Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (62)

6.

Докато Негово Сиятелство Тоа Сител, Патриархът на Анханската империя, наблюдаваше изображението на Посланик Рейт в огледалото, той се чудеше дали младежът осъзнава колко много беше научила империята за тайните на Манастирите.

Само за месец артанските огледала бяха предизвикали революция в системата са предаване на съобщения в Империята. Сега във всеки голям град имаше поне по едно или две артански огледала, бяха се появили и в по-малките селища, както и във всеки военен аванпост. А само преди три дни млад магьосник на служба в Божиите очи беше докладвал, че е намерил начин да подслушва разговорите, провеждани чрез огледалата, без разговарящите да забелязват.

Тоа Сител избърса със свободната си ръка потта, избила над горната му устна; през последните ден-два времето беше променливо и на Патриарха му се струваше, че развива треска. Неприятното усещане му пречеше да се съсредоточи напълно върху думите на младия Посланик:

— … както знаете — казваше Посланикът, — Съветът на братята напълно подкрепя както Империята, така и елкотанската църква. Не очакваме никакви ответни благодарности за жеста, който възнамеряваме да направим.

Тоа Сител хвърли поглед към Окото говорител, чиято ръка стискаше. Окото кимна, показвайки, че според него Посланикът казва истината. Още едно нововъведение от проучванията на Божиите очи: Окото би усетило всяка лъжа.

— Всичко това е много затрогващо — отговори Патриархът с обичайната за себе си суха ирония, — но ми казаха, че става въпрос за нещо спешно?

— Това, което е спешно, Ваше Светейшество, е нуждата да ви уверим, че нашият дар ще бъде използван по предназначение.

— И какво е това предназначение?

— Подаръкът ни е за празника на Възнесението, Ваше Светейшество. Много, много специален дар, в слава на Империята и на църквата.

Окото говорител отново кимна.

— Да, да — рече раздразнено Тоа Сител. — Продължавай, за какво става въпрос?

— Ако беше във вашата власт — попита Рейт със загадъчна усмивка, сякаш вече знаеше отговора, — какво бихте направили с Каин?

Тоа Сител скочи на крака с пламнал поглед.

— Каин…

— Каин така и не беше осъден официално за убийството на Посланик Крийл. За Манастирите той все още си е свободен човек и не е обвинен в никакво престъпление — рече Рейт. — Но доколкото разбирам, ситуацията в Империята е напълно различна.

Тоа Сител едва чуваше думите му; усети, че се е изправил на крака и трепери. Пръстите стиснаха ръката на говорителя така, че клетият човек пребледня.

— Можеш да ми предадеш Каин?

Пред очите му лумтяха пламъците на фестивалното аутодафе; в ноздрите си надушваше миризмата на горящата плът на Каин; в ушите му звучаха одобрителните възгласи на Любимите деца по целия свят; около сърцето му се беше увила стара студена змия, която му нашепваше нещо за сладко отмъщение.

Рейт се усмихна.

— И ако мога?

— Кълна се… Ние се кълнем, аз и самият бог — процеди с усилие Тоа Сител, останал без дъх, — че няма да бъдете разочаровани.