Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (206)

2.

Първите сблъсъци между гражданите на Анхана и настъпващите колони на 82-ри подсилен стрелкови батальон на Социалната полиция бяха изключително кръвопролитни. Толкова много гласове крещяха по улиците, че дори командите на чист западен диалект и ругатните на нередовните части оставаха нечути, и ротите на 82-ри бяха принудени да преминат към невербални методи за разчистване на пътя си.

На Земята се разбира веднага за пуснатите над главите автоматични откоси, но анханските жители, които не бяха свикнали с химически задвижваните метателни оръжия, не можеха да разтълкуват силния, но очевидно безвреден шум и проблясъците, излизащи от тези странни уреди с вид на счупени арбалети. Сваляйки прицела си с няколко градуса по-надолу, Социалната полиция се зае да ги образова.

Но всеки урок достигаше само до онези, които се намираха достатъчно близо, за да видят бликащата кръв от разпилените крайници и разкъсани тела и да доловят вонята от изпразнени черва; затова уроците периодично се повтаряха с напредването на Социалната полиция. По улиците и канавките се стичаха реки от кръв и масло, без да смесват червено и черно, очертавайки фрактални геометрични вихри.

Онзи, който предложи да използват противопехотни гранати, беше един от нередовните части. Това се оказа по-ефективно: взривната вълна така напомняше за огнените топки на магьосниците, че караше отнасящите се с подозрение към магията граждани да търсят укритие; самият взрив беше толкова силен и толкова заслепяващ, че събуждаше инстинктивната паническа реакция на животинската природа на хората — бягай и се скрий.

След това 82-ри батальон започна да се придвижва по-бързо.

Ротите се събраха, водени от един или повече нередовни войници, всеки от които носеше разнообразни търсещи устройства: кристални топки и търсещи пръчки, рунически жезли и сребърни ками, махала от кристал, мед, злато и желязо.

Някои от тези предмети бяха толкова чувствителни, че можеха да проследят пътя на Косал до планината; други можеха да определят местонахождението на всяка ръка, която се бе докосвала до дръжката му. Бяха ги настройвали и пренастройвали по няколко пъти, за да изключат влиянието на повредената баржа, която известно време беше служила като дом на острието, на камъните по дъното на реката, върху които мечът бе лежал, на обезглавеното тяло на мъжа, който някога го беше носил, а сега лежеше в гробището за бедняци югозападно от Катедралата на Възнесението.

И сега всички тези предмети сочеха към Съдебната палата.