Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (230)

17.

По средата на разказа за Болинджър в главата ми избухва бяла мълния и за един миг на безсилие си мисля, че бомбата все пак е избухнала. Но пронизващата болка продължава, звънтене и рев разцепват шибаната ми глава и се сливат в глас. Един Глас. Познавам този Глас.

Той изрича името ми.

— Каин… какво става? — Рейт се навежда към мен, но аз го задържам с едната си ръка, докато с другата притискам слепоочието ми, за да не ми се пръсне мозъкът.

— Чувам те — отвръщам аз.

ИДВАМ ЗА МЕЧА. ИДВАМ ЗА ТЕБ, КАИН.

— Знаех, че ще дойдеш.

АЗ СЪЩО ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ СИ ТУК, ЗА ДА МЕ ПОСРЕЩНЕШ.

— Да, ти си един шибан гений.

Рейт ме гледа така, сякаш напълно съм перкулясал.

МОГА ДА ДОКАРАМ ОЩЕ ВОЙНИЦИ. МОГА ДА ДОКАРАМ ОЩЕ МАШИНИ. МОГА ДА ДОКАРАМ ОЩЕ БОМБИ.

— Не си прави труда. Отказвам се.

В главата ми настъпва мълчание.

— Чуваш ли ме, кучи сине? Казах, че се отказвам. Предавам се. Изпрати, когото искаш. Ще се оставя да ме отведе. Мечът е твой.

Лицето на Рейт се озарява от разбиране, примесено с благоговение, което после е заменено от ужас.

А В ЗАМЯНА?

— Фейт — отвръщам аз. — Искам дъщеря ми. Жива.

Мълчание.

— И докато обсъждаме сделката, на острова и в града има останали невинни хора. Пусни ги да си вървят, а?

ЗАЩО ДА ГО ПРАВЯ?

— Защото такава е сделката, шибаняко. Аз получавам Фейт и всички си тръгват необезпокоявани. Ти получаваш меча и в добавка мен. Иначе изчезвам оттук. Доста време ще ти отнеме да ме хванеш.

Мълчание.

— Колкото повече се мотаеш, толкова по-висока става цената.

ДОБРЕ. ПРИЕМАМ УСЛОВИЯТА ТИ.

— Закълни се.

ЗАКЛЕВАМ СЕ.

След това присъствието му напуска черепа ми и аз се свличам върху мокрия камък.

Рейт не си хаби думите напразно.

— Ма’елкот?

— Слепият бог. Същата работа.

Той се мръщи неуверено.

— Мислиш ли, че ще спази думата си?

Взимам меча и той оживява в ръката ми. Стискам дръжката му, докато острието не зазвучава в унисон със спомена ми: усещам жуженето му в зъбите ми.

— На кого му пука? — Извъртам Косал така, че острието му да улови слънчевите лъчи. — Аз няма да спазя моята.