Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (46)

2.

По пътя за навън Хари се спря при бюрото на секретаря си.

— Гейл — подхвърли той, — нещо не е наред с терминала ми. Мисля, че съм изгубил част от данните. Ще хвърлиш ли един поглед?

Гейл Келър погледна към него и примигна. Имаше кръгло лице, близко разположени очи и дълъг нос, което му придаваше вид на късоглед плъх. Келър беше секретар на управителя още от времето на Артуро Колбърг; Хари години наред го беше презирал и шестте години по-близко общуване само бяха засилили това чувство. Той беше почти сигурен, че освен заплатата от Студията Келър получава допълнително възнаграждение, за да държи в течение Социалната полиция за всички дейности на Хари, а не беше никаква тайна и че Келър редовно изпраща секретни доклади на Борда на директорите. Скоро след като беше станал управител, Хари опита да се избави от Келър, но му се обади лично Уестфийлд Търнър и настоятелно му напомни „колко трудно е да се намери добър секретар“. От своята клинично непредубедена гледна точка Хари смяташе, че Келър е дребен, лъжлив, мазен шибаняк.

— Администратор? — отвърна секретарят с учтиво-озадачен вид. — Може би да повикам техник?

— Но, Гейл — Хари, доколкото беше възможно, успя да изобрази добродушна усмивка, — ти вече от двайсет години работиш с тези системи. Къде ще намеря техник, който разбира по-добре от тях, отколкото ти? Просто погледни, става ли? Ако не можеш да оправиш проблема, ще извикаш специалист.

Келър се измъкна иззад бюрото си с едва забележима въздишка на раздразнение и тръгна към кабинета на Хари. Веднага, щом се обърна, Хари зае мястото му зад клавиатурата.

— Виж, направих нещо такова…

— Не пипайте там! — Келър застина на вратата. — Исках да кажа, моля ви, Администратор…

— Оп — отвърна Хари. — Май сега вече знам какво да не правя, а?

— Нека аз да…

— Не, не, няма проблем — рече Хари. — Ето, всичко, което трябва да направиш, е…

Още две-три натискания на клавишите — и се зареди резервното копие от предишния ден. Съвременните лазерно-хелиеви ядра памет бяха лишени от недостатъците на магнитния запис, който бяха сменили. Данните в ядрата бяха стопроцентово стабилни, но не и вечни. Презареждането на ядрата изтриваше физически данните в гел-среда. След като веднъж ядрото е презаписано чрез кръстосаните лъчи на ултравиолетовите лазери, никоя програма за възстановяване на данни на планетата не би могла да възстанови записите на разговорите на Хари, които Келър несъмнено правеше.

Келър погледна подозрително началника си със свинските си очички.

— Направихте го нарочно — възкликна той сподавено.

Хари сви рамене.

— Изобщо не мога да свикна с тези нови програми.

— Не ви вярвам. Изобщо не ви вярвам. Не знам какво сте замислили, но аз имам задължения пред Борда…

— Хей, аз съм виновен. Извинявай — изрече Хари безгрижно и пристъпи напред, така че погледът му се срещна с този на Келър. — Омазах нещата. Когато съставяш доклада до Борда, предполагам, трябва да им напомниш, че единственото, в което съм наистина добър, е да убивам хора с голи ръце.

Той се вгледа продължително в очите на секретаря — докато не се убеди, че заплахата му е свършила работа.

После се обърна и докато Келър съобразяваше по какъв начин да му отговори, си тръгна.