Лийла Мийчам
Розите на Съмърсет (49)

48.

— Спомних си думите на Томас Джеферсън от 1782 година, казани в „Бележки за Вирджиния“, когато прочетох тези възмутителни писания — обясняваше Джесика на Типи за Компромисното споразумение от 1850 година, когато приятелката и прочете препечатката му в „Демократик Телеграф“ и „Реджистър ъв Хюстън“.

Типи посегна към сандвич от чинията, която Джесика й подаде.

— Кои думи?

— Джеферсън казва: „Треперя за страната си, като знам, че Господ е справедлив“.

— Амин — отвърна Типи. — До няколко години Югът ще усети камшика на тази справедливост, задето е поробил чернокожите. Компромисът просто отлага обявяването на война между Севера и Юга. Неизбежно е. Северът никога няма да приеме закона за избягалите роби, а Югът няма да толерира някой да не го спазва.

— Господ да ни е на помощ — промълви Джесика, притисната от ужасния страх, свил стомаха й, когато си помисли как този конфликт ще се отрази на сина й, единственото й дете. Томас беше на тринайсет. След няколко години щеше да е на възраст да постъпи в армията.

— Извинявай, че се разприказвах, Джесика — рече Типи и по лицето й се изписа тревога. — Все забравям какво би означавала войната за вас двамата със Сайлъс.

— Независимо дали е изречена или не, истината си остава истина и ми се налага да живея с нея — отбеляза Джесика и си наля нова чаша „Асам Голд“ от масичката за чай в стил риджънси. И чаят, също като масата и повечето мебели, избрани за елегантните стаи в дома на семейство Толивър, беше внесен от Англия.

— Трябва да имаме в дома си вещи, които показват откъде са корените ни — бе настоял Сайлъс, докато обсъждаха обзавеждането с Хенри Хауърд, известния архитект, който Карсън беше изпратил от Луизиана, за да проектира къщата на семейство Толивър. Сайлъс не помоли Типи да участва в избора, но изглежда, тя беше одобрила предложеното от архитекта, особено за стаята, в която двете с Джесика пиеха чай всеки следобед.

— Може пък да стане чудо и страховете ми да се окажат напразни — продължи Джесика. — Сайлъс все разправя, че нямало да има война. Настоява, че индустрията ни била твърде важна за Севера. Фабриките им зависели прекалено много от южняшкия памук за платове за износ.

— Какво пише Сара?

Джесика отпи глътка чай и затопли студените си устни.

— Че движението на аболиционистите не може да бъде спряно. Според нея войната наближава. Племенникът й Пол щял да участва. Завършил е Уест Пойнт и е произведен в чин втори лейтенант.

Типи разбърка захарта в чая.

— Лоримър Дейвис и хората му идваха в къщата ми, за да търсят избягалия му роб — подхвърли тя. — Беше сигурен, че ще открие горкия човечец у нас.

Джесика остави чашата си. Беше ужасена.

— Как смее! Обиди ли те?

— Обърна наопаки къщата ми. Анри беше в „Съмърсет“ с мъжа ти и мистър Джереми, иначе нямаше да позволи подобно нещо да се случи.

— Веднага ще кажа на Сайлъс…

— Джесика, моля те, недей — вдигна умолително ръка Типи. — Остави. Не съм казала дори на Анри. Оправих бъркотията и всичко вече е наред.

— Защо не бях мъж, тогава… — избухна побеснялата Джесика.

Стъпки — ботуши по лакирания паркет от орехово дърво в антрето — ги известиха за пристигането на Сайлъс и Типи на мига смени темата.

— Хенри Хауърд се е справил чудесно с къщата — одобри тя. — Когато ходих с Анри в Ню Орлиънс, за да му помогна да изпразни магазина на баща си — да почива в мир, — видях какво е направил с къщите на баронеса Понталба във Френския квартал. Поставил е парапети от ковано желязо на верандите, а в средата са изписани инициалите на баронесата.

