. Нямах представа какви мисли му се въртят в главата. Да не би да остана шокиран, че съпругата на робовладелец изказва подобно мнение, или бе радостен, че е открил съмишленик във вражеския лагер? Каквото и да мислеше, аз се бях разкрила. Сега просто трябваше да чакам, за да видя какво ще се случи.“