Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (241)

3.

Новата му история започнала няколко дни след края на света: след като събрали стотиците, хиляди трупове, след като били изкопани гробовете и запалени кладите. Започнала на носа на Стария град: купчина от камъни, която някога бе представлявала Шестата кула, издигаща се над вдадения в реката пясъчен бряг. Каин стоял на пясъка, вдигнал дъщеря си на ръце, а горе, от купчината камъни, го наблюдавала почетната стража, съставена изцяло от оцелели дворцови рицари.

Но аз няма да ви описвам историята, която ми разказа той; онази, която ме интересува повече, е моята собствена. Неговият дар за мен, уредът, който нарича Огледалото на Каин, по-късно ми позволи сам да наблюдавам събитията, които ми описа той. Макар че ги видях през неговите очи, за мен е важно как аз ще разкажа историята.

Тя започва така:

Едната му ръка бе обгърнала Фейт през раменете. Тя го беше прегърнала през врата и беше опряла чело в ямката над ключицата. Момичето беше увито в бял шал с пискюли, знак на траур по обичаите на Анхана; Каин носеше нова туника и панталон от кожа, привързан с тънко въже, и ниски меки ботуши.

Той вдигна Косал така, че острието му да отрази лъчите на изгряващото слънце, докато се прощаваше със съпругата си.

Няма да ви преразказвам какви думи си размениха тримата. Уредът — който лежи на бюрото ми, докато пиша това — не ми показва всичко, но това, което виждам, е повече, отколкото мога да понеса. Ще кажа само, че сбогуването им бе кратко и интимно. Подробностите ще разкаже Каин, ако реши да го направи; всеки, който проявява интерес към тях, трябва да попита лично него.

Ще ви кажа само това: Палас Рил избра да продължи.

Тя не можеше да бъде едновременно богиня и жена; въпреки че можеше отново да си направи смъртно тяло, никога нямаше да бъде отново само жена. Бил ли си някога бог, никога повече няма да бъдеш изцяло човек, но тя все още можеше да остане изцяло богиня.

И не знаеше друг начин да предпази семейството си.

Когато се простиха, Каин заби Косал в камъка, който лежеше в краката му, и продължи да го забива, докато навън не остана да стърчи само дръжката.

— Фейт, скъпа, слез долу за малко — каза той, оставяйки момичето на земята. Тя послушно стъпи на пясъка и се отдръпна на една крачка от него. — Да започваме — промърмори той.

И силата, към която се бе обърнал, му отвърна с огън.

Той протегна ръцете си и от дланите му изригнаха пламъци, ярки като слънце; на всички им се наложи да закрият лицата си с ръце и дори Каин бе принуден да затвори очи. Когато пламъците угаснаха, големият камък се беше стопил в локва от лава и Косал вече не съществуваше.

Палас Рил се беше сляла завинаги с реката.

Това бе нейният хепиенд.

Единствената музика, която съпроводи преминаването й, бе плясъкът на вълните на Великия Чамбайген, шумоленето на две търсещи храна катерици и писъкът на самотен орел, който се носеше високо в небето.

Миг по-късно Каин погледна към Фейт.

— Готова ли си?

Тя кимна сериозно.

Той протегна ръце, за да я вдигне отново, но вместо това момичето го хвана за едната.

— Достатъчно голяма съм, за да вървя сама — рече тя.

— Да — съгласи се той бавно и с известна неохота. — Да, май вече си. Докато двамата си помагаха един на друг да се изкатерят по руините на кулата, в ума на Каин прозвуча сух глас.

Колко трогателно.

— Прояви малко уважение — промърмори той.

Каква ирония: човекът, който е най-малко склонен да прояви уважение, пръв моли за него.

— Затваряй си устата, по дяволите.

Фейт го погледна ококорено и примигна.

— Пак ли говориш с бог?

— Да — отвърна Каин.

Тя кимна с тържествено разбиране.

— Понякога бог може да е много злобно копеле.

— Съвсем правилно си го разбрала.