Джесика прехапа устни. Много се натъжаваше, че на Типи й е неудобно да говори свободно в дома на най-добрата си приятелка пред съпруга й. Типи така и не спечели сърцето на Сайлъс, въпреки че той се отнасяше любезно с нея и я търпеше да влиза и излиза от къщата, когато пожелае. Никога не каза и дума, но сдържаността му издаваше, че не е приел мястото, което съпругата му й е отредила в дома им.

Както винаги, Джесика уважи дипломатичността на Типи.

— Много интересно — отвърна тя, когато съпругът й влезе при тях.

— Кое е интересно? — попита той.

Джесика се обърна, за да го поздрави, и усети прилив на чувствено удоволствие, което продължаваше да я изненадва след петнайсетгодишен брак и при наличието на различията, които така и не бяха преодолели. На четиресет и четири, Сайлъс беше станал по-красив и по-мъжествен от когато и да било. Дрехите му на господар на дома отиваха много на забележителния му външен вид и висока, властна фигура. С Джереми и Анри бяха прекарали следобеда с останалите членове на градския съвет на среща, в която да се запознаят със собственика на банка, предложила да финансира построяването на търговски сгради в Хаубъткър. Откакто градът им стана един от най-големите и проспериращи в щата, се провеждаха много такива събрания. По настояване на Сайлъс през 1839 година първата комисия по градско планиране бе успяла да прокара предложение обществените и търговските сгради да бъдат построени в неокласически стил, традиционен за Юга.

— Джесика ще обясни — каза Типи, изправи се, както винаги в присъствието на Сайлъс, с което показа, че си тръгва.

— Типи ми донесе ново изобретение, наречено безопасна игла — похвали се Джесика и отвори кутийка на помощната масичка, за да покаже на Сайлъс какво има вътре. — Анри е поръчал цяла пратка и Типи, разбира се, ми подари няколко. — Тя показа закопчаващо устройство от тел, извито като кръг в единия край, за да образува нещо като пружина, а в другия с метално капаче, което бе закопчалка и защита от острието.

— Много умно — рече Сайлъс, когато Джесика показа как се използва. — Трябва ли да си тръгваш толкова скоро, Типи?

— За съжаление трябва, мистър Толивър — рече Типи. Това бе вечният любезен разговор между двамата. Рядко се случваше да разменят повече от няколко думи.

Джесика я изпрати до вратата и се върна в стаята, където Сайлъс беше взел вестника, оставен отворен на страницата, която двете с Типи четяха.

— Не е нужно да обясняваш — започна той. — Това ми показва темата на разговора ви.

— Да ти налея ли чаша чай? — попита Джесика, без да обръща внимание на думите му, и разпери полата на копринената рокля, за да седне отново. Колосаните фусти от миналите години бяха сменени с лек кринолин и Джесика се справяше по-лесно.

Сайлъс стисна ръката й и я накара да се изправи.

— Можеш да ме отведеш на горния етаж — подхвърли той, без да крие намеренията си.

— Какво? Още е следобед.

— Томас ще се върне късно вечерта. Двамата с Джереми младши и Арман отидоха в „Съмърсет“, за да помогнат на Джаспър и хората му да съберат прасетата. Джаспър ще внимава да не си навлекат някоя беда. Освен това — Сайлъс я привлече по-близо, — прочетох изражението в очите ти още с влизането.

— Какво изражение? — попита невинно Джесика, останала почти без дъх, докато сърцето й препускаше. — Нямам никаква представа какви ги говориш.

— Имаш, и още как, но ще се радвам да ти покажа — заяви той, като се включи в сексуалната игра, започната много отдавна в хотел „Уинторп“.

Преди да я поведе към стълбището, погледът на Джесика попадна върху заглавието „Компромис“ във вестника. Компромисите бяха опазили брака им. Двамата потискаха убежденията си и това им даваше възможност да се любят следобед, а Сайлъс все още успяваше да я отвежда до върховете на високи планини, извисили се над облаците. Двамата обаче бяха разделени от цяла една страна. Дали войната, когато дойдеше, щеше да застане между тях?