Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (235)

5.

Гледам ги как се отдалечават; Рейт бута количката по Пътя на измамниците, спира за миг, преди да се скрие зад ъгъла на храма на Шентрал Вестителя, поглежда ме за последен път в очите и ми кимва за сбогом.

Двамата с дъщеря ми се изгубват от погледа ми.

Иска ми се да можех да се сбогувам с Фейт.

— И така, получи дъщеря си и живота на последователите си. Но това не са единствените Ми дарове за теб — прогърмява гласът на Ма’елкот. Той протяга ръката си към мен. — Най-великият ми подарък за теб е следният; аз ще купя капитулацията ти. Ще ти позволя да се изправиш пред мен с достойнство. Това е по-скоро сделка, отколкото капитулация: предадена ценност в замяна на получена ценност. Така ще засвидетелствам пред вековете своята любов към теб, Каин; това ще бъде записано във всички…

Изпращам тънка нишка черен Поток през байпаса ми и се изправям на крака.

Той млъква и присвива очи.

— Научил си нов номер — мърмори одобрително той. — Добре, ела при мен; нека да се срещнем лице в лице, като мъже, за да ми предадеш меча. Аплодирам усета ти за тържественост: по-скоро като Грант и Лий при Апоматокс, отколкото Брут в нозете на Ант…

Насочвам Косал към гърдите му.

— Много дрънкаш.

Той спира и криви лице, сякаш е вкусил нещо кисело; мрази да го прекъсват, когато реши да се прави на много умен.

Оголвам зъби.

— И двамата с теб знаем какво става тук и че то няма нищо общо с капитулацията.

Широката театрална усмивка избледнява и се изтегля към ъгълчетата на устата му, превръщайки се в откровено задоволство; краката му се разкрачват, заемайки по-стабилна поза, докато той се подготвя за боя с мен; раменете му леко се отпускат и като че ли стават по-широки, изпъквайки като буци под костюма.

Фантазменият образ на Фейт, завързана към седалката на Роувър, се разпада на вихър от прах, който проблясва под слънцето.

— Да — отвръща той.

— Тогава си затваряй устата и да започваме.

Той разперва ръце.

— Хайде тогава.

— Да.