Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (11)

11.

Седях на задните редове на аудиторията и заедно с останалите студенти наблюдавах Хари върху три от четирите големи екрана пред инструкторския пулт. Екраните го показваха отзад, отпред и отгоре; четвъртият показваше неговата гледна точка.

Той вървеше по Крайбрежната уверено; както и останалите студенти, беше идвал два пъти тук миналата седмица, за да свикне с костюма с обратна връзка и със симулацията на Потока. На екрана той изглеждаше като същия стандартен манекен, който се беше сражавал с мен на Ливадата, облечен с широка невзрачна туника и панталон.

Крайбрежната беше още една стандартна симулация, основана на Теранските докове на западния бряг на Анханската империя. На мястото на широките някога проходи между масивните каменни складове сега имаше тесен лабиринт от дребни лавки, кръчми и публични домове. На улиците се тълпяха хора от най-различен сой, смесени с нечовешките раси на Отвъдие, но те бяха тук само за атмосфера. Хари можеше да взаимодейства само с асистентите на Хамет, петима пенсионирани Актьори, които, също облечени с костюми с обратна връзка, се намираха в други кабинки на ВП залата. Те щяха да изиграят останалите роли в този сблъсък.

Първото приключение на Крайбрежната е много просто. Докато преминава край мрачна пресечка, студентът чува женски писък. Когато надниква там — а не може да отмине, ако иска да си вземе изпита по ВП, — той вижда мъж, биещ жена със солидна тояга. Студентът разполага с три заклинания: Малък щит, доста мощна Телекинеза и разбира се, Потока, който всеки заклинател може да използва.

Повечето студенти — като мен например — добросъвестно предупреждават мъжа да се омита, а когато той откаже, се опитват да го принудят да направи това чрез магия, като или прикриват с Щита жената, или атакуват мъжа с Телекинеза или посредством удар с Потока.

Ето в този момент студентите го закъсват, защото мъжът не е само един, а са четирима: един зад гърба му и още двама, легнали върху ниските покриви от двете страни на пресечката. И веднага щом студентът влезе в подобното на транс състояние на ментално зрение, тримата се нахвърлят върху него.

Не, не ме разбирайте погрешно: можете да се биете с тях. Улицата и пресечката са проектирани така, че много неща могат да се използват като оръжие от един находчив студент, като например счупени стомни, разбити дъски, разхвърляни камъни с големината на юмрук, които могат да се мятат с помощта на Телекинезата. Могат да се намерят и укрития, където човек да се защити с помощта на Щита.

Но в края на краищата те спипват. Дори и ако се справиш с четиримата — което, доколкото ми е известно, не е правил никой друг освен мен, — жената се оказва тяхна съучастница и ти забива ножа в гърба при първия удобен случай. Ето как изгубих аз.

Смисълът на целия този сценарий, доколкото мога да преценя, е да се унижи студентът и да се впечатлят всички студенти по Бойна магия и да им се покаже колко са уязвими, когато са в състояние на ментално зрение. Не можеш да спечелиш битката; това, което прави Хамет накрая, е да разяснява как сме могли да направим загубата по-забавна за публиката.

Хамет за пръв път се усъмни, че това изпитание няма да се развие по неговия план, когато Хари надникна зад ъгъла и видя как мъжът бие жената с тоягата. Лицето на манекена, разбира се, остана безизразно, но от високоговорителите се чу характерното за Хари гневно сумтене.

— О, това е доста оригинално — изръмжа той. — Стига, бе!

Тръсна глава и леко поразтъпка крака; стори ми се, че търси стабилна позиция, за да влезе в ментално зрение, и сърцето ми се сви. Но той имаше нещо друго наум; намери опипом с крак един от онези скрити камъни, наведе се и го вдигна.

В този момент обикновено студентите пристъпват напред и изтърсват някой глупав вариант на изпитаното „Спи, маниако! Остави жената!“. А Хари само стоеше и гледаше как мъжът я бие, подхвърляйки небрежно камъка от ръка в ръка.

Хамет включи микрофона си.

— Майкълсън, какво правиш?

— Намесвам се — промърмори мрачно Хари. — Нали това се очаква от мен?

— Размърдай се тогава!

— Да, добре.

Той пристъпи напред, хвърли камъка нагоре и извика:

— Ей, задник!

Мъжът с тоягата се обърна точно навреме, за да види как половинкилограмовият камък влиза в устата му. Просна се на земята като ударен с бухалка.

