Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (99)

2.

В историята имаше твърде много несъответствия и предложеното от пиарите на Студията обяснение беше твърде убедително, твърде подредено; по мрежата веднага плъзнаха алтернативни версии. Студията не направи повече официални изявления и това само наля масло в огъня — щом мълчат, утвърждаваха теориите, значи има нещо, за което не искат да говорят. По-голямата част от публиката беше съгласна, че това „нещо“ вероятно е свързано и с истинските мащаби на ХРВП епидемията. Само за броени дни стотици сайтове се изпълниха с предположения; първите намеци за достоверни новини дойдоха, както и можеше да се очаква, от „Най-новото от приключенията“, които показаха доклад на Студията за вътрешно ползване, според който са регистрирани случи на ХРВП в столицата Анхана. В края на краищата Студията беше принудена да потвърди истинността на отчета.

Анханците, от друга страна, изглежда, вярваха, че избухналото из столицата безсмислено насилие е част от терористична атака на каинистите в отговор на неотдавнашните масови арести и задържания. Патриархът Тоа Сител беше обявил военно положение в града и армията сега прибираше в затворите останалите на свобода каинисти и техните симпатизанти и помощници — и явно всички останали, срещу които бяха постъпили доноси — в хода на подготовката за варварско аутодафе, планирано за наближаващия Фестивал на Възнесението. Не беше трудно да се събере достатъчно количество жертви; ситуацията не беше особено различна от терора в последните дни на Ма’елкот. Както много от коментаторите злорадо отбелязваха, анханците бяха тръгнали „на лов за вещици“.

Много по-обезпокоителни бяха докладите, които идваха от Актьорите в столицата, заедно с някои зрелищни записи. В нечовешкото гето, Града на пришълците, се разрази истинска война между градската стража и части от имперската армия, от една страна, срещу масова полувоенна организация на нехора, най-вероятно от членове на бившата банда от Лабиринта, известна като Лицата. Когато обикновените анханци разбраха, че не могат да се справят с мощната магия на нехората, те повикаха на помощ Сивите котки и голяма част от Магьосническия корпус.

Битката на улиците на гетото продължи повече от денонощие и накрая една шеста от града лежеше в димящи руини, но имперските сили удържаха победа. Прочистващите операции бяха управлявани от Сивите котки, а коментаторите в мрежата няколко дни поклащаха глави, порицавайки жестокостта и спорейки кого трябва да обвиняват за касапницата — „полуцивилизованите лумпени и диваци“ или „малката фракция от безотговорни ловци на вещици, управляваща политическия курс“.

Общественият интерес към делата на Студията достигна върховата си точка за последните седем години; от времето на „Заради любовта на Палас Рил“ ситуацията в Отвъдие не беше пленявала въображението на публиката до такава степен. Печалбата на Студията нарастваше с такива темпове, че представители на президента Търнър обявиха публично, че той има намерение да преразгледа в съда условията на договора си, за да бъде удвоена сегашната му заплата.

И сред целия този фурор Джед Клиърлейк — което беше почти неизбежно — успя да направи журналистическия удар на годината: интервю на живо със самия бивш император на Анхана.

— Ясно е — рече Тан’елкот мрачно, обръщайки се непринудено така, че светлината да очертае величествения му профил, — че Студията не казва цялата истина. Помислете си: преди по-малко от седем години Каин разруши моето управление — започвайки кървава война за трона, — за да спаси живота на Палас Рил. Не вярвам, че би тръгнал срещу нея независимо от причините. Няма да оспорвам факта, че тя беше безумна и опасна за всяка жива душа в моя свят; както може би си спомняте, аз се сражавах с нея лице в лице — и мисъл срещу мисъл. Смятам, че я познавам по-добре дори отколкото я познава нейният съпруг. Но моите думи не успяваха да го разколебаят дори най-малко, когато станеше въпрос за нея. Веднъж ми каза, че за да я спаси, би изпепелил целия свят. Вярвам, че това е самата истина. Той е толкова своенравен, толкова егоистичен, толкова равнодушен към нуждите на обществото и цивилизацията. И що за глупост, че ще иска да го погребат в Анхана? Това е нелепо! Анхана не беше негов дом, тя му беше месторабота. Обича я не повече, отколкото чиновникът обича терминала си.

В този момент Клиърлейк любезно насочи вниманието на публиката към един факт, който тя може и да не беше забелязала: че Тан’елкот продължава за говори за управителя Майкълсън в сегашно време.

— Разбира се — отговори Тан’елкот с обичайната си хладна учтивост. — Аз не вярвам, че Каин е мъртъв.

Клиърлейк заломоти като дефектен терминал; Тан’елкот само се усмихваше пред камерите. Когато Клиърлейк най-накрая успя да формулира въпроса си, бившият император отговори без никакво колебание.

— Разбира се, че президентът Търнър излъга. Ръководството на Студията винаги лъже — за това им плащат. Въпросът е: в какво точно излъга? Ако Каин е мъртъв — къде е тялото му? „Изгубено в скалите под Седлото на Хрил“? — презрително цитира той. — Как ли пък не! Дали е било Седлото на Хрил, или водопадът Райхенбах^[1]?

Той се обърна към целия свят, гледащ го през камерите.

— Докато не видя със собствените си очи — докато не пипна студеното му, небиещо сърце със собствената си ръка, — никога няма да повярвам, че Каин е мъртъв.

Той разпери ръце пред себе си — не умолително, а сякаш правейки някакъв магически пас.

— Покажете ми тялото, президент Търнър. Покажете тялото на всички нас. Или ни покажете тялото, или признайте истината: някъде, по някакъв начин Каин продължава да живее.

Шоумен Клиърлейк не беше чужд на полемиките; някои казваха, че е започнал възхода си „в окото на бурята“. Но има разлика между това да яхнеш урагана и да дърпаш дракона за опашката. Много мъдро той предпочете да приключи интервюто със съвсем неутрален въпрос:

— А какво ще стане сега с вас, Професионалист? Ще се върнете ли в собственото си лично студио?

— Не мисля. Моят народ — моят свят — все още са заплашени от болестта, донесена от тази безумна жена. Елиминирането на Палас Рил няма да спаси моя свят. Студията и компанията „Отвъдие“ започнаха масирана спасителна операция, която поставя под заплаха живота на хиляди и която ще струва милиарди марки, и вероятно ще се провалят, а продължават да пренебрегват единственото решение, което е очевидно, ефективно и евтино.

— Те могат да ме върнат там.

— Да ме върнат в моя свят. Да ме върнат при моя народ, който крещи името ми в агонията си. Аз мога да направя наистина онова, което Палас Рил се преструваше, че ще извърши: да залича ХРВП от лицето на Отвъдие — и това няма да струва на Студията дори пукната пара.

Той отново се обърна към камерите и заговори на целия свят. По странен каприз на осветлението очите му изглеждаха така, сякаш са се запалили отвътре, сякаш неочаквано се е пропукала някаква земна кора и е разкрила лавата отдолу.

— Ето какъв е вашият избор: да похарчите милиарди и да се провалите или да спасите света безплатно. Ако Каин наистина е мъртъв, как можете така да се гаврите с паметта му? Да позволите саможертвата му да е напразна? Не правете това. Знаете какво трябва да се направи.

— Върнете ме вкъщи.