Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (128)

10.

Съдейки по това как пазачите на донжона засилиха светлината на лампите, Делиан усети, че ще се случи нещо важно.

Той подпъхна ръце под главата си и продължи да наблюдава как малката групичка обикаляше от лампа на лампа по малките мостчета над Ямата. Първият държеше прът с малък Y-образен накрайник; той улавяше веригата с накрайника и избутваше лампата към друг пазач, който я сграбчваше за месинговите дръжки, заварени за металния пръстен около резервоара й. Трети пазач използваше капак за загасяне на пламъка с размерите на войнишки шлем, след което мушкаше ножа си в сивото буксирно въже, което служеше за фитил, и го издърпваше нагоре, за да гори по-силно и да осветява по-добре.

Треската му отново се беше засилила и той се люлееше във вълните й, унасяше се и отново се свестяваше, отново задрямваше, блуждаейки сред видения на пустини и пещи, летни следобеди и лениви огнени езици. Представяше си как всеки път, когато прочистваха поредната лампа, пазачите на донжона усилваха горещината в главата му.

Известно време лежеше по гръб, загледан в лампите, размишлявайки за огъня: светлина и топлина, сигурност и унищожение. Винаги бе притежавал дарбата на огъня; тя стоеше в основата на магическите му умения. Можеше да прави с него неща, които обикновените смъртни не можеха дори да си представят. Струваше му се, че може би пламъкът бе идеалната метафора на целия му живот — също като огъня и той бе верен слуга, но изплъзвайки се от властта на стопанина си, превръщаше света в пепел…

Така и не разбра както е важното нещо; когато балконът и мостчетата се напълниха с въоръжени с арбалети пазачи и сержантът изрева на затворниците да се изправят, за да посрещнат Негова Светлост Тоа В’Лич, Херцог на обществения ред — и пазачите застреляха един затворник, който като че ли се канеше да обиди Негова Светлост, като продължи да седи на земята, — Делиан вече спеше дълбоко на пода; лежаща му фигура беше скрита от групата каинисти, които т’Пас бе събрала около него.

Делиан така и не видя Херцога; той сънуваше огън.