Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (160)

10.

Светът иска да ме нарича Каин. Но това име не ми е достатъчно. Не трябва да забравям, че Каин е име за една част от мен. Някой ден ще се разрасне, за да ме обгърне напълно. Но засега покрива всичко, което ми е нужно. Каин е Актьор. Един Актьор.

Който играе роля.

Трябва ми нещо, върху което да работя. Нещо, което да се опитам да направя.

Това, че умирам, прикован към стената на Шахтата, е подарък: не ми се налага да губя време в избор на път. Остава ми само един път.

Крис ми каза, че черният Поток преминава дори през скалата на донжона. Че преминава през всичко; че ние го притегляме и направляваме, без сами да го осъзнаваме. Това е енергия в най-основната си форма. Енергията си е енергия, каза той. Предполагам, че няма причина Потокът да не може да преминава и по жици и микросхеми. Трябва просто да са настроени правилно.

Обръщам се към уменията, забравени от четвърт век. Сплитам ръце в Трипръста мудра^[1] и се заемам с древните дихателни упражнения. Няма да вляза веднага в ментално зрение, но Каин може да го намери. Преди много години го бяха обучавали за това. Бяха обучавали мен за това.

Ще го намеря.

Този сакат мъж на средна възраст е просто част от ролята, която играя, за да мога да живея на Земята. Повече нямам нужда от него.

Проклетите ми крака отново ще заработят.