Всички студенти по Бойна магия ахнаха като оскърбена жена от кастата на Незаетите.

— Добре, намесих се — съобщи Хари отегчено. — А сега какво?

Ахканията бяха заменени от кикотения.

Хамет изръмжа нещо нечленоразделно и двамата, които дебнеха върху покривите, скочиха право върху Хари. Но по някакъв начин той беше очаквал това; пристъпи към единия от падащите, хвана го за краката и дръпна. Клетникът се завъртя в движение и се приземи върху врата си.

Другият направи кълбо при падането си и скочи на крака с нож в ръката, но Хари беше продължил да се движи нататък по пресечката, където имаше купчина дъски. Озовалият се на краката си тип с ножа беше способен само да изгледа стремително приближаващата се към главата му дъска. Успя да се прикрие с ръка, но ударът го събори на колене и Хари го изрита в лицето.

Когато четвъртият асистент се приближи с меч в ръката, останалите трима вече бяха проснати на земята. Хари го посрещна с дъската, вдигната като меч, и нападателят се поколеба. През камерата, показваща събитията от гледната точка на Хари, ясно се видя как погледът на мъжа се отмества леко встрани от рамото на противника му; на другия екран видях как жената се носи към гърба на Хари.

По някакъв начин той отново се оказа готов за това; със свръхестествена, почти съвършена точност той се плъзна встрани и стовари дъската върху гърдите на жената. Тя застина и в този момент той пусна дъската, измъкна ножа от отпуснатите й пръсти, дръпна я пред себе си като щит и допря ножа до гърлото й.

— Хвърли меча или край с нея! — изсъска той и не знам дали асистентът му повярва, или не, но аз му повярвах.

За момент в смаяната аудитория настана тишина, а после се разнесоха колебливи ръкопляскания, които прераснаха в безполезни крясъци на предупреждение, щом типът, нокаутиран от Хари с дъската, се изправи зад гърба му и го цапардоса по тила.

Дори тогава Хари не падна веднага. Полузашеметен, той все пак успя да пререже гърлото на жената, да хвърли тялото и встрани и да се обърне към нападателя си, но тогава се изправиха типът, когото той беше изритал в лицето, и онзи със строшения врат и всички се нахвърлиха върху Хари с тояги и ножове. Той се биеше с отчаяна ярост, но не можеше да се справи с всички накуп.

Направиха го на кайма.

Костюмите с обратна връзка във ВП залата са програмирани със защитни настройки; на човек не може да му се случи нищо по-лошо от няколко синини и цицини. От друга страна, програмата на симулацията би трябвало да бъде изключена, когато носителят на костюма получи смъртоносен или зашеметяващ удар.

Явно Хамет беше променил настройките от инструкторския си пулт, позволявайки на асистентите си да се изправят, след като би трябвало да са елиминирани — дори жената с прерязаното гърло.

Отне им много повече време, отколкото би трябвало, за да изкарат Хари от строя; биха го от единия край на пресечката до другия и в обратна посока. Налагаха го, доколкото им позволи костюма с обратна връзка, а той не издаде нито звук. Едва когато манекенът му падна окървавен върху камъните, Хамет сложи край на симулацията.

Той се изправи и включи закрепения за врата си микрофон.

— Майкълсън? Ще ми обясниш ли какво беше всичко това?

Гласът на Хари се разнесе приглушено, може би защото манекенът му би трябвало да е в безсъзнание, но това, което каза, като че ли беше „лъжлив копелдак“.

В аудиторията се разнесоха тихи одобрителни възгласи.

Хамет пребледня, сякаш е получил кръвна обида, и рече с леден тон:

— Майкълсън, ти на клоун ли се правиш? Защо не използва никаква магия?

Отговорът на Хари беше откровено подигравателен.

— А защо да използвам?

— Защото това трябва да правиш, тъпо лайно! Предполага се, че си магьосник, нали така?

— Това, което съм — отвърна Хари, — е Актьор. Това, което трябва да правя, е да си рискувам живота по интересен начин, нали така?

— Не ми се присмивай, Работническа торба с лайна! Как възнамеряваш да завършиш Колежа по Бойна магия, ако не можеш да направиш едно шибано заклинание?

Тихичко се надигнах от мястото си на задните редове в аудиторията; имах усещането, че конфликтът щеше да ескалира по неприятен начин, а вече бях видял всичко, което исках да видя.

Планът ми започваше да се осъществява.