Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (242)

4.

Двамата преминаха между редиците на дворцовите рицари, които стояха мирно, с оръжия на гърдите и свалени знамена. Накрая, трепереща, макар да бе увита в огромен кожух от енотова кожа, стоеше Ейвъри Шанкс.

Каин и Фейт се спряха пред нея.

Тя срещна погледа му, без да потрепне.

— Фейт? — каза Каин, като пусна ръката й и положи длан на вратлето й. — Върни се заедно с гран маман в двореца.

Фейт го погледна с празния си поглед — в главата й звучеше песента на реката.

— Добре — отвърна тя. — Обичам те, татко.

— И аз те обичам, миличка. Просто… просто има някои неща, които трябва да свърша сам. Ще се върна навреме за вечеря.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — отвърна той и споменът за последното му обещание към нея и как се беше провалил в изпълнението му се заби като рибарски кукички в сърцето му.

Фейт неохотно се приближи до баба си и я хвана за ръката. Каин отново срещна погледа на Шанкс.

— Грижи се за нея.

Тя изсумтя.

— По-добре, отколкото се грижеше ти — отвърна тя. — По-добре, отколкото изобщо би могъл.

Докато ги гледаше как се отдалечават, хванати за ръце, подбирайки криволичещите пътечки, разчистени в засипаните с отломки улици, Каин промърмори:

— Винаги ми е вървяло на врагове.

Мм, ласкател, сухо отбеляза гласът в главата му.

Каин отвори уста, сякаш за да отговори, но вместо това се намръщи и безмълвно поклати глава. Раздвижи краката си и започна да се изкачва по съборената стена, отправяйки се към Пътя на измамниците, към Моста на глупците. Когато ми разказваше тази история, той каза, че просто е искал да се махне за малко от острова; Огледалото на Каин го потвърждава, но аз си мисля, че това не е цялата истина. Смятам, че той е искал да отиде в Лабиринта, за да види какво е останало от стария му квартал.

Да види какво е останало от самия